На 86-годишна възраст на 28 януари почина Станиш Бонев, известен икономист и държавник от времето на социализма, който през 80-те години на миналия век е сред най-приближените на Тодор Живков. Заема постовете зам.-председател на Министерски съвет, председател на Държавния комитет за планиране и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. Смята се за един от архитектите на икономическия възход на България във време, в която тя достига рекордното в нашата история 27-о място в класациите на ООН за индекс на човешкото развитие. През 1985 г. обаче е свален е от всички постове и е изпратен да ръководи Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ).
След Десети ноември пише мемоарите си, които озаглява "Времето, в което живях, и хората, с които работих".
Беше голям икономист, необикновен педагог и благ хуманист
Проф. Боян Дуранкев
Позволете ми – в тежките времена на нашата скръб – да споделя малко думи за един голям човек! За учения, за преподавателя и за човека проф. Станиш Бонев!
Ще ни липсва един уникален учен-икономист!
Академичната общност го почиташе и ще го почита като всеобщо уважаван и признат учен икономист-новатор, който притежаваше ярко нетрадиционно мислене.
Нашето поколение имаше радостта и гордостта да се обучава от велики учени! Всеки от тях беше светла личност, имаше силен характер и притежаваше дълбоки познания. Това, което отличаваше проф. Станиш Бонев сред другите личности, беше неговият земен начин на икономическо мислене. Стъпил здраво върху българската земя, познавайки отлично българският национален характер, той предлагаше идеи и решения, които бяха силно продуктивни и които можеха да ускорят развитието на България! Този земен начин на мислене се дължи на трудния му, но щастлив по своему жизнен път. Той се изгражда в неговото житие на селско дете, пернишко работническо момче, минава през изстраданите в бедност студентски години, за да стигне до върха, или както той го нарича „най-горното стъпало на професионалната съдба" - председател на Държавния комитет за планиране и заместник председател на Министерския съвет на Република България.
Но и на „върха" той беше здраво стъпил върху земята!
Нетрадиционният изследователски подход на проф. Станиш Бонев не беше самоцелен. Новаторските му за онова време идеи бяха свързани с желанието да се комбинира националното социално-икономическо планиране с икономическите лостове. Неговите идеи бяха претворени екипно в така наречената тогава „нова система на ръководство на икономиката". Авторите на „новата система", между които беше и проф. Станиш Бонев, съдействаха за постепенното въвеждане на механизмите на пазарната икономика и за тяхното съчетание с централизираното социално-икономическо планиране. Същността на тази нова система се свеждаше до ограничаване на административните методи на създаване и разпределение на благата и даване простор на стоково-паричните отношения. По онова време, за сравнение, на думи се признаваха стоково-паричните отношения, но на практика стойностните категории - печалба, данъци, работна заплата, мита и всички други, бяха, образно казано, мумифицирани от свръхцентрализираното управление на икономиката и не функционираха нормално.
Обратно казано, проф. Станиш Бонев в голяма степен
споделяше сходни икономически идеи с инициаторите на „Пражката пролет"
и с радетелите за повече стоково-пазарни отношения в Унгария. А ако се взрем в настоящето, ще открием приложението на подобни идеи в Китай, във Виетнам и в други страни. С други думи, учени от ранга на проф. Станиш Бонев още преди половин век виждаха по-напред и по-надалеч от всички бъдещото на успешното социално-икономическо развитие.
Справедливо е да отбележи, че тези свои теоретически постановки проф. Станиш Бонев отстоява по-късно и на практика – като председател на Държавния комитет по планиране, като водач на българската делегация в Комитета за планова дейност при СИВ и при координацията на националните планове с другите страни. Достойна за адмирация е неговата позиция като гражданин и държавник, когато през 1985 г. неотстъпно отстоява националните интереси при координацията на плановете с бившия СССР и другите страни-членки. Разбираема е и болката по този повод за това, че макар да е понесъл своя „Кръст Господен", е изоставен сам под знака на тогавашните политически интереси.
Ще ни липсва един уникален преподавател, необикновен педагог!
На неговите лекции нямаше празна зала, характерна за съвременните времена! Не само нямаше празна зала, а в залата не можеше да се диша от препълване! Не само потокът от студенти по разписание, но и студенти от други специалности, както и преподаватели – асистенти, доценти и професори, идваха на неговите лекции не просто от любопитство, а от искреното желание да научат нещо ново и интересно. Винаги преподавател имаше какво да научи от проф. Станиш Бонев за новостите в икономическата теория и практика.
