Митничар се прави на Паисий

Свиленград. Откъдето и да го погледнеш, Атанас Ив. Атанасов е от лошите. На всички самодейни възстановки на събития от героичното минало на българите той играе турчин. Освен това е митничар. Да говорим ли повече. Когато започнал строежа на къщата си в Свиленград, имал идеята да направи в двора си и басейн . Пет на три метра или нещо такова. Гьолче за разхлаждане. Толкова било мястото. Тогава местните журналисти написали за него и бъдещото плувно съоръжение 29 разобличаващи материала. Това го накарало да се откаже и  спечелил. Сега на мястото на басейна има малка зеленчукова градина, която мнозина благославят заради ароматните домати, краставици, чушки, които ражда.

На този свят не всеки може да е Паисий. Но би могъл да опита. Атанас го направил донякъде. Той няма куража да заживее аскетичния живот на монаха (въпреки че съпругата му е убедена, че никога не й изневерявал), но се е заел да пише в неговия жанр. История. Паисий - на България. Атанасов - на Пъстрогор. По тази причина двама независими журналисти го наричат, цитирам: ..."Известен патриот, ценител и спомоществовател на изкуството, който не държи да се тръби за това." Заради въпросната кратка история на родовете на Пъстрогор в Свиленград го удостоиха с титлата писател. Без дори да отбележат, че той започва като поет. Твърде отдавна... На граничната бразда.

Тогава, въоръжен и много опасен за враговете на родината, граничарят за първи път изпитва нужда нещо да напише. Думите и мислите се блъскали в главата му, сякаш са в дискотека. Плющели като знаме. Нито грам лирика, тежки руси плитки и бяла мраморна кожа. Тъкмо обратното: истински вулкан от патриотизъм, емоции и морал. И дотам. После дошла митницата. Дългът. Контрабандистите. Началниците. Там място за стихове няма. Бариерата убива поета и осакатява твореца. Междувременно Атанасов завършва история във Великотърновския университет. Пише по нещо във вестниците, но то е далеч от изящната мерена реч на неговия прощъпалник.

Веднъж мастит историк съзнателно, а може би не забива нож с сърцето или по-точно в патриотичното земляческо достойнство на митничаря: Какво е това Пъстрогор, иронично подхвърлил корифеят. Другите села имат история, събития, герои, а твоето нищо. Аз пък се гордея, че съм оттам, помислил си Атанасов. Всички сме хора. Заедно се раждаме, заедно умираме. И моите селяни са орали земята, ходили на фронта, влизали в ТКЗС-то и са участвали в социалистическото съревнование. Те не са по-лоши от останалите. С една дума, Атанасов се нервирал точно както Паисий векове назад. И естествено реагирал по същия начин. Хванал се да пише история на Пъстрогор.

Днес той честно признава, че ако е знаел какво го чака, не би са захванал, но... В следващите години историкът се превръща в куче следотърсач. Той гони като хрътка всяка вест, свързана с родното му село. Преравя военни архиви, музеи по цялата страна, исторически източници. Трупа книги, документи, бележки, снимки. И докато върши тази апостолска работа, изведнаж усеща, че в обозримо бъдеще съселяните му, истинските свидетели и участници в събитията, ще се пренесат в някое по-добро, небесно Пъстрогор. Тогава тръгва след спомените им. Най-възрастният Вангел Атанасов е на 95 години. Върнал се от фронта с 16 дупки от куршуми по шинела и един в манерката.

Десет години след кавгата с историка Атанас Ив. Атанасов установява, че е натрупал огромен материал, че това му е струвало много нерви, време и пари и че връщане назад няма. Тогава за акцията е мобилизирана и съпругата литератор. Писането продължава точно 365 дни. Готовият ръкопис отива в ръцете на журналиста Иван Чончев. Той няма сантименти към Пъстрогор, но разбира от слово. Затова реже с усърдието на непостижим хирург. Накрая всичко е готово. Книгата трябва да излезе за Деня на будителите. Печатницата казва да не правят подобни планове, а да се настроят да чакат поне още три-четири месеца. Други печатари поемат делото. Още топлата история на Пъстрогор най-после стига до читателите си. Те дават оценката си: всичко е вярно. На премиерата идва цялото село - над двеста души. Почти толкова има и на представянето в Свиленград. Между тях няма нито един митничар.