Любов по време на война

Береван и Омар от Сирия се спасиха у нас, сега очакват първа рожба

Любов по време на война | StandartNews.com

София. Историята на Береван и Омар е достойна за холивудска екранизация. Ще събере приличен боксофис. Кои са те? Береван в превод означава "момиче, влюбено в природата". Тя е на 29, учителка по английски, по народност принадлежи към кюрдите, а сега е бежанка от Сирия. Омар е съпругът, на когото се врекла през миналия май. "Вижте къде караме медения си месец", махва с изящен жест младата жена и показва натюрморта в лагера на "Военна рампа". А там никак не е красиво, но e единственият им възможен дом. Засега.

Ако перифразираме стиховете на ФСБ, то мелодията на семейния им живот ще звучи: "Обичам те, оттук!". Човек и добре да живее, никога не знае кога ще се влюби в съпруга си. Така и станало с Береван. Ето как започва историята на красавицата от град Камишли. "Родена съм през 1985 г., пето дете, имам седем сестри и двама братя. Семейството ни е много, много сплотено и всички се обичаме.

Баща ни е много ерудиран, държи на образованието

Помагаше ми да чета и пиша още от първи клас. Той е най-добрият ми приятел, любим човек, обичам го на моменти даже повече от мама. Винаги съм знаела, че съм му слабост. Аз съм послушна дъщеря и гледах да зарадвам родителите си. Щом татко ми препоръча да уча английска литература в университета в Дамаск, не се поколебах. Нае апартамент за мен и сестрите ми. Едната също учеше английски, другата арабска литература. Изучавах американска и британска драма. Ходех си рядко до вкъщи - беше далече. Камишли е в област Румайлан, там живеехме в кокетна кооперация на 4 етажа. Имахме и градина, въобще всичко, което човек може да си пожелае. Върнах се от Дамаск - беше започнала войната и трябваше някъде да се дипломирам. По принцип младите момичета в Сирия стоят при родителите си, за да бъдат наблюдавани. Баща ми работеше в петролна рафинерия, майка е домакиня. Там, в Камишли, кюрдите като че ли не съществувахме - просто ни нямаше на картата на земните жители. В градчето няма нито ресторанти, нито университети, нито магазини, нищо. Ако ни потрябва нещо, ходехме до големите градове. Единият ми брат е инженер, а другият завърши икономика. Имахме коли, апартаменти, земя, винаги сме били заможно семейство от сой. Започна обаче войната. Трудно, но все пак се дипломирах и станах учителка по английски в частно училище", разказва красавицата.

След часовете Береван залягала над книгите. Казва, че това й е хоби. Един ден на гости им дошъл бащата на Омар. Майките на Береван и Омар били приятелки, но децата им не се били виждали. Таткото на момчето бил поразен от хубостта на Береван, споделил го пред нейната майка. Казал, че ще доведе сина си, за да види що за чудна девойка е Береван. "Омар дойде, но аз съм срамежливо момиче и почти не го погледнах. Нашите го разпитаха, решиха, че е от добро семейство и след месец направихме сватбата", споделя Береван. "Влюбих се в нея от първия миг, щом видях очите й", не спира обаче да бъде романтичен Омар.

На мен ми отне време да го обикна

откровена е Береван. До този момент тя си мислела само как да учи, как да се грижи да родителите си и не правела планове за брак. Даже се омъжила едва ли не, за да угоди на майка си и баща си. "Те ми казаха, че е важно да имам съпруг, деца, да подредя живота си. И се съгласих - щом искате, ще се омъжа. В един момент, докато бягахме насам, се влюбих в Омар и сърцето ми вече е напълно негово".

Бягството било неизбежно. Куршуми прелитали над главите им, всеки ден пред очите им някой падал убит. Береван говорила дълго и упорито на Омар, че трябва да се измъкнат от Сирия. "Нямахме сигурност, денем по улиците отвличаха хора, убиваха ги. Всякакви ужасии. Попитах Омар: "Ти така ли си представяш да отглеждаме децата си?!". Вечер лягахме и се страхувахме дали ще осъмнем. Ехтеше пукот на оръжия. Омар нямаше работа. Той е завършил за електротехник, отбил военната си служба и после работил в ресторант в Дамаск. По средата на войната дойде в Камишли. Баща му купи кола и той стана таксиметров шофьор. Колегите му умираха пред очите му. В един момент окончателно решихме да бягаме. Взехме само една голяма раница. Стигнахме с автобус до Истанбул, после с друг до Одрин. Когато пресякохме границата от Турция за България, в гората видяхме още 6 души, бежанци като нас. Не след дълго изскочиха отнякъде осем човека, мургави такива, и казаха: "Дайте си парите или ще ви убием!". Не схванах кои са. Викаха: money, money. Обяснихме им, че сме бежанци и, че ако имахме пари, нямаше да сме тук. Наобиколиха ни, започнаха да звънят на някого. С тях имаше и момиче. Изведнъж нещо ме накара да викна на останалите: "Бягайте! Иначе загиваме! Ще ни гръмнат". И аз хукнах! Тичах много, много бързо. Те ни преследваха, но за щастие бяхме по-пъргави. Препускахме, без да спираме, без да мислим", спомня си Береван. След около час се строполила, няма сили нито за крачка повече. Казала на Омар: "Върви, живей живота си! Не мога повече, бях дотук". Тогава хората, с които случайно се засекли и пътешествали от границата, взели багажа на Омар и го насърчили да я гушне и носи. "Никога няма да те изоставя! Дошли сме заедно, заедно и ще вървим", казал Омар. Метнал я на рамо и я носил час и половина. "Тогава го обикнах. Заради неговата любов към мен. Той е добър човек, може да ме пази! Уважавам го още повече", казва Береван. Настанили ги за на място, което тя помни като "затвор", "арест". Благодари на Бога, че стояли там само една нощ. "Щях да умра, ако беше за повече - спяхме на пода, нямаше одеала, не ми се говори". Очите й се изпълват със сълзи, щом заговори за детето, което очакват.

Заченали го тук, в лагера

"Нередно ли е? Трябвало ли да съжалявам?!", мълви красивото момиче, а верните другари от лагера я окуражават с думите, че след 9 месеца ще вижда всичко по друг начин. Родителите й не знаят щастливата вест, а брат й в Германия очаква тя и Омар да вземат час по-скоро статут и да се установят там. Надява се, че няма да остане докрая на бременността си сред мизерията на лагера във "Военна рампа". Моли се службите, от които зависи това, да бъдат милостиви. По документи Береван и близките й се водят мюсюлмани, но никога не са изповядвали тази религия. "Знам, че са принуждавали прадедите ми да приемат исляма, но аз не обичам нищо по задължение. Затова и не изповядвам никаква религия. Не знам коя е моята. На кюрдите по презумпция е езидизмът. Вярвам в Бога, който ни пази. Приготвил ни е по-добър живот. Уповавам се на Бога, който ни спаси в гората. Не го наричам по име, но имам усещане за него", шепти Береван.

Добри хора носят храна всяка неделя

Отворената група във Фейсбук "Храна&Грижа" е създадена по инициатива на доброволци заедно със сдружение "Справедливост 21". Всяка седмица те пазаруват храна за 9 от семействата в лагера на "Военна рампа", носят подаръци, необходими вещи като креватчета, бебешки колички, памперси. Там живеят около 800 бежанци. Храната постоянно не достига, така че всеки желаещ да помогне, е добре дошъл. Целта на ентусиастите е да спестят мизерията, отчаянието и депресията на хората. Да не си спомнят един ден за България като за страната, където са умирали от студ и глад, а обществото е било срещу тях.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай