"Днес пристигна нов рейс - около 40 души", отбелязват седящите на пейка пред блок в "Овча купел" мъже. Жителите на квартала, в който се намира общежитието на бежанците, вече са привикнали с новите си съседи - клетници от Близкия и Средния изток и Африка, потърсили закрила у нас. Чужденците идват тук от центровете със затворен режим в Любимец и Бусманци, след като получат хуманитарен статут.
"Днес ме пуснаха от Любимец - първият ми ден на свобода в България", смее се 28-годишният Билял от Тунис. Неговият път към земята като една човешка длан по нищо не се различава от този на хиляди други. От родината си хванал самолет за Истанбул и там в столицата на каналджиите попаднал на хора, готови да го преведат през границата с България. Заедно с хора от Африка и Сирия вървели три дни с карта и GPS през гората и, след като преминали браздата, се предали на българските граничари. За бегълците най-важно е на какъв каналджия ще попаднеш - някои стигат до границата за 3 часа, други вървят с дни и седмици.
Цената на "екскурзията" варира между 3000 и 8000 евро. Билял казва, че след Арабската пролет в Тунис положението неимоверно се е влошило. "Нашият народ не разбира какво е свобода и демокрация - смята, че това е да правиш каквото си искаш - да грабиш, да убиваш и да изнасилваш. Няма ред, няма законност, нямаме и полиция в истинския смисъл на думата. Навсякъде върлуват престъпници, а от Либия и от юг прииждат джихадисти, които сеят смърт, допълва той. След изгонването на президента Бен Али икономиката на страната се е сринала. "Средната заплата падна на 300 евро - с тези пари мога да оцелея, но не мога да си вдигна къща, нито да се оженя", клати глава Билял. Той е наясно, че в България положението също не е цветущо, въпреки че е по-добре отколкото в отечеството му.
Тунизиецът, както и 99% от обитателите на центъра в "Овча купел", мечтае да акостира в някоя богата западна страна - в Италия, Франция или Германия. Билял е доволен от отношението на българските власти. "Уважават бежанците. Ако се държи добре, и те се държат добре с теб. Ако се държиш лошо, те наказват", допълва той.
"В Гана положението стана нетърпимо. Няма вода, нито храна. Зачестиха убийствата, съпругът ми изчезна и се наложи да бягам твърди Джулит. Тя също изкарала месец в Любимец, след което постъпва в приемателно-регистрационния център в "Овча купел".
"Всички българи бяха много любезни с мен. Тук ни хранят добре, дадоха ми дрехи и малко пари", допълва бежанката. Джулит иска да остане в България и да уреди живота си тук. Казва, че има приятели, които ще й помогнат.
Жената е част от бързо нарастващата африканска колония, която бие на очи в София. До края на август броят на бежанците надхвърли 3000, което е абсолютен рекорд за годините на прехода. Само в събота срещу неделя през нощта граничните патрули са задържали 101 души. Близо 1/3 от клетниците през последната година идват от разкъсваната от гражданска война Сирия. Осезателен обаче е ръстът на африканците, прииждащи най-вече от от Камерун, Кот Д'Ивоар, Сомалия, Руанда, Мали и ЮАР.
Лесно се познават по тъмния цвят на кожата, както и по това, че ходят на тумби, говорят на висок глас и разбират само френски език. "Никой от тях не иска да остане тук. България е само спирка на път за Западна Европа", отбелязва Мухмуд, който работи в интернет клуб. В заведението му идват всички, които желаят да поговорят с роднините и приятелите по скайп или да напишат писмо. Махмуд казва, че всеки ден някой заминава нелегално било за Гърция или за Сърбия с надеждата да стигне до богатия Запад. "Никой не се връща повече", добавя той. Миналия петък от хоризонта е изчезнала цяла група африканци, които вероятно си търсят късмета някъде отвъд Брюксел.
По думите му половината от бежанците са изключително бедни и са дошли само с дрехите на гърба си. Другата половина обаче са добре материално, тъй като получават средства от близките си. Доста от тях са облечени с маркови дрехи и като се видят с пари, се изнасят на хотел.
Африканците получават пари от роднини в Швейцария и от Франция, а сирийците - от Турция и Ливан, казва Махмуд. "Българите уважават бежанците, няма расистки изстъпления и проблеми в квартала", смята той.
"Българската държава трябва много внимателно да следи здравния статус, особено на идващите от Африка", загрижен е Димитър, управител на аптека в квартала. Според него много от клетниците вървят със седмици пеша, докато стигнат до границата и пристигат в лошо здравословно състояние. "Ако не се проведе качествена профилактика, възможно е в центровете и в населените места да пламнат епидемии от екзотични болести. Бежанските общежития у нас са препълнени, което неминуемо се отразява на хигиената. Трябва да се правят чести и задълбочени медицински прегледи и опасните случаи да се изолират", смята фармацевтът. Димитър твърди, че рисковете ще нараснат през есента и зимата, когато започнат да се пренасят инфекциите по въздушно-капков път, което може да засегне здравето на софийското население. Сирийците са културни, но африканците, които се събират на големи групи пред аптеката му не са от най-желаните съседи.
Вдигат непрекъснато шум, пускат силна музика от телефоните си и танцуват. Смущават живота на жителите на блока, плашат децата и често оставят боклуци след себе си. "Когато им направиш забележка, отстъпват, но има какво да се желае от тяхното възпитание", категоричен е аптекарят. Все пак няма боища и кражби, единици от тях просят. Въпреки това част от съседните магазини са хлопнали кепенци и имат надписи "Продава се".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
