Сряда,

Надбягване с мъглата: Параолимпиецът Радослав Златанов

От: Администратор -
A
A
A

Диоптрите са допинг, не спънка, за спринтьора Радослав Златанов

Злато в Рио е целта на бронзовия медалист от Параолимпиадата в Лондон

Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата "решителност"? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Радослав Златанов, чиято воля успява да надвие нарушеното му зрение.
---------------------------------------
Ако се чудите дали недостатъкът може да стане предимство или по-скоро как, след като се запознаете с параолимпиеца Радослав Златанов, няма да имате подобни главоблъсканици. "Здравословният ми проблем не ми е пречка, а по-скоро мотивация. Доказват го и съотборниците ми с нарушено зрение". Така в кратце звучи рецептата на спринтьора.
Макар че без лещи или очила животът му би изглеждал абсолютна мъгла, 27-годишният Радослав пести упреците си към съдбата. За проблема му с очите става ясно преди 24 г. в родното Велико Търново. "Майка ми забеляза, че гледам отблизо телевизия и доближавам всичко до очите си. Тогава се разбра, че имам куп проблеми, като се започне от нарушено зрение, засегнат нерв, късогледство и мързеливо око. От малък нося очила със 7-8 диоптъра, което си е предизвикателство", казва с усмивка той.

Желанието за спорт се оказва по-силно от големите лупи

заради които след 7 клас се налага да се премести в София в специализираното училище за деца с нарушено зрение. "Учителката ми по физкултура ме заведе при сегашния ми треньор Георги Недев. Той видя в три деца потенциал за нещо голямо, но другите двама се контузиха и не продължиха. Така преди 12 г. започна спортната ми кариера", спомня си лъчезарният параолимпиец.

Днес треньорът му Георги Недев не крие, че откритието му го изпълва с гордост. "Няма спор по този въпрос. Радвам се, че съм успял да открия не само него, но и други таланти, благодарение на което се чувствам реализиран като треньор", казва Недев, който тогава за пръв път се захваща със състезатели с нарушено зрение.
Радослав се състезава на 100 и 200 м, както и в дългия скок. Последните два златни медала са от Дубай от началото на март, а първият си успех като състезател отбелязва на Световното първенство за юноши през 2004 г. в Прага, когато печели 2 златни медала на 100 м и скок, и сребърен - на 200 м. "След този резултат председателят на Параолимпийската федерация Илия Лалов ме покани да се състезавам при по-големите, а година по-късно

в Колорадо поставих рекорд за младежи

и станах световен шампион на 100 м", спомня си параолимпиецът.
"Бързай бавно"! Това е девизът на Радослав, който добавя, че обича да действа по план. "При нас нещата наистина вървят по план", добавя треньорът му. "През 2004 г. пропуснахме Олимпиадата в Атина, защото резултатите на Радослав не бяха на ниво, че да можем да участваме. Олимпиадата в Пекин, четири години по-късно, му подейства добре, защото претръпна, и резултатът дойде през 2012-а", уточнява Недев. Тогава Радо се върна с бронзов медал от Параолимпиадата в Лондон. "Това е най-ценният ми медал, както и европейската титла при мъжете през 2014 г.", казва той, уточнявайки, че крайната цел е златен медал от Олимпийските игри в Рио де Жанейро догодина.
При Радослав нещата обаче наистина вървят по план. След бронза в Лондон идва и попадение в личния живот, което слага край на ергенския живот. Преди 10 месеца пък

съпругата му Лили го дарява с близнаци

"Когато станах бронзов медалист на олимпиадата, не знаех какво става, но все пак усещах яд, че не съм първи. Човек обаче не трябва никога да се предава. Да бъде винаги с високо вдигната глава и да се бори докрай. Всичко става лека-полека", казва Радо. Според него в основата на успехите на параолимпийците стои силата на духа. По думите му борбата е ежедневие за тях, като им се налага да се справят със своите здравословни проблеми и с живота. "Иначе имаме силна мотивация да се представим добре и да представим нашата родина", казва той. "Нашите управници пък трябва да разберат, че това не са хора втора ръка. Те се доказват и една от възможностите е чрез спорта. Параолимпийците са хора, които обичат родината си. Те са големи патриоти, каквито са всички спортисти", намесва се треньорът.
За Радослав въпросът "Защо се случи на мен?" не стои. Приел е всичко без драма.

Щастлив човек съм!

Майка ми ми помага. Треньорът ми е като баща. Имам съпруга и две бебета. Постигнал съм едната цел - медал от олимпийски игри. Няма невъзможни неща. Важно е да се борим и тренираме", казва шампионът. Той не помни момент, когато е искал да се откаже. "А и не съм такъв човек. Нещо, което не съм постигнал или направил, ми дава повече хъс. Аз съм борбен и не се предавам. Продължавам напред", добавя Радо, вперил поглед към Рио.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички