Преди точно 110 години, в разгара на Първата световна война, Царство България прави историческа технологична стъпка, която я нарежда сред малкото избрани държави в света, притежаващи собствен подводен флот. На 25 май 1916 г. на базираната във Варна подводница „УБ-18“, останала в историята ни като „Подводник № 18“, официално е вдигнат българският военноморски флаг. Това събитие, чиято годишнина припомнят от Военноморския музей във Варна, поставя началото на една славна, драматична и изпълнена с тайни подводна одисея.
Огненото кръщение и германската следа
Началото на българското подводно плаване е поставено от чиста стратегическа необходимост. Пътят към него е белязан от руската бомбардировка над Варна през октомври 1915 г. Тогава германски подводници, базирани край града, успяват да принудят атакуващите руски кораби да прекратят нападението и да се изтеглят в открито море.
Този случай доказва, че без подводно оръжие родното крайбрежие е беззащитно. Щабът на флота спешно приема проект за морска отбрана, предвиждащ доставка на подводници. Само две години по-късно планът става реалност с включването в състава на флота на германската подводна лодка тип UB-I. Тържествената церемония по приемането на плавателния съд е проведена на вълнолома пред пристанището на двореца „Евксиноград“, а за първи командир е назначен лейтенант Никола Тодоров.
Техническото чудо на ХХ век и патрулът в Черно море
За времето си „Подводник № 18“ е върхово инженерно постижение, въпреки че екипажът от 17 души е работил в спартански условия на ръба на човешките възможности. Съдът е бил с дължина 28.1 метра и водоизместване от 142 тона под вода. Независимо от скромните си размери, лодката е притежавала сериозно за епохата си въоръжение: два 450-милиметрови носови торпедни апарата, 47-милиметрово палубно оръдие и 8-милиметрова картечница. По време на службата си под български флаг тя достига максимална дълбочина на потапяне от 52 метра.
По време на Първата световна война „Подводник № 18“ изпълнява десетки бойни задачи в огромна акватория на Черно море – от Кюстенджа до нос Инеада. Най-впечатляващият ѝ боен успех е през октомври 1916 г., когато извършва дръзка торпедна атака срещу руски контраминоносец тип „Лейтенант Баранов“, обстрелващ българските брегови позиции, и успешно отблъсква заплахата.
Солунското примирие и стогодишната мистерия на дъното
След края на войната съдбата на първата ни подводница дълго време остава пълна загадка за историците. Тъй като по силата на Ньойския мирен договор на България е забранено да има подводен флот, се смяташе, че след Солунското примирие съдът е бил отведен от съюзниците в Цариград (Истанбул) и там е нарязан за старо желязо.
Мистерията бе разгадана едва век по-късно. През 2010 г. потъналата подводница бе открита случайно на 13 мили югоизточно от Варна, легнала на морското дъно на дълбочина около 30 метра. Година по-късно, след детайлно заснемане на конструктивните елементи, идентификацията ѝ бе официално потвърдена от водолази на българските Военноморски сили. Оказва се, че лодката е останала в родни води, превръщайки се в подводен паметник на родната моряшка слава.
Днес, 110 години по-късно, макар България вече да няма активен подводен флот, споменът за пионерите от „Подводник № 18“ остава жив във Военноморския музей, напомняйки за времената, в които страната ни бе сред технологичните лидери на световния океан.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
