Книгата на Симеон Дянков и Андерс Аслунд „След Стената. Преходът в Източна Европа" излиза в България. И откъси от нея ще може да прочетете в следващите броеве на "Стандарт".
Бившият вицепремиер на България и известният шведски икономист са съставители и редактори на първия по рода си обобщен поглед върху икономическия преход след края на комунизма. Книгата излиза у нас на 16 ноември по повод на годишнината от началото на промените. Премиерата е на 24 ноември в Националния археологически музей с участието на Симеон Дянков и на Иван Милкош - вицепремиер и министър в няколко правителства на Словакия
Какво се случи след края на комунизма? Кой беше верния път? Защо някои от бившите „братски" страни успяха? Защо други се върнаха към авторитаризма? В „След Стената. Преходът в Източна Европа" на Симеон Дянков и Андерс Аслунд политически лидери и анализатори търсят отговорите и правят равносметка на промените в Източна Европа след края на комунизма. Книгата е първия по рода си обобщен поглед върху процесите и научените уроци по време на най-мащабната икономическа трансформация за последното столетие.
Промените в различните държави за последния четвърт век са представени в книгата от водещи политици - участници в събитията. Бившият премиер и президент Вацлав Клаус е автор на изследването за Чехия, текстът за Полша е на Лешек Балцерович, за Естония – на бившия премиер Март Лаар. Промените в Словакия са разгледани от Иван Миклош, в Грузия – от Михаил Саакашвили, в Унгария – от финансовия министър Лайош Бокрос, в България - от Симеон Дянков. Бившият български вицепремиер анализира и микроикономиката на прехода в страните от региона. Сред авторите са също директорът на Центъра за европейски политически изследвания Даниел Грос, професорът в Женевския международен институт Шарл Виплош и политологът от Калифорнийския университет Даниел Трейсман.
Според изводите в „След Стената" успешните промени са дело на политици-визионери, които не се страхуват да предприемат ранни и едновременни реформи с бързи стъпки. „В книгата си задаваме въпроса защо преходът беше успешен в някои страни, а в други не", казва Симеон Дянков. "И най-краткият отговор го даде естонския премиер Март Лаар: Да отлагаш, означава да се провалиш".
В текста си за България Дянков анализира прехода от 1989 до 2015 г., като разглежда трите вълни на реформи, последвани от години на бездействие или връщане назад. Според бившия вицепремиер никоя друга източноевропейска страна не е имала толкова колеблив път в започването и спирането на необходимите промени. „Зад всяка неуспяла реформа стоеше организирано усилие за провалянето й. Бремето на промените падна върху няколко правителства и отделни министри, като старите елити не допуснаха никой от тях да се задържи дълго. Липсата на лустрация поквари усилията за бърз напредък на страната", казва Дянков в книгата. Според него най-големият проблем пред България е негативната демографска тенденция, която носи риск за трайна социална и икономическа нестабилност.
Ето и откъс от книгата:
Глава 7
БЪЛГАРИЯ
Големите колебания
СИМЕОН ДЯНКОВ
В „Капитализъм, социализъм и демокрация" Йозеф Шумпетер (1942) предрече неизбежния крах на капитализма. Израснах в България в последните две десетилетия на социализма. Като ученици непрекъснато ни казваха, че социализмът ще победи в целия свят, а у нас скоро ще навлезе в последната си и най-висша фаза – комунизма. Тогава всичко ще бъде безплатно, всеки ще ползва каквото му трябва и ще работи каквото поиска. „От всеки според способностите, на всеки според потребностите" беше мотото на висшата фаза. Доста интересно послание към подрастващите.
През декември 1988 г. в реч пред ООН Михаил Горбачов обяви, че Съветският съюз няма да се меси повече във вътреш- ните работи на другите социалистически страни. Тази реч от- прищи светкавична вълна от събития из цяла Източна Европа. В Полша управляващите седнаха на една маса с водачите на „Солидарност", за да договорят насрочването на свободни избори. Изборите се проведоха през юни 1989 г. и комунистите понесоха сериозна загуба. През август правителството в Будапеща реши повече да не иска визи от източногерманските туристи, за да ги пуска да пътуват от Унгария в Западна Германия. Само за месец 13 000 човека се възползваха и прекосиха границата. Ерих Хонекер отвърна, като забрани пътуванията до Унгария. Тогава източногерманците решиха да ходят на екскурзия в Чехословакия. И през октомври 30 000 преминаха оттам в Западна Германия. По това време Берлин вече бе залят от масови демонстрации. На 9 ноември 1989 г. Стената падна. Това беше краят на социализма.
Йозеф Шумпетер се оказа не особено прозорлив
В България Тодор Живков подаде оставка на 10 ноември
1989 г. под натиска на доскорошните си другари. Петър Младенов, тогава външен министър и член на Централния комитет на БКП, оглави държавата и се опита да задържи комунисти- те на власт. Оттеглянето на Живков на практика беше преврат, подбуден от Москва. Оттам виждаха в Младенов онзи нов тип комунистически лидер, който е способен да промени режима отвътре. (Подобен оркестриран преврат бе извършен и в Ру- мъния, но там нещата не минаха така спокойно.) Петър Младе- нов не остана дълго на власт. Подаде оставка в ранното лято на
1990 г., след като запис с репликата му „По-добре танковете да дойдат" (по повод на една от първите свободни демонстрации в София) стана публичен.
