София
"Тази сграда е ремонтирана от МОН със средства, отпуснати по еди-коя си програма" и т. н. Такива табели висят на седем общежития в столицата, за чието обновяване министерството отпусна общо 50 млн. лева. Въпреки че липсва призивът "Признателни студенте, свали шапка!", просветното ведомство явно се кани да превърне тези пилотни сгради в оазиси на благоденствието в града на студентите - с по-модерни плочки, мебели и дограми, и то на същите цени.
Проблемът е само, че броят на всички общежития е 126. И те без изключение са построени далеч преди сегашните студенти да бъдат родени, което означава, че срокът им на годност изтича безвъзвратно. Въпреки че принципал на всички тези сгради е МОН, в някои от тях младежите плащат същия, макар и символичен наем за капещи тавани и излющени мазилки, които оправят с подръчни средства, докато в ремонтираните стаи се доближават до хотелска категория.
Логика няма, защото самото управление и разпределяне на общежитията тъне в бюрократичен хаос, заложен още през 1997 г. Тогава се приема наредба, която определя на кое висше училище колко сгради се полагат за стопанисване. Вече 11 години оттогава, въпреки че някои университети се пръскат по шевовете и непрестанно увеличават приема си, а други се молят Богу да си запълнят свободните места, бройката на общежитията, които им се полагат, остава непроменена. Затова най-големите университети имат все повече студенти, оставащи извън общежитията, въпреки че отговарят на всички условия за настаняване.
Най-сериозни проблеми има УНСС, следван от СУ "Св. Климент Охридски" и Техническия университет. В момента общо над 4000 студенти само в столицата трябва да плащат непосилни наеми, защото не са успели да се класират за общежитие.
"Имаме 4800 места, а общо 6500 подадени молби. Как да формираме елит на нацията, когато 1700 от студентите ни се чудят как да си решат битовите проблеми и се притесняват при роднини", заяви доц. Стати Статев, зам.-ректор на УНСС. "В същото време някои университети, да не казвам кои са, само да надушат, че край вратите им минава човек с диплома за средно образование, гледат да го засмучат за студент. Те разполагат със същия брой общежития и им остават празни стаи. Многократно сме повдигали пред МОН въпроса за преразпределяне на местата, но никой не ни чува", казва доц. Статев.
"Получава се парадокс - при нас кандидатстват отличниците на България, ние приемаме най-добрите от тях, но не можем да ги настаним в общежития. Има студенти, приети с оценки от изпитите 5,50, а последният класиран за общежитие е с 5,72", твърди доц. Статев. Според него е очевидно, че студентите от по-горните курсове вземат квартири тутакси, след като започнат работа. Висшето училище отпуска по 1000 места за всеки курс, и въпреки това некласираните "зайци" са 900 души. Във втори курс списъкът на чакащите е от 150, а в четвърти на практика няма мераклии за общежитие. "Очевидно не само лошите условия, а и малките шансове за класиране карат студентите след трети курс и магистрите въобще да не подават документи", казва доц. Статев. В момента все още един от входовете на блок 36 е затворен за ремонт, което означава, че около 240 души все пак ще се сдобият със стаи, само че месеци след началото на учебната година.
В Софийския университет ситуацията е горе-долу същата. Висшето училище разполага с 6600 легла и има недостиг от около 1000. Тази година ситуацията е още по-тежка, защото два блока са затворени за ремонт, което означава, че общо около 2000 студенти няма да получат общежитие. По традиция след последните класации ръководството на СУ все пак настанява част от чакащите в общежития на други университети, но това не спасява ситуацията. В Техническия университет също има недостиг на легла. Въпреки ремонтите в общежитията не стигат около 1000 места и това е традиция всяка година. Отделен въпрос е, че в много от общежитията има настанени хора, за които местоживеенето е единственото общо със студентството.
Висшите училища отдавна се борят за преразглеждане на статуквото с броя на общежитията. Ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов дори настояваше МОН като принципал да поеме изцяло системата на общежитията и висшите училища да престанат да се занимават с подобни "несвойствени дейности" като настаняване на студенти. Някои ректори лансират идеята класирането да се прави централно за всички студенти, защото общежитията са строени от държавата, а не от отделните университети. Заради сбърканата система за класиране сега в някои вузове дори и тройкаджии се уреждат със стаи, а другаде отличници остават под чертата.
Засега крайно решение на проблемите с общежитията няма. В общо 126-те блока за студенти в момента живеят около 50 000 бъдещи висшисти. Докато последният от тези блокове бъде ремонтиран, първият сигурно отново ще се нуждае от подобрения. А планове за изграждане на нови кампуси няма, пари - също.
Стела Стоянова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
