Пенчо Славейков вкарва “под ножа” свои колеги

• Две бг мис­ти­фи­ка­ции съ­буж­дат ин­те­ре­са на Ев­ро­па - "Ве­да сло­ве­на" и "На ос­тро­ва на бла­же­ни­те"

Две бъл­гар­ски ли­те­ра­тур­ни мис­ти­фи­ка­ции са част от книж­но­то нас­лед­ство на ми­на­ли­те ве­ко­ве, ко­га­то ли­те­ра­ту­ра­та ни ед­ва про­хож­да, а фор­ми­ра­не­то на ли­те­ра­тур­ния ни език все още се за­раж­да. То­ва са "Ве­да сло­ве­на", из­да­де­на ка­то сбор­ник с бъл­гар­ски на­род­ни пес­ни от пред­хрис­ти­ян­ска­та епо­ха и ту­так­си зак­лей­ме­на от Иван Ва­зов и проф. Иван Шиш­ма­нов ка­то фал­ши­фи­кат, и "На Ос­тро­ва на бла­же­ни­те" - на­ход­чи­ва­та раз­пла­та на Пен­чо Сла­вей­ков с жи­ви и мър­тви ли­те­ра­тур­ни вра­го­ве, ка­то той пуб­ли­ку­ва под псев­до­ни­ми сти­хот­во­ре­ния в сти­лис­ти­ка­та, в ко­я­то те са пи­са­ли. След ка­то в ня­кол­ко по­ред­ни броя ви раз­ка­зах­ме за ли­те­ра­тур­ни­те бит­ки и до­ри ис­тин­ски­те ду­е­ли на пи­са­те­ли­те у нас, за­вър­ши­ли на по ча­ша ви­но, днес раз­каз­ва­ме за тек­сто­ве, еди­ни­ят от ко­и­то все още е с не­яс­но ав­тор­ство, а дру­ги­ят е от­кро­вен ли­те­ра­ту­рен ду­ел, но то­зи път са­мо на хар­тия.

Сбор­ни­кът "Ве­да Сло­ве­на" включ­ва бъл­гар­ски на­род­ни пес­ни от пре­дис­то­ри­чес­ка­та и пред­хрис­ти­ян­ска­та епо­ха, пред­ста­ве­ни ка­то съб­ра­ни от Иван Го­ло­га­нов. Из­да­ден е в 2 то­ма през 1874 г. и е пред­ста­вен на Пър­ва­та все­рус­ка ет­ног­раф­ска из­лож­ба в Мос­ква. Там

пре­диз­вик­ва сен­за­ция

тъй ка­то та­ка на­ре­че­ни­те на­род­ни пес­ни по­каз­ват, че в пе­сен­но­то кул­тур­но нас­лед­ство на по­ма­ци и мър­ва­ци от Юго­за­пад­ни­те Ро­до­пи има на­ли­чие на ми­то­ло­ге­ми и ис­то­ри­чес­ки спо­ме­ни от пред­хрис­ти­ян­ски вре­ме­на. Пес­ни­те са съ­би­ра­ни в се­ла в Та­тар-Па­зар­джиш­ка и в Нев­ро­коп­ска ка­а­за.

Из­да­ни­е­то е пос­рещ­на­то с въз­торг от ед­ни и "на нож" от дру­ги на­ши и чуж­ди без­спор­ни ав­то­ри­те­ти, меж­ду ко­и­то Луи Ле­ге - ръ­ко­во­ди­тел на ка­тед­ра­та по сла­вян­ски ези­ци в "Ко­леж дьо Франс" в Па­риж. Сред про­тив­ни­ци­те на сбор­ни­ка, ко­и­то се съм­ня­ват в не­го­ва­та дос­то­вер­ност, са Кон­стан­тин Ире­чек, Иван Ва­зов, Иван Шиш­ма­нов. Те от­ри­чат ори­ги­нал­нос­тта на съб­ра­ни­те пес­ни от Ро­доп­ския край и об­ви­ня­ват със­та­ви­те­ля и не­го­вия по­мощ­ник Иван Го­ло­га­нов в ли­те­ра­тур­на мис­ти­фи­ка­ция. Ле­ге за­я­вя­ва, че не при­е­ма те­за­та, че древ­ни­те ма­ке­дон­ци, тра­ки и или­рий­ци са при­над­ле­жа­ли към ин­дийс­ка­та ра­са и че в на­род­на­та па­мет е въз­мож­но да бъ­дат съх­ра­не­ни тол­ко­ва дъл­ги тек­сто­ве. На прак­ти­ка оба­че всич­ки, ко­и­то ос­пор­ват тях­на­та ав­тен­тич­ност, пра­вят то­ва от ка­би­не­ти­те си на жъл­ти­те па­ве­та и в Па­риж. В съ­що­то вре­ме фол­кло­рис­ти­те Ди­ми­тър Ма­ри­нов и Куз­ман Шап­ка­рев при­вет­стват на­чи­на­ни­е­то. Шап­ка­рев до­ри за­я­вя­ва, че хо­ра, ко­и­то не са съ­би­ра­ли на­род­ни пес­ни "на те­рен",

ня­мат пра­во на зак­лю­че­ния

Въп­ре­ки то­ва Вер­ко­вич уми­ра на прак­ти­ка ра­зо­рен, без да мо­же да до­ка­же, че съб­ра­ни­те от не­го пес­ни са ав­тен­тич­ни. И до днес мно­зи­на смя­тат "Ве­да сло­ве­на" за ги­ган­тска мис­ти­фи­ка­ция, а за­гад­ка­та око­ло нея не е ре­ше­на. През 1991 г. из­ли­за мо­ног­ра­фи­я­та на Иван Бог­да­нов "Ве­да Сло­ве­на и на­ше­то вре­ме" - един от най-се­ри­оз­ни­те опи­ти да бъ­де до­ка­за­на ав­тен­тич­нос­тта на ци­къ­ла.

Вто­ра­та мис­ти­фи­ка­ция, ко­я­то по­раж­да без­брой спо­ро­ве, е на­пъл­но умиш­ле­на и не­ин ав­тор е Пен­чо Сла­вей­ков. Един от иде­о­ло­зи­те на кръ­га "Ми­съл", чо­век, кой­то не спи­ра да вли­за в ли­те­ра­тур­ни бит­ки с ис­тин­ски и из­мис­ле­ни про­тив­ни­ци. За­ед­но с "Епи­чес­ки пес­ни", "На Ос­тро­ва на бла­же­ни­те" е не­го­ва­та пос­лед­на кни­га, ка­то в нея той

из­пол­зва из­мис­ле­ни по­е­ти

за да де­мон­стри­ра сти­лис­ти­ка­та и ре­то­ри­ка­та, из­пол­зва­на в бъл­гар­ска­та по­е­зия в то­зи пе­ри­од. Кни­га­та е об­я­ве­на ка­то ан­то­ло­гия, но на прак­ти­ка Сла­вей­ков пи­ше очер­ци­те за всич­ки тях и по­соч­ва, че той е пре­вел сти­хот­во­ре­ни­я­та им, ко­и­то на прак­ти­ка пи­ше сам. Пор­тре­ти­те на не­го­ви­те ге­рои са на­ри­су­ва­ни от ху­дож­ни­ка Ни­ко­ла Пет­ров. В "На Ос­тро­ва на бла­же­ни­те" фи­гу­ри­ра при­мер­но Хрис­то Бо­тев под име­то Бо­ре Ви­хор. Ос­тро­вът, кой­то той из­би­ра за сво­и­те по­е­ти, е взет на­за­ем от древ­ног­ръц­ка ле­ген­да, раз­ра­бот­ва­на по-къс­но и от дру­ги по­е­ти. То­зи ос­тров оба­че не е Бъл­га­рия, той има дру­га ге­ог­ра­фия и дру­ги ре­а­лии - пред­став­ля­ва цял един свят със свой вът­ре­шен жи­вот. Ин­те­рес­но­то е, че Сла­вей­ков не включ­ва в оби­та­те­ли­те на ос­тро­ва две­те име­на на из­мис­ле­ни по­е­ти, с ко­и­то ве­че си е слу­жил - Фер­рад Мер­да­хи и Олаф ван Гел­дерн. И две­те от тях не са ти­пич­ни за Бъл­га­рия и ня­ма как да из­пъл­ни цел­та, ко­я­то си е пос­та­вил - да ри­су­ва инос­ка­за­тел­но жи­во­та в Бъл­га­рия. Всъщ­ност за ос­но­ва на име­на­та на ко­ле­ги­те си Сла­вей­ков взе­ма сбор­ни­ка на Бра­тя Ми­ла­ди­но­ви. Та­ка нап­ри­мер в об­ра­за на Бо­ре Ви­хор са да­де­ни чер­ти на Бо­тев, кой­то е бил вой­во­да на че­та, но в би­ог­ра­фи­я­та му са преп­ле­те­ни и чер­ти на ба­ща­та на Пен­чо - Пет­ко Ра­чов Сла­вей­ков, вклю­чи­тел­но го­ди­на­та му на раж­да­не. Име­то на род­ния му град пък е Ар­та­ня, от об­рат­но­то про­чи­та­не на Ян­тра, на чий­то бряг се е ро­дил Пет­ко - във Ве­ли­ко Тър­но­во. Всъщ­ност в сво­я­та мис­ти­фи­ка­ция Пен­чо Сла­вей­ков

