Павел Поппандов, който беше специален гост на международния кино фестивал „Златата липа“ в Стара Загора, разказа невероятни истории от живота си. Докато садеше своята фиданка пред Операта, той върна лентата към 1994 година, когато самата Ванга му посочва къде да посади орех. „Наскоро отидохме на това място и заварихме ето това огромно, величествено дърво, което даваше много плод“, показа той снимка на телефона си пред журналистите.
Оказва се, че Поппандов преди ВИТИЗ пробва всякакви професии, включително тракторист. „Хванах последния влак за Академията, защото тогава имаше ограничение за мъжете до 25, а за жените до 23“. За София има отпуснати четири бройки и той печели едната. Но след като завършва, неочаквано му казват, че е разпределен да играе в Кърджали. Той категорично отказва, остава без работа и го заплашват, че ще плати от джоба си цялото обучение във ВИТИЗ – около 4000 лева.
„По същия начин отказа разпределението си композиторът Стефан Димитров, след като завърши Консерваторията. Мисля, че той си плати“, разказа Поппандов. От сложната ситуация го спасява руският режисьор Николай Машченко, който по това време е в България, за да снима телевизионния филм „Пътят към София“ по повод 100 години от Руско-турската освободителна война. С висша благословия Поппандов получава роля в сагата и кариерата му тръгва по главозамайващ начин. През 80-те само за две петилетки играе в 44 продукции – от „Щурец в ухото“ на Георги Стоянов до „Оркестър без име“, „Равновесие“, „Матриархат“, „Кратко слънце“ и „Петък вечер“ на Людмил Кирков.
Става любимец в детското кино – участва във „Васко да Гама от Село Рупча“ на Димитър Петров, „13-тата годеница на принца“ на Иванка Гръбчева, във всички девет филма на Мариана Евстатиева, сред които „Горе на черешата“, „Търси се съпруг за мама“, „Тайната на дяволското оръжие“, „Мъже без мустаци“.
Павел Поппандов се прекланя пред големите личности, които са белязали живота му. Един от тях е професор Боян Дановски, в чийто клас завършва ВИТИЗ. „Моят професор произвеждаше учители – негови студенти са били едни от най-изявените български режисьори: Людмил Кирков, Рангел Вълчанов и Методи Андонов“. Поппандов има щастието да работи и с Рангел Вълчанов, и с Методи Андонов.
За снимките на „Пътят към София“ освобождават от театрални ангажименти него, Георги Георгиев-Гец, Петър Слабаков и Константин Цанев, който е още студент в ВИТИЗ. „След този филм ме назначиха на щат в Киноцентъра. Когато почнахме „Лавина“, дойдоха Иван Иванов, Любо Чаталов, Катя Паскалева, Джоко Росич. Идеята беше по-експлоатираните от киното актьори да бъдат под ръка, защото разходите за транспорт от театрите до снимачните площадки бяха огромни“, спомни си Поппандов. „Беше парадоксално, но в „Капитан Петко Войвода“ хонорарът на Васил Михайлов беше по-малък, отколкото парите, които са използвани за транспортни разходи - да го вземат от театъра за снимки и обратно“.
В Пернишкия театър е срещата му с Йордан Радичков. „В „Опит за летене“ Азарян беше събрал перфектни актьори - Георги Русев, Теньо Юруков и много други. Радичков дойде на една репетиция. Явно не му хареса това, което става. Той искаше да летят балони, но нямаше достатъчно техника. На премиерата Радичков излезе на сцената с гръб към публиката и каза: „Уважаема публика, извинете, че излизам с гръб към вас, но искам първо да се поклоня на тези, които направиха спектакъла“. И се поклони на нас. Тези срещи остават незабравими – с Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Николай Хайтов, Валери Петров, Никола Русев“.
С Велко Кънев го свързва топло приятелство още от първите години във ВИТИЗ. „С хора като Велко разбрах едно - не можеш да бъдеш добър актьор, ако не си добър човек“, подчерта Поппандов. За живота си книга „Значи съм живял“ казва: „Направих я не заради себе си, а заради хората, които си отидоха забравени във времето. Не съм привърженик на мемоарите, защото трябва да си дадеш сметка кой си, какво казваш, има ли смисъл?“, смята Поппандов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
