Петзнаците металурзи мечтаят за работа

Майка им Тина ги отглежда сама, но държи да са отличници

Петзнаците металурзи мечтаят за работа | StandartNews.com

Мургавите петзнаци Миглена, Калина, Вероника, Илиян и Атанас Личеви са родени навръх Коледа - 25 декември 1987 г. в Пирдоп. Отгледани са без баща, само от майка им Тина. Тя от години работи като чистачка в школото, което завършват петзнаците - СОУ "Сава Савов" в Пирдоп, срещу минимално възнаграждение. Но въпреки оскъдицата и напук на митовете за ромския етнос, Тина винаги е държала децата й да са образовани.

"Майка ни ни амбицира да завършим училище, а после и да продължим с обучението си. Даде ни нагласата да учим и ни подкрепяше. Искаше всички да завършим и се гордее с нас", споделя днес Миглена. Ето защо, след като завършват с отличие школото в Пирдоп през 2007 г., петзнаците Личеви и първият им братовчед и техен връстник Мартин Георгиев кандидатстват в Химико-технологичен и металургичен университет - София (ХТМУ). И шестимата издържат успешно кандидатстудентския изпит и са приети в специалност металургия. Само сестра им Вероника се отказва и не се записва, а остава в Пирдоп. Младежите избират тази специалност с надеждата, че ще си намерят работа, тъй като в родния Пирдоп има завод за производство на мед, а в близкия Челопеч - за цветни метали. "Когато петзнаците дойдоха, за да следват в нашия университет, аз бях зам.-ректор по учебна дейност и затова първо се срещнаха с мен. "При първата ни среща бяха придружени от майка им Тина Личева. Бях приятно изненадана и очарована от тях - те са много възпитани деца, с почтително и уважително отношение към преподавателите, проявяваха интерес и желание за учене", спомня си проф. Санчи Ненкова, декан на Факултета по химични технологии. Срещата с проф. Ненкова се оказва знакова за петзнаците Личеви, защото тя взима присърце съдбата им. "Следях ги отблизо непрекъснато по време на следването им. И сега поддържаме контакт,

защото ги обичам като свои деца

Винаги им казвам, когато имат житейски проблеми или пък с ученето - да ми се обаждат и те го правят", споделя проф. Ненкова. Новоприетите студенти са настанени в общежитията към университета, където живеят и досега. През 2011 г. Атанас, Илиян и Миглена завършват с много добър бакалавърската си степен, а братовчед им Мартин - с отличен. И четиримата продължават с магистратура в специалност металургия на цветните метали и сплави. Калина обаче завършва само семестриално и затова все още няма диплома за бакалавър. През 2012 г. младежите стават магистри и то с отличен успех - Атанас с 5.80, Илиян с 6.00, Миглена с 5.57, а братовчед им Мартин с 6.00. По време на магистратурите си младежите изучават и английски език, като Мартин и Илиян вече са със завършено трето ниво. Илиян продължава обучението си и записва докторантура в ХТМУ, а Мартин избира Института по физико-химия към БАН. "Иска ми се Миглена също да продължи развитието си и да запише курс по педагогика при нас, за да може да преподава химия в средните училища", споделя проф. Ненкова. От ХТМУ помагат в следването на възпитаниците си, като поемат наемите им за общежитие, а за семестриалните такси имат подкрепата на община Пирдоп и спонсори. Благодарение на високия си успех обаче Личеви винаги са получавали и стипендии. Помощта продължава и до днес, тъй като само Илиян е докторант към ХТМУ, но на младежите им е позволено да останат в общежитията към ВУЗ-а. "Ръководството на университета винаги е подкрепяло тези амбициозни млади хора - и предишният ни ректор доц.
Стефанов, и настоящият - проф. Георгиев", подчертава проф. Ненкова.

Личеви не се притесняват от ромския си произход и споделят, че не са се сблъсквали с лошо отношение от състудентите си заради него, въпреки че първоначално са се притеснявали как ще ги приемат колегите. По думите на Миглена, тя е срещала разбиране от състуденти си, а с някои са дори приятели. "На изпит колегите ни винаги

гледаха да седнат до нас, за да попрепишат

нещо, защото знаят, че сме учили", разказва тя. За нея да си петзнак е нещо нормално, макар че на всички им е чудно какво е. "Задружни сме, подкрепяме се и прекарваме заедно и малкото си свободно време", категорична е Миглена. Хобито й е киното. "Обичам да гледам филми, но на кино съм ходила 2-3 пъти, защото нямам средства за това", споделя тя. Любимата й актриса е Джулия Робъртс. "Сега работя в кухнята на столичен ресторант, но мечтата ми е да си намеря работа по специалността", споделя Миглена. Като всяка жена тя иска и семейство, но засега ученето й е приоритет.

Химията не е сред любимите предмети на брат й Илиян в училище, но със следването му в ХТМУ обиква тази наука. "Специалността ми е много интересна - агрегатите, процесите в тях, а и преподавателите ни умеят да ни увличат. Дисертацията ми е в областта на електрохимията и затова сега работя по тази тема", разказва Илиян. И той като сестра си Миглена споделя, че няма много свободно време. "От 9 до 17 ч съм в университета, ходя на английски език, участвам и в група по математично моделиране, чета научни статии в интернет. Но не ми е трудно - когато човек има интерес, иска да научава повече", категоричен е младежът. Илиян е и консултант на дипломантите в ХТМУ, а през тази година му предстои и предизвикателството да води упражнения на студентите. Преди е тренирал футбол, но сега само гледа мачовете. Любимият му отбор е "Арсенал", а от родните - Ботев (Пд). Обича още да слуша денс музика и хип-хоп, а любимият му изпълнител е Ъшър. Илиян споделя, че има много приятели в Пирдоп, които съжаляват, че не са продължили обучението си. "Важно е да си образован, защото това е вратичка към успеха.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай