Хора в ДАНС измислили разработката, за да получат постоянен достъп до данните на МВР
Шефката на СГС Владимира Янева неправомерно удължила 2 път срока за "бръмбарите"
По време на оперативното дело "Червеи" са допуснати общо 8 нарушения на правилата на работата. Те са установени след проверка на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства, водено от бившия депутат и шеф на Националното следствие Бойко Рашков. Това става ясно от стенограмата на заседанието на Министерски съвет. Пълният доклад по случая МВР шефът Веселин Вучков е получил едва преди 3 дни, става ясно от думите му по време на заседанието на кабинета.
Най-голямото нарушение е издаденото от съда разрешение за прилагането на СРС-тата в продължение на 300 дни.
По закон максималният срок е 6 месеца
Първоначално се разрешават за 2 месеца, като се допуска удължаване с още 4 месеца. В случая с делото "Червеи" разрешението е подписано лично от шефа на Софийски градски съд Владимира Янева, твърдят източници от парламента.
Съдията е допуснала трето удължаване - отново с 6 месеца. Така срокът на следенето на данните кой влиза в системата на МВР се е проточил до 10 месеца или 300 дни. Странното в случая е, че разработката, която е провеждана от отдел "Вътрешна сигурност" в МВР не е била докладвана на главния секретар на ведомството Светлозар Лазаров. Вероятно е използван мотива, че "Вътрешна сигурност" е звено, което е подчинено на вътрешния министър, предполагат експерти.
Целта на следенето на трафика към информационните мрежи на МВР е било да се уличат служители на министерството, които са изисквали и ползвали неправомерно данни от информационните масиви. По никакъв начин не са били проследявани трафични данни на участници в летните протести от миналата година, твърдят от прокуратурата.
Самото подслушване обаче е възложено на отдела по техническите операции в ДАНС, а не на специализираната агенция ДАТО. Според появили се в медиите версии целта на занятието е била ДАНС да създаде механизъм, който да позволява на агенцията да следи постоянно обновяваните данни в информационните масиви на МВР. По време на разработката
шеф на отдел "Вътрешна сигурност" e
Тодор Костадинов, уволнен веднага
след като Йордан Бакалов стана служебен вътрешен министър.
Преди да оглави "Вътрешна сигурност", Костадинов е служител на ДАНС, подчинен на Цветлин Йовчев. Дни, след като напуска МВР, той отново се връща в контраразузнавателната служба.
"Не разполагам с информация за тази разработка и за тези действия. Нямам информация за коя система става въпрос. Няма откъде да имам". Така главният секретар Светлозар Лазаров коментира разрастващия се скандал с разработката "Червеи", като така на практика подклажда опасенията, че ДАНС се е опитала да контролира информационните системи на МВР.
"Цялата дейност по противодействието на организирана престъпност на криминалните предприятия - съвместните действия на НАП, Агенция "Митници", МВР и ДАНС минават и се съгласуват с премиера и под ръководството на прокуратурата. За всичко, което се случва, има много ясна организация и много конкретно разпределени задължения", твърди още Лазаров. Не е ясно защо той говори за борба с организираната престъпност, освен ако не намеква, че е прониквано в базата "Криминален анализ", който обобщава оперативната информация за криминалните структури и взаимовръзките помежду им и между участниците в тях.
Според шефа на комисията за контрол над СРС-тата Бойко Рашков цялата разработка срещу къртици и корумпирани полицейски служители за 10 месеца не е успяла да уличи никого в незаконно изискване на информация или пък злоупотребата с нея.
Междувременно
Борисов настоя Висшият съдебен съвет да разгледа въпроса
с неправомерно удължавания от съда срок за ползване на СРС-та в разработката "Червеи".
На вчерашното заседание на кабинета премиерът възлага на министъра на правосъдието Христо Иванов, който е председател на ВСС, да внесе за разглеждане в Съвета констатациите от докладите по операцията".
"По-важното е тук да не замитаме всичко под килима и след три дни никой да не си спомня за това, а да видим какъв е системният проблем и в бъдеще да не се допускат подобни нарушения на Закона за СРС", настоява пък министър Вучков. Той подчертава, че констатациите на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства (БКСРС) са направени след негов сигнал от 2 декември в резултат на проверки, направени във вътрешното министерство. Шефът на БКСРС пък заяви, че прокуратурата трябва да се произнесе кой носи вина за нарушенията в разработката "Червеи".
"Не е имало достатъчен контрол върху работата по тази разработка, става дума за човек от ДАНС, но все още проверката по това не е завършена", разясни Рашков пред Би Ти Ви. Според него, според заповед на министъра, Светослав Лазаров е трябвало последен да сложи подпис преди искането за СРС да отиде в съда. Но в този случай той просто не е бил питан.
Обиколили са много градове, за да ровят в сървърите
Бойко Борисов, премиер
Обясненията на замесените звучат много наивно. Не знаем кой е и какво, когато безконтролно се пипа един сървър в една регионална дирекция, а те са обиколили много градове - там в масивите са всички данни - дали, примерно, някой като малък се е бил някъде, или каквото и да е друго. Сиреч, криминалните регистрации, които не се отразяват в съдебните регистрации - има малка разлика. Знаете, свидетелствата за съдимост след пет години показват, че си чист като сълза, но в масива на МВР, ако са те задържали, че си крал гълъби или си обрал бостан, ги пишат тези работи и с една дума, би могло да бъде манипулирано.
(Премиерът коментира пред МС скандала с "Червеи")
Влизането в системата винаги оставя следи
Няколко са процедурите за достъп до автоматизираната информационна система на МВР. При всички тях обаче остават писмени следи кой е искал достъп, каква информация е получил и по какво разследване му е била необходима. Това коментираха пред "Стандарт" източници от вътрешното ведомство.
Когато обикновен катаджия или служител на охранителна полиция проверява човек на улицата, той звъни в дежурната част, където в специален дневник се записва часа и повода за влизането в системата. Обикновено дежурните влизат в "Централен криминален регистър". Там по ЕГН-то се прави справка за конкретното лице - какви регистрирани противозаконни прояви има, докога е валидна шофьорската му книжка, както и личните му данни.
В същия регистър има данни какви фирми пртежава лицето, в кои има съдружие, има ли наложени запори и т.н.
Освен Централния криминален регистър служителите на МВР ползват и други информационни системи. В БДС има данни за адресите на лицето, както и роднинските му връзки. В СКРЕЧ може да се види кога, с кого и как е напускал или влизал в страната. В "Криминален анализ" пък се събира информация за криминалния контингент, взаимовръзките между дадени криминални групи и отделните членове в тях.
За всяко желание за достъп оперативният работник пише докладна до началника на отдела или сектора. След получено разрешение отива в специалния информационен отдел. Там операторка записва кой е поискал достъпа до някоя от информационните системи и с каква цел. Т.е. достъпът е опосредстван, извършва се от трети човек, в случая операторката, и винаги оставя следи, обясняват запознати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