Когато лекционният час свършваше, лекцията не свършваше. По време на междучасията, в коридора или в кабинета му, студенти и асистенти го заобикаляхме, и говорехме с него. Той ни ценеше като свои колеги и приятели - слушахме го внимателно и спорихме с него като равни – без страх от „неправилността" на аргументите.
Учеше ни като преподаватели преди вземане на решения да мислим, да разсъждаваме, да използваме теорията, но да не бягаме и от практиката.
Той не пишеше на изпит оценка слаб (2), а връщаше студента да научим основни неща и отново да се яви на изпит.
Проф. Станиш Бонев беше не само красеше титлата „професор", но беше роден педагог! Равен на всички, обосновавайки теоретично позициите си, той ни учеше да бъдем изследователи, но оставайки хора!
Ще ни липсва един прекрасен човек!
Проф. Станиш Бонев ни научи на най-важното в нашия живот: да обичаме, да се радваме и да страдаме за другите хора. Да бъдем човечни!
И ако днес изпращаме тленните му останки, по частица от него остава в нашите сърца и ще живее в тях!
Поклон пред светлата му памет!
* * * * * * * * * * * * *
МЕМОАРИ
1984: Чувалите на Николай Рижков
Предстоеше дискусия по цялата гама на стокообмена и балансирането му за петгодишния период. Разискванията продължиха три дни и все не излизахме от задънената улица. Третата вечер, беше вече късно, когато Николай Константинович покани мен и Белчо в неговия кабинет, редом до заседателната зала. Пихме чай. Изведнъж вдигна телефона и каза, че ще говори с Никовай Рижков, вече председател на Министерския съвет на Съветския съюз. Дълго говориха по "ВЧ". Рижков от време на време говореше силно, чак ние чувахме за какво негодува. След приключване на разговора Байбаков, с наведена глава съобщи, че утре в 11 ч. трябва да се явим при Рижков в Кремъл. Предложи за днес да приключим заседанията.
Още една безсънна нощ!
На 29 септември, 15 мин. по-рано от определения час се срещнахме пред зданието на правителството в Кремъл. Влязохме в заседателната зала на Министерския съвет и застанахме от лявата страна на масата. Пристигна Димитър Жулев. От къде беше научил за срещата не разбрахме. От отсрещната врата в залата влезе Николай Рижков. Седна от другата страна на масата, без дори гласно да ни поздрави. Положи двете си ръце на двата съседни стола и даде знак с глава на Байбаков да говори. Гледаше с каменно лице и блуждаещ поглед. Байбаков говори не повече от 10 минути и приключи. Бях от дясната му страна, до мен - преводачката. Когато й казах: - "започвам", Н. Рижков проговори. Предавам точните думи, врязали се дълбоко в съзнанието ми:
- Виждате ли вратата, от която влязох? - Обърна лице към нея. Всички последвахме погледа му, а той продължи.
- Сега оттам ще влезе човек с два чувала. В единия ще сложим и завържем Николай Константинович, а в другия - Станиш Бонев. Виждате ли вратата от която влязохте?
Всички отправихме поглед към нея.
- Нея ще отворим и на прага ще сложим двата чувала. Ще минем всички през тях, дано двамата разберат какво значи съветско-българска дружба!
Стана и бързо се отправи към кабинета си. Настъпи гробна тишина и суетене минута, две.
Тръгнахме си.
На летище София ни чакаше Леонид Греков. Ръкувахме се, дори си позволи да ме прегърне. От VІР се обадих на Т. Живков. Той поръча веднага да отида при него в Централния комитет на партията. Там вече бяха Гр. Филипов, О. Дойнов, М. Балев и Нико Яхиел. Информирах накратко за преговорите. Съзнателно икономисах срещата и "чувалите на Н. Рижков". Знаех, че има кой да го информира, ако още не бе го направил. Загледах как присъстващите ще реагират. Т. Живков попита:
- Е, какво ще кажете?
Всички мълчаха. Гр. Филипов искаше да вземе думата, но генералният отсече:
- Предлагам да дадем на Станиш отлична оценка за преговорите. Сега ще извикам съветския посланик,, за да му кажа и аз нашата позиция.
Позвъня. Влезе секретаря му Петров и се разпореди. Всички излязохме. С Гр. Филипов вървяхме заедно до сградата на правителството. Мълчахме. В асансьора му казах:
- Понесох "Кръста Господен".
(Из „Времето, в което живях, и хората, с които работих")
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
