Ивайло Захариев: Опитвал съм наркотици

Убиха баща му, убиха Съни, Джаро го направи своя дясна ръка. Нещата около героя на Ивайло Захариев в "Под прикритие" се заплетоха тотално. В личния му живот славата като че ли дойде изневиделица. Любовта също. Снима денонощно, грижи се за хора в нужда и стяга сватба. Какво още се случва на един от най-актуалните млади актьори?

През цялото време си сам със себе си, каквото и да правиш. Трябва да се поклониш на собствения си Бог, в собствения си храм. Всичко зависи от теб, пич, казва актьорът Ивайло Захариев.

- В какво вярваш?
- Вярвам във всичко, което не е оборено. Вярвам във феи, в митове, дракони. Всичко съществува, дори да е само в главата ти. Кой може да каже дали мечтите и кошмарите не са толкова реални, колкото настоящият момент?
- Като изключим "Под прикритие", с какво се занимаваш?
- Чакам да започна репетиции в театъра. Избираме пиеса в момента. Всяка седмица се срещам с хора, които ми станаха приятели, макар и наркозависими. Борим се заедно те да се освободят от зависимост. Иначе с моята годеницата Миряна имаме креативни идеи за обзавеждане как от подръчни материали може да се направи нещо интересно. Например много е хитро да се вземе един стар куфар, да се облече в дамаска и да се направи легълце на котка или кученце. Сега мислим в тази посока, че нали дом ще стягаме.
- Вие живеете ли заедно вече?
- Не. Ще заживеем след сватбата. Сега си мислим за гнездото, но ще го направим, както си искаме. Харесали сме си идеята да вземем стара дограма от прозорец заедно със стъклото, да го закачим на стената и върху него може да се залепят разни неща, да се рисува, тоест да стане като картина. Или пък някой стар стол може да се закачи на стената и да се използва като рафт. Искаме да е не само интересно, но и функционално. Ще вземем едно пале и ще го направим на диван. Има много неща, които човек може да използва, а не да разчита на магазини и реклами.
- Добре, ама ток имате ли? Вода? Такива работи...
- Имаме си. Даже и топла.
- Бил ли си наркозависим?
- Не. Но съм опитвал, като всеки млад човек в България. Днес всеки може да си купи, и то на най-неочаквани места. Донякъде разбирам проблема на тия момчета и момичета, за които се грижим. Затова съм го приел.
- Каква според теб е причината? Защо се стига дотам?
- Наркотиците често идват в момент, когато човек има някаква липса. Нещо, което не му достига да запълни празнина, или да избяга от света, в който в момента се намира. От проблемите си. Това, разбира се, въобще не е разрешение на самия проблем, а създаване на още по-голям. Наркотиците имат способността да излъжат съзнанието на този, който ги употребява, и той да мисли, че всичко е наред. В един момент нещата стигат дотам, че не можеш да се контролираш. Останал си без приятели. И тук се намесваме ние. Даваме им възможност да разберат, че въпреки всичко са стойностни хора. Може да са загубили пътя, но имат шанс да се поправят.
- Кои сте вие?
- Аз съм част от една протестантска църква, която се е посветила на тази грижа. Грижим се за тях с идеята да им дадем християнската вяра и това, че Бог ни дава надежда. Тези хора имат място, където да споделят проблемите си, да получат, ако желаят, подкрепа. Не сме комуна. Нямаме възможност ежедневно да се грижим за тези хора, понеже всичко е на доброволни начала, но се опитваме веднъж седмично, ако трябва и по-често, да се виждаме с тях. Има общи и индивидуални срещи. Човек, който иска да излезе от проблема, може да е при нас, но идват и хора, които не са готови. Самите те не искат да спрат с наркотиците и ние не можем да ги насилим. Да ги затворим някъде, да ги заключим, да им промием мозъка. Наистина, човек сам трябва да реши дали да се промени.
- Избирателно ли помагате?
- Не. Имаме желанието и вярваме, че в един момент ще можем да открием дневен център. Да направим нещо по-голямо. На този етап сме на това ниво. Отворени сме за всички.
- Колко човека сте?
