Откривателят на рядък ръкопис доц. Милко Аспарухов подготвя фототипно издание
Княз Батенберг го изгубил при бягството си през Оряхово
Странно е, че едва малцина посветени знаят за открит у нас арменски ръкопис, който експерти сравняват с харизмата на Манасиевата хроника, Томичовия псалтир или Лондонското евангелие. Споменатите артефакти се смятат за безценни за България, въпреки че се съхраняват в чуждестранни фондове.
Плевенският исторически музей пък пази уникално ръкописно четвероевангелие на арменски език, притежавано известно време от княз Александър Батенберг. Реликвата е от Средновековието и е изключително важно свидетелство за културата на многострадална Армения, твърдят от Ереван. Предстои да бъде изследвано още по-прецизно. Открито е случайно от директора на Военноисторически музеи в Плевен доц. Милко Аспарухов в крайдунавския град Белене, затова мимоходом го кръстили Беленско.
Заможни хора неуместно ми подхвърляха, че съм могъл да спечеля баснословни суми от ръкописа, призна доцентът. Археолог с 40-годишен опит зад гърба си, Аспарухов дори не си направил труда да разсъждава меркантилно. Той успял да опази находката за родния си град въпреки настоявания да я предаде на Народната библиотека в София. Ръкописът се датира приблизително към 12 век и е разкошен за познавачите. На
284 страници от фина заешка кожа
са изписани в красив калиграфски стил евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. Текстовете на евангелистите са украсени със зооморфни и антропоморфни символи.
Четвероевангелието обаче е специално заради 27-те негови рисунки. 18 от цветните миниатюри се приписват на четката на големия киликийски майстор Торос Рослин и на ученици от неговата школа. Те показват важни
моменти от живота на Исус Христос
"В института за древни ръкописи Матерадаран в Армения съхраняват хиляди ръкописи, които са достояние на човешката цивилизация. Оттам проявиха изключителен интерес към "нашето" четвероевангелие", твърди Милко Аспарухов. И допълва: "То е невероятно добре запазено. Рядко се срещат така добре съхранени в цялостния им вид писмени паметници. Толкова много поколения са живели от създаването му досега и никой не е посегнал, не е обсебено нищо от него. Времето сякаш го е пощадило и не е сложило свой отпечатък. Такъв автентичен ръкопис дава на изследователите изключителна възможност за цялостен анализ и коректни интерпретации. Министерството на културата на Армения и лично министър Асмик Похосян не крият интереса си към ръкописа. С поздравителен адрес до мен г-жа Похосян потвърди, че той е част от световната съкровищница".
Аспарухов се
натъкнал на книгата в едно мазе в Белене
Тя била сред купчина вехтории - грънци, чекръци и хурки, които събирал за колекцията си покойният вече местен краевед Никола Пътов. Кориците на евангелието целите бяха потънали в прах и кал, спомня си той. Когато го взел в ръце, се почудил дали да вярва на очите си или сънува. Милко Аспарухов тогава бил част от екип специалисти и днес недоумява как така колегите му при други посещения в крайдунавския град са подминали това чудо.
На последната страница на четвероевангелието на френски език е написано, че е подарено на княз Александър I Батенберг от арменския митрополит в България Крикор Вартабет Онесян през 1883 г. Бях доста учуден по какви неведоми пътища това безценно съкровище е попаднало в Белене, спомня си Аспарухов. Според него ръкописът бил изгубен по време на абдикацията на княза. Монархът напуснал страната през Оряхово. Очевидно носел сред личните си вещи свещеното писание. Неизвестно как то изчезнало от багажа му. Но фактът, че искал да го отнесе и да го запази за себе си именно в такъв драматичен момент показва как той оценявал високо стойността му, смята доц. Аспарухов.
"Три дни евангелието бе само мое, в моя кабинет", сподели той. "Разглеждах го, любувах му се. После го занесох за експертиза при големия учен проф. Божидар Райков. Той ахна при вида му, разпознавайки по
подвързията от царската книговезница
че ръкописът е част от библиотеките на родните монарси".
Намерението на Аспарухов е да направи фототипно издание на четвероевангелието в ограничен тираж. Творбата е заснета професионално с помощта на преподавателя по фотография от Софийския университет "Климент Охридски" Антоан Божинов. Искаме да представим ценния ръкопис на световните библиотеки и на научната общност, на всички интересуващи се в Армения и България, каза доцентът от Плевен. Той има разрешение от културното министерство за изданието. То предизвиква интерес поне в две насоки - като произведение на изкуството и като литературна творба, се казва в съвместна публикация на Милко Аспарухов и проф. Николай Овчаров. Стилът на изображенията и техния колорит са характерни за изкуството на Армения от 12-13 в. Значението му като книжовен паметник тепърва ще се проучва, категорични са те.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