смес­ва име­на от раз­лич­ни пе­ри­о­ди

Не­но Ве­чер пък е про­ек­ция на Ки­рил Хрис­тов - по­ет-епи­ку­ре­ец, кой­то хва­ли пре­дим­но жи­тей­ски­те ра­дос­ти - как­то в твор­ба­та на ис­тин­ския по­ет "Же­ни и ви­но". Да не про­пус­ка­ме оба­че, че Сла­вей­ков каз­ва за Не­но Ве­чер, че той е от та­ка на­ре­че­ни­те "мрав­ки в по­е­зи­я­та". И до­пъл­ва "И в прос­та­та ху­бост има ве­ли­чие, нез­най­но за ве­ли­ки­те". Са­мия се­бе си той на­ри­ча Иво До­ля, ка­то при из­бо­ра на то­ва име се е спрял на име­то на по­ет от Дуб­ров­ник, с ко­го­то пре­ди то­ва се е сбли­жил. Ви­дул Фин­гар се пред­по­ла­га да е про­ек­ция на Але­ко Кон­стан­ти­нов и за не­го Пен­чо пи­ше "Ще ми­нат го­ди­ни и всич­ко ще се заб­ра­ви". Иро­ни­я­та е, че днес

тек­сто­ве­те на Щас­тли­ве­ца са по-жи­ви

от вся­ко­га. Впро­чем Пен­чо преп­ли­та по ня­кол­ко об­ра­зи на по­е­ти и пи­са­те­ли в един и съ­щи об­раз, ко­га­то съ­чи­ня­ва не­го­ва­та би­ог­ра­фия, та­ка че по­ня­ко­га и два­ма ав­то­ри се оказ­ват обек­ти на един и съ­щи мис­ти­фи­ци­ран очерк. По ду­ми­те на Сла­вей­ков Фин­гар е на­пи­сал ня­кол­ко фей­ле­тон­че­та, а са­ми­ят той до­ба­вя "То­ва, ко­е­то бе тъй нав­ре­ме в жи­во­та, се по­ка­за лиш­но в смър­тта". От­но­во иро­ния, ка­то се има пред­вид как­во пи­ше Але­ко са­мо за Со­лун­ска­та мит­ни­ца и за "По из­бо­ри­те в Сви­щов". Вел­ко Ме­ру­да пък е сбо­рен об­раз на Ва­зов и Кон­стан­тин Ве­лич­ков, към ко­и­то Сла­вей­ков цял жи­вот хра­ни ан­ти­па­тия, мо­ти­ви­ра­на до­ня­къ­де от кон­флик­ти­те меж­ду ба­ща му и Ва­зов.

"На не­го­вия Ос­тров въз­хи­ще­ни­е­то се смя­та за ум, за­то­ва и го нас­та­ни­ха за ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние", за­хап­ва той Пат­ри­ар­ха на бъл­гар­ска­та ли­те­ра­ту­ра. "Ка­то та­къв той не зас­ле­пи ни един въп­рос, а и та­ка не прог­лед­на за ни­що". На­ри­ча съ­чи­не­ни­я­та на из­мис­ле­ния си ге­рой "мо­но­лоз­ни бръ­що­ле­ве­ния, пъл­ни с уди­ви­тел­ни и мно­го­то­чия". Тъй ка­то пък Ве­лич­ков е пъ­ту­вал до Ита­лия и пуб­ли­ку­ва кни­га за то­ва, из­сле­до­ва­те­ли­те смя­тат, че Пен­чо Сла­вей­ков е из­пол­звал и не­го­вия об­раз в из­мис­ле­на­та би­ог­ра­фия на Ме­ру­да. На Хай­не е при­дал об­ра­за на Бой­ко Раз­дя­ла - ав­тор на "Хим­ни за смър­тта на свръх­чо­ве­ка".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com