- Събираме около десет-двайсет човека. Трудно е да се помогне в голяма група, понеже наистина тези хора имат нужда от индивидуална грижа, затова и държим групата по-малка.
- Как ти хрумна да се занимаваш с това?
- Мои приятели са имали този проблем. Били са доста време в наркотиците, но са намерили сили да спрат с подобен род грижа и сега са си устроили живота - имат семейства, деца. Те казаха: Дошъл е моментът, в който ние ще помогнем, ще дадем това, което на нас ни беше дадено. Започнаха тези сбирки, в които и аз се включих, понеже видях, че влагаш нещо, от което можеш да получиш добър плод. Хората, на които ще се помогне, имат същите таланти като тези, които нямат зависимост, същите способности, същата мъдрост, просто трябва да им се даде шанс да се изчистят от тази своя грешка.
- Има ли резултати? Положителни примери? Излекувани?
- Да. Тези, които са започнали тази грижа, са хора, които са били с дългогодишна наркотична зависимост. Те са се излекували и освободили от нея благодарение на вярата в Бог.
- Това не е ли преминаване от един вид зависимост в друг?
- Да, обаче това е най-добрата зависимост. Зависимост от Бог. Той е безкраят, Той може да ни даде безкрая, дори неочаквани неща за нас. Така е и в наркотиците. Когато един наркотик спре да действа, тогава човек трябва да вземе по-силен. Затова това е най-добрият вариант за един наркозависим. Да потърси помощ от Него.
- Ти как реши да се определиш като протестант?
- Аз първо се определих като християнин. Това беше най-важното за мен. И така пише в Библията "Който търси, намира". Определих се като протестант, понеже там намерих това, което търся. Намерих свободата. С един приятел разсъждавахме върху Библията и сърцето ми показа, че това е моето място. Наистина е много важно човек в свобода да направи своя избор и да знае какво избира.
- Като си вярващ, как твоят герой в "Под прикритие" успя да пребие някакъв наркопласьор?
- Другият вариант беше да го убия! Това беше по-малкото зло. Наистина понякога се замислям за някои сцени, но пък този сериал показа живота такъв, какъвто е. Всеки има надеждата за по-добро, но не можем да излъжем каква е реалността. Някой като те настъпи по мазола, никак не сме вежливи. Когато падне любимият ни отбор, не можем да кажем "Ау, колко обичам тия, които ни победиха". Въпросът е човек накъде се е насочил.
- Дали върхът е по-важен, или да забелязваш пътя до него?
- Важен е пътят. Важното е човек през какво минава.
- И как стана? Стоя си, стоя си, и се събуди звезда?
- Не беше точно така. Още докато бях в НАТФИЗ, търсех начини да се занимавам конкретно с кино. Това ме влечеше. Давах си снимки, биографии. Участвах в два късометражни студентски филма, от които бях харесан за пълнометражния "Номер едно". Тази лента спечели "Златна роза". Тоест малките филмчета ме доведоха до големия филм, който ме доведе до "Под прикритие".
- Как ще коментираш този бум на сериали у нас напоследък?
- Българската публика инстинктивно предпочита българския филм пред чуждия. Това е добра инвестиция, която телевизиите в момента правят. По презумпция българските филми са по-гледани от другите. Телевизиите гледат какво се продава, това е принципът на свободния пазар. Когато има глад за български филми, се правят български филми.
- Как се запознахте с Миряна?
- Запознахме се на сбирка на наркозависими. Дойде като мен да помага. От две години вече бях там. Запознахме се, започнахме заедно да помагаме на хората и нещата се случиха.
- Вярно ли е, че екранната ти партньорка Ирена Милянкова ще ви е кума?
- Не. Мои близки приятели ще ни кумуват. Той е сватбен фотограф. Радвам се, че с Ирена изградихме приятелство, и с радост ще я поканя на сватбата.
- Къде бягаш от суетата на ежедневието?
- Тази година обиколих няколко родопски пещери. Бяхме си набелязали по-старите. Като цяло обичам да пътувам, да бъда сред природата. Правите ъгли на града ме отблъскват и имам нужда от свободни форми. Гората ме привлича - там има простор, свобода и почивка.