- Дюма-баща цял живот твори истории по идеи на Огюст Маке, но не поставя името му до своето
- В края на живота си писателят умира разорен и продава замък, за да си плати дълговете
В съвременния свят десетки автори на бестселъри прибягват до труда на "литературни негри" - писатели в сянка, които създават значителна част от техните произведения. Някои от тях се подписват в съавторство с най-талантливите си помощници - например Джеймс Патерсън, американският автор на многобройни трилъри, сред които "Целуни момичетата", който бе филмиран.
И все пак традицията да ползваш помощта на талантливи млади хора, които да работят във фабриката ти за литературни идеи, се корени доста по-рано. Един от нейните най-активни поддръжници е авторът на "Тримата мускетари" и "Граф Монте Кристо" - Александър Дюма-баща. Неговият най-добър помощник, Огюст Маке, никога не вижда името си под произведенията, публикувани от Дюма. За сметка на това, докато основният автор на творбите, обвеян със слава, си отива притиснат от дългове и без пукната пара,
Маке благоденства до дълбоки старини
благодарение на сумите, които Дюма-баща му е плащал.
Всъщност именно Маке е човекът, разработил в детайли образа на Граф Монте Кристо. Негов прототип е бил наистина избягал затворник, който разпалил въображението и на двамата. В общи линии Маке е човекът, който задава сюжетните линии и оформя персонажите, тоест дава основния план, по който ще се развие литературната творба. След това е пишел Дюма.
Той е роден на 24 юли 1802 г. във френското градче Вийер Котре, в семейството на генерала от френската армия Томас-Александър Дюма - френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре - дъщеря на гостилничар. Александър Дюма-баща се записва в историята като писателя със смесена кръв, написал едни от най-великите произведения на всички времена - той е квартерон, тоест в една четвърт от вените му тече африканска кръв. Бащата на твореца е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Цял живот, въпреки големия си успех като писател, Дюма чувства това като недостатък и дори още в онези години пише книга, свързана с расовата дискриминация, по-непопулярна у нас - романа "Жорж".
Заради смесената си кръв писателят често ставал обект на расистки нападки
Балзак веднъж заявил: "Само не ме сравнявайте с този негър." Бъдещият писател е на 3 години, когато баща му Тома умира. До 20-та му година, когато живее в родния си град, майка му щедро захранва въображението му със спомени за баща му и славните му години под ръководството на Наполеон Бонапарт. Младият Дюма получава твърде хаотично образование, но от дете има силно перо и е убеден, че един ден ще отиде в Париж и ще завладее света.
Което и става. В началото той работи в кантората на нотариус, но доста скоро се урежда на по-престижна работа при Орлеанския херцог. И точно в този период завърта главата на Катрин Лабе, от която се ражда Александър младши, по-късно подписващ творбите си като Александър Дюма - син. Идва и първият му литературен успех, поставяне на пиеса, благодарение на подкрепата на херцога.
В младите си години Дюма става и известен "протестър" - не пропускал многото бунтове и революции, които заливали френската столица. През юни 1832 г. по време на погребението на генерал Ламарк младият мъж вървял в челото на колоната. След известно време полицията започнала да разгонва тълпата, което дало началото на поредното въстание. Няколко дни по-късно то е жестоко потушено. Един от роялистките вестници пише, че Дюма е разстрелян. Това се оказва поредната медийна сензация, но приятелите на писателя го карат заради сигурността му наистина да се скрие за известно време в друга държава.
Когато се завръща, той вече е готов
да завърти фабриката за романи
в която пръв негов помощник е Маке. Двамата работят заедно 13 години, като през този период се появяват трилогията за тримата мускетари, "Граф Монте Кристо" и "Кралица Марго". Всъщност Дюма е написал над 600 творби, но онези, с които ще го помнят поколения невръстни читатели, са създадени все в съавторство с Маке. Когато през 1851 година се разделят, литературният роб се опитва да го накара да признае съавторството и да го подписва като пълноправен автор, но не успява да пробие в съда. В крайна сметка името на Маке не стои на нито една корица от най-прочутите творби на детството ни. Други критици обаче твърдят, че ролята на Маке може наистина да е била второстепенна, защото след раздялата си с Дюма той не създава нито една известна творба. Впрочем това може да се дължи и на факта, че благодарение на дългогодишното си сътрудничество с великия писател в най-плодотворните си творчески години, той не е съумял да си създаде собствено име в литературата. На отношенията между двамата е посветен и филмът "Другият Дюма" с Жерар Депардийо в главната роля.
Въпреки това не може да се каже, че Огюст Маке е финансово ощетен от това сътрудничество. Въпреки че не получава световна слава, поне приживе, Дюма му плаща достатъчно, за да може да поддържа удобен и комфортен начин на живот и да приключи дните си, тънещ поне в материално благополучие. За разлика от Дюма, който поради начина си на живот и
навика щедро да пилее пари
затъва в дългове. И въпреки световната си слава, умира разорен. Очевидно писателят се е опитал да компенсира заради подигравките, свързани с произхода му, защото в апогея на своя успех си построява замък. В него винаги има гости, шампанското се лее на воля, а любовниците се редят през няколко месеца или години, според вкуса на писателя. Някои изследователи твърдят, че жените са около 500. Самият Дюма казвал: "Имам толкова много любовници от човеколюбие. Ако беше само една, щях да я уморя за 1 седмица."
Единственият официален брак французинът сключва през 1840 г. с актрисата Ида Ферие. Смята се, че това е било шантаж от нейна страна - тя накарала свой познат да изкупи дълговете на писателя и след това му поставила ултиматум - или сватба, или затвор. Бракът не продължил дълго, тъй като едва година след женитбата актрисата срещнала богат италиански княз и заживяла с него. Едва след раздялата Дюма строи прословутото Шато "Монте Кристо", но скоро се разорява и са налага да го продаде, за да плати с него поредните си дългове. На финала на живота си отива да живее в дома на сина си, където и получава удар.
С него и си отива тайната кой е измислил Д`Артанян, кардинал Ришельо и куп други персонажи. Но пък много други негови събратя по перо придобиват ноу-хау как могат да създадат фабрики за илюзии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