В България имаше кръгла маса, на която комунистите и новосъздадената опозиция преговаряха за провеждането на избори. Те бяха насрочени за юни 1990 г. – време, недостатъчно за опозицията да се организира и подготви добре политически. Самата опозиция – Съюз на демократичните сили (СДС), беше набързо сформиран конгломерат от възстановени стари и току-що създадени партии от целия политически спектър. СДС събра в едно социалдемократи, либералдемократи, радикалдемократи, земеделци, „зелени" и консерватори на принципа „всички срещу комунистите". Комунистите, които междувременно смениха името си на социалисти, спечелиха изборите. Това беше един от двата случая в Източна Европа, когато компартията остана на власт след демократични избори. Другият беше Румъния. Пъстроцветният СДС скоро започна да се разпада, а бившите комунисти щяха да се връщат отново – през 1995, 2005 и 2013 г.
Никъде другаде в Източна Европа наследниците на комунистическата партия не бяха печелили толкова избори. Тяхното завръщане отново и отново повлия на процесите след 1989 г. Политическият и икономическият елит в България до голяма степен си остана същият през тези 26 години. Това задава пър- вата особеност на прехода в страната. Като последица усили- ята за реформи бяха следвани от застой или от връщане назад. Този криволичещ път на реформите е втората особеност на прехода в България.
Хора от бившите тайни служби (Комитет за държавна сигурност – най-добре организираната структура при комунизма) поеха контрол над значителна част от икономиката, включител- но в банковия сектор и износа. Влиянието в банките им позволи да присвоят валута и да я използват за начален капитал. Това, което Маркс нарича „първоначално натрупване на капитали", в България стана за една нощ.
Износът бе важен поради сходни причини. Според разпределението в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) България беше основен износител на химически продукти, фармация и земеделски стоки. Страната също изнасяше оръжие и някои по-особени лекарства за много развиващи се страни, най-вече в Близкия изток и Африка. През първата година на прехода този печеливш бизнес премина в ръцете на хора от старите служби с тактическото одобрение на лидери от комунистическата партия. Съседството на България с Югославия създаде нови възмож- ности за контрабанда по-късно, по време на ембаргото, като подсили ресурсите на организираната престъпност.
Новосъздадените местни групировки започнаха кървава гангстерска война за влияние над каналите за наркотици и оръ- жие (и за контрол в енергийния сектор). Такова не бе възможно без протекции от политици, полицаи и митничари. И те бяха осигурявани – къде в съдружие, къде с подкупи, къде със заплахи.
Битките за надмощие минаваха под знака на бивши кому нистически водачи. В една от тях – за апетитни договори за руски енергийни доставки, през октомври 1996 г. беше убит Андрей Луканов – министър-председател в началото на прехо да. Луканов оглавяваше българо-руската газова компания „Топ енерджи", която трябваше да изгради тръбопровод от Бургас до Гърция и Македония.
Луканов беше спряган за създател на „червената мафия" в България чрез осигуряването на достъп до банкови заеми за стотици милиони на няколко десетки човека, свързани със старите служби и номенклатурата. Според очевидец на една от срещите Луканов казал на избраните: „Назначавам ви за милионери". През март 2003 г. Илия Павлов, борец шампион, който се бе превърнал в най-богатия предприемач в България, беше застрелян, докато очакваше изслушване по дело за смъртта на Луканов. Между 1996 и 2008 г. във войната за влияние между групировките бяха убити около 300 човека, сред които и свързани с политиката хора.
Завземането на икономическата собственост от кадри на старите служби и свързаният с това възход на организираната престъпност е третата особеност на прехода в страната. В България част от реформите започнаха рано. Кабинетът на Димитър Попов (1990–1991) либерализира цените на потребителските стоки, имотите и валутата. Правителството на Филип Димитров (1991–1992) предприе мащабно връщане на собствеността на законните собственици и наследници. Кабинетът му падна от власт след злополучно поискан вот на доверие и не успя да осъществи амбициозните си планове. Финансов министър при Попов и Димитров беше Иван Костов. Сериозните промени започнаха през 1997 г., когато Костов, най-изявеният посткомунистически реформатор в България, стана министър-председател.
Следващото дясноцентристко правителство, това на Бойко Борисов, дойде на власт през лятото на 2009 г. То трябваше да се справя с ефектите на финансовата криза върху българска- та икономика. Затова реформите бяха най-вече във фискалната политика. ГЕРБ, партията на Борисов, спечели изборите за вто- ри път през май 2013 г., но разпределянето на местата в парла- мента не му позволи да състави кабинет. Тогава старите елити се върнаха на власт с мандата на социалистите. Правителството им се задържа малко над година и падна под натиска на улични протести и вероятна политическа сделка. През октомври 2014 г. Борисов отново спечели изборите и състави втория си кабинет, подкрепян от сложна коалиция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
