17 игрални филма, 13 продукции за телевизията, 40 епизода „на живо“, късометражна лента, продуцент на 289 серии на „Закон и ред: Специални разследвания“ – това е голямата сметка в киното на Тед Кочев, който си отиде преди броени дни точно на 94. Роденият в Торонто световен режисьор до края на дните си казваше, че в сърцето и в душата си винаги се е чувствал българин.
Той е от малкото в А отбора на Холивуд, които не пренаписват биографиите си. Не замазва произхода си – баща му е от Пловдив, майка му – от Варна. Признава, че филмографията му е тюрлюгювеч с екшъните „Първа кръв“ и „Безпримерна храброст“, драмите „Отборът на Северен Далас“ и „Джошуа преди и сега“, комедиите „Забава с Дик и Джейн“ с Джордж Сигъл и Джейн Фонда, „Смяна на каналите“ и „Уикендът на Барни“, с черния трилър „Да се събудиш в страх“, комичната мистерия „Кой убива великите готвачи на Европа“, уестърна „Били Двете шапки“.
Отказва „Упълномощен да убива“, втория от двата Бонд филма от 80-те с Тимъти Далтън – не вижда възможност да надгради формулата, а и не му дават парите, които иска. Не желае да снима и продължения – нито на „Първа кръв“, донесъл печалба от 125 милиона, нито на „Уикендът на Барни“.
Не иска да стои зад промяна в образа на Рамбо – вместо в отрицател на насилието, героят на Силвестър Сталоун се превръща в машина за убиване. Не го интересува дори хонорарът, с който би си осигурил крайбрежна къща в Малибу. Така се разминава с големите милиони, които носят следващите части от сагата за Рамбо.
Тед Кочев работи със Силвестър Сталоун, Джеймс Мейсън, Грегъри Пек, Ингрид Бергман, Джийн Хекман, Джейн Фонда, Ричард Драйфус и още с две дузини знаменитости, близък приятел е с най-големите звезди, но това не му пречи да споделя, че всеки режисьор е главен психиатър в лудницата на Холивуд, а освен това трябва да е още полицай, акушерка, подлизурко и негодник. Печели „Златна мечка“ в Берлин с „Обучението на Дуди Кравиц“ по романа на Мордекай Рихлер – главният герой е 18-годишен интригант, за когото няма нищо свято: нито любовница, нито приятели.
Като дете два пъти се разминава със смъртта
Тед Кочев расте в бордеите на Торонто при ужасяваща бедност след началото на Голямата депресия на 30-те – без топлина през зимата и социални услуги, защото имигрантите са утайката на богатите общества.
Някой е излъгал майка му и баща му, че улиците в Канада ще са постлани със злато и те са пристигнали от България, както разказва той в мемоарите си „Моят живот в киното“, които излязоха у нас през 2017 година със знака на „Колибри“. Все още е бебе, когато за малко не умира от студ. Лекар българин го връща към живота с вряла вода, рискувайки да го ощави. На три попада под гумите на побъркан шофьор, но отново оцелява без усложнения.
По-късно ще се пошегува, че след второто премеждие се сприятелява с „Господаря Смърт“ и повече не се страхува от него. На пет дебютира пред публика – в постановката на „Македонска кървава сватба“ в аматьорската театрална трупа, в която играят родителите, лелите, чичовците.
До един са хора, вълнуващи се от култура. Баща му превежда от френски „Лекар по неволя“ на Молиер, вуйчо му пише за българския вестник в Канада. В онези времена Канада е ксенофобска, расистка и антисемитска държава, категоричен е Тед Кочев в биографията си. На един от плажовете в Торонто пише „Забранено за кучета и евреи“. Още тогава започва да се пита защо баща му е заминал за Канада през 1927 година, след като дядо му е придворен архитект в България и семейството е повече от заможно. В Торонто родителите му живеят в постоянен страх да не бъдат депортирани или изхвърлени на улицата.
Никога не е учил в институт за кино, нито е посещавал арт курсове. Дипломира се с английска литература, но работа за поети няма и започва да се труди в кланица, във фабрика за гуми, в цех за каучук, чиито условия сравнява с тези в Дантевия ад.
На 21 попада като момче за всичко в канадската телевизия, на 22 е арестуван, когато за първи път се опитва да влезе в САЩ – иска да гледа спектакъл на Бродуей, но е заподозрян във внос на комунизъм. Съдбата му се усмихва и е само на 24, когато получава невероятния шанс да режисира.
Първа кръв
Когато Тед Кочев прочита романа на Дейвид Морел „Първа кръв“, вече няколко мастити кинаджии са обявили, че няма никаква възможност сюжетът да бъде пренесен на екрана. Както се знае, историята е за Джон Рамбо – ветеран от Виетнамската война, арестуван като стопаджия от тесногръд шериф в малък град на щата Кентъки.
Двамата влизат в директен сблъсък, полицаят вкарва Рамбо в ареста, но после горчиво съжалява, защото цялата случка приключва с няколко трупа. Тед Кочев веднага се залавя за работа, изкушен от метафората – механизмът за производство на насилие не може да бъде спрян.
Три месеца работи по сценария, когато продуцентите му казват, че в Америка няма пазар за филм, който отново ще напомни за епохалния американски провал във Виетнам. Тед Кочев е бесен заради напразния труд, но се хвърля в други проекти. След няколко месеца приятели продуценти го връщат към „Първа кръв“ и той без колебание праща текста на Силвестър Сталоун, който в онзи момент е на пауза след успеха на първите два филма за Роки.
„Знаех, че той притежава достатъчно твърдост за ролята, но, което беше по-важното, умееше да бъде затрогващ“, искрен е режисьорът в „Моят живот в киното“. За първи и последен път Тед Кочев получава положителен отговор след 12 часа, вместо след обичайните три месеца. Сталоун има единствено условие – да работят заедно по окончателния вариант на фабулата. Той е този, на когото му хрумва идеята да превърнат Рамбо в абсолютен мълчаливец.
В името на автентичността изпълнява сам една от най-опасните каскади и пука четири ребра, но продължава. Актьорът пръв усеща, че вече заснетото почти самоубийство на Рамбо във финалната сцена издиша като житейска логика. Сталоун казва: „Тед, на публиката това няма да й хареса“ и всичко се променя.
Продуцентите обаче побесняват и скандалът ескалира. На предварителните пробни прожекции зрителите са потресени от гибелта на Рамбо и Тед Кочев вади от задния джоб втория финал. Но спира до тук – дистанцира се от развитието на образа, защото Рамбо се отдава на кървавото възмездие.
Люти спорове с Кърк Дъглас
Тед Кочев има големи разправии с Кърк Дъглас, който трябва да изиграе полковникът в „Първа кръв“. Снимките в Британска Колумбия са някакъв безспирен кошмар, защото екранният Спартак постоянно се опитва да открадне най-атрактивните реплики на колегите си, а в същото време се старае да наложи клишета в диалозите.
Тед Кочев и Сталоун пък се опитват да задоволят капризите на егото му и да вмъкнат някои от идеите му в процеса на работа. Седят до сред нощ, за да прекрояват сцени, само и само да угодят на Кърк Дъглас, но не могат да го удовлетворят. Налага се да стигнат до крайности – Тед Кочев му поставя ултиматум: или спазва написаното до последната буква, или си тръгва. И Кърк Дъглас напуска терена.
Джийн Хекман пък е убеден, че режисьорите най-вече му пречат. Първият по-остър разговор на Тед Кочев с актьора е преди снимките на „Безпримерна храброст – Хекман е полковник, който заминава за Виетнам, за да спаси сина си от плен. Хекман обяснява на Кочев, че „не иска да му обърква мозъка“ с някакви излишни указания. Но в крайна сметка се разбират като истински професионалисти. „Той си остана най-прекрасният от всички актьори, с които съм работил, вторият е Ник Нолти“, споделя Тед Кочев в „Моят живот в киното“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
