Офроуд команда нахрани Бисер

София. В нощта след бедствието в Бисер, когато всички местни са в шок, в селото се изсипват осем джипа. С най-основните продукти - хляб, вода и консерви, предназначени за хората, току-що избегнали ада. Това не са коли на БЧК, нито пък на някоя неправителствена организация от платени доброволци.

А на една истински доброволна структура на гражданското общество, за каквито държавата толкова много плаче по най-различни форуми. Мъжете, които карат хуманитарната помощ, са членове на OFFRoad - Bulgaria - интернет форум на любителите на високопроходими коли. Които, освен адреналина по пътищата, ценят и жеста да протегнеш ръка за помощ.

"Буквално минути след бедствието форумът се взриви", разказва Николай Николов, един от членовете на OFFRoad - Bulgaria. "Правили сме и други благотворителни акции преди и тъкмо се оплаквахме, че в кризата затягането на коланите ни пречи за подобни действия". Имало десетки готови да тръгнат към харманлийския ад, но средствата за продуктите намерили от спонсор - "Грейн Адвъртайзинг".

"За нула време бяхме в "Метро" и започнахме да избираме продуктите. Знаехме, че в момента хората нямат как да си готвят, затова решихме да вземем 2500 готови консерви". Тъй като не знаели дали пострадалото село е християнско или мюсюлманско, наблегнали на телешкото и пилешкото - за всеки случай. Натоварили и над 2 т вода - и бусът с продуктите потеглил към Пловдив, където ги чакали други членове на форума. Там претоварили храната и осемте джипа продължили в снежната преизподня, където смелчаците на четири гуми били малцина.

Пътувахме по 10 мм лед върху асфалта", разказва Николай. Единствените две коли, които срещнали, били успели да излязат извън пътя и вече започвали да се превръщат в част от пейзажа. Наложило се да ги издърпат обратно на пътя, преди снегът напълно да ги затрупа. На връщане пък попаднали на пързаляща се патрулка - двама полицаи, завършили смяната си, правели отчаяни опити да издрапат до дома. Пуснали ги между джиповете и започнали да им проправят пъртина, за да се доберат обратно до управлението.

"Пътувахме с по 60 км/ч в някои участъци. Дори и за високопроходими коли като нашите пътят бе изключително опасен", спомня си Николай. Колите били оборудвани и със СПОТ - сателитно проследяващо устройство, така че ако екипът закъса някъде, да могат да бъдат спасени самите спасители. "Тези устройства по принцип се ползват на яхти или от самотни алпинисти. Наши колеги от форума са ги вземали, когато пътуваха в Африка или Киргизстан, за да могат да подадат сигнал в случай на бедствие. Слава Богу, не се стигна дотам да ни спасяват".

Истински ад било и прекосяването на моста, за който "Гражданска защита" не знаела дали ще издържи или не. "Ние имаме отработена техника, защото неведнъж сме участвали в подобни спасителни операции. Колите се движат по моста една по една, а отстрани стои джип, оборудван с въже, за да може веднага да дръпне колегата, ако мостът поддаде. Този бил доста паянтов след бедствието, но все пак преминали благополучно.

"Хората в селото бяха в шок. Кметицата не знаеше да плаче или да се смее, когато й докарахме продуктите. Всъщност първо плака, а после се смя". Складирали храната в училището. "Всъщност може да се каже, че сме им осигурили храната за ден и половина с това първо пътуване. После ходихме още няколко пъти - три пъти екипи от София, освен това групи от Пловдив, Бургас и Стара Загора".

Веднага след акцията джипаджиите нагорещили форума с призив да наберат помощи за пострадалите в Бисер. Един от участниците предложил да ползват сервиза му като база - и лавината се отприщила. Идвали хора, които дори и не били чували за форума, но разбрали от познати, че тук се събират помощи. "Оставяха или напълно нови или малко ползвани неща. Събраха се толкова много, че кметицата ни каза да не носим повече, защото нямат къде да ги слагат".

Детенце дори изпратило пухена играчка - за някой връстник, който е останал без плюшените си приятели след края на водната стихия. "Сега пазим натрупаното за, не дай Боже, следващи подобни случаи. Ако не се стигне дотам, ще ги дарим на БЧК, но чак през лятото". Хора от форума предлагат сухите си гаражи или складове доброволно, за да съхранят събраното, докато потрябва някому.

"Смятаме, че сме формирование на гражданското общество, за което толкова много се говори", обяснява Николай съпричастието, толкова рядко и несрещано по нашите ширини. "Мъжете по принцип обичаме риска и адреналина. Един колега от форума казва: "Аз като се настрахувам с колата цяла събота и неделя, после цяла седмица не ме е страх от нищо", смее се той.

Да си създаваш рискови ситуации заради тръпката обаче е нищо, когато можеш да го съчетаеш с протягане на ръка на някой в нужда. "Тогава удовлетворението е много по-голямо", разказва Николай.