- Историята на великата група е белязана с непоносимостта между двамата
Гилън или Блекмор. Байрън или Хенсли. Томи Шоу или Дениз де Йънг. Вечната дилема кой е лидерът в големите групи на рокмузиката. Списъкът е твърде дълъг, за да изброяваме имената в него. Но носи проблеми. Тези двуполюсни битки, тези откровени войни прекъсват творчеството на редица титанични банди. Един от най-ярките примери е десетилетният дуел между двата гения на "Пинк флойд" - Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс. Огънят между тях не е стихнал.
Най-новата битка - в мрежите
Години минаха от разпадането на "Пинк флойд", но напрежението между бившите колеги в групата все още остава високо. Последният сблъсък между двамата дойде преди дни, когато Роджър Уотърс използва социалните мрежи, за да нападне публично Дейвид Гилмор с обвинения, че не му позволявал достъп до сайта и социалните мрежи на групата. В записано видео Уотърс за първи път благодари на феновете за това, че са приели положително новата версия на песента "Mother", която той записа в условията на социална изолация. "Това повдига въпроса защо това видео не е достъпно на сайта, който се нарича Pink Floyd. Е, отговорът ми е, защото нищо от моето творчество не е достъпно на сайта", казва Уотърс, обяснявайки, че именно Гилмор го е блокирал.
Във видеото бившият басист на групата и неин основател обяснява, че преди около година се опитал да организира среща с Гилмор и Ник Мейсън, за изяснят нещата помежду си и "да заровят томахавката". Тя се случила в хотел в Лондон, където той направил няколко предложения, за да преодолеят "ужасната безизходица и затруднения", в които се намират. По думите му обаче срещата се оказала "безплодна". "Предложих това, защото всеки от 30-те милиона последователи на сайта е тук заради работата, която петимата създадохме. И в резултат на това ми се струва, че би било справедливо и коректно всички да имаме равен достъп до всички вас и да споделяме нашите проекти", обясни Уотърс и се оплака, че Гилмор се изживява като притежател сайта.
"Той смята, че е собственик на групата и е мистър "Пинк флойд", че аз нямам никакви права и просто трябва да си затварям устата - и всичко това само, защото съм напуснал", коментира Роджър Уотърс. И допълва, че в същото време в социалните мрежи на бандата не спирало да се говори за проекта на жената на Гилмор - Поли Самсън, която чете на глас откъси от своите романи в лайф стрийм платформата си.
"Това не е редно. Трябва да се въздигнем или просто името на групата да бъде променено на Spinal Tap и тогава всичко ще тръгне гладко", твърди Уотърс, отправяйки реплика към култовия филм на Роб Райнър от 1984 г.
Срещата на илюзията
През 2011 година изглеждаше, че двамата са забравили лошите чувства помежду си. Уотърс дори се появи в Лондон на концерт на Гилмор и се качи на сцената за незабравимо изпълнение на "Comfortably Numb". Членовете на групата обаче продължават със соловите си проекти, а сега по всичко личи, че между тях все още има напрежение.
Гений или поет с китара
Уотърс поема контрола на групата и става неин идеолог до напускането си през 1985 година. След себе си оставя петте най-влиятелни албума на "Пинк флой" - The Dark Side of the Moon (1973), Wish You Were Here (1975), Animals (1977), The Wall (1979), The Final Cut (1983). Те почти изцяло са написани само от него и в голямата си част са концептуални. Тематиката е крайно лична, а лайтмотивът, разбира се, са последиците от войната и загубата на баща му. Той е като парен локомотив, който влачи безкрайно количество вагони, пълни с неспокойство, бунт, идеология, но и с бизнес, пари, музикална индустрия.
Двойният албум The Wall всъщност е последната обща голяма акция на "Пинк флойд" като група. Следва турне и един последен концерт през 1981 година в "Ърлс Корт" в Лондон. Следващите четири години за групата са тъмни, но не и непродуктивни. Всъщност са вдъхновяващи основно за Роджър Уотърс, който абсолютно сам написва The Final Cut и напуска с издаването на тавата. Преди това обаче слага подзаглавие "Реквием за поствоенната мечта от Роджър Уотърс, изсвирен от "Пинк флой".
С гении съвсем не е лесно да се работи и живее. Най-горчиво го разбира Дейвид Гилмор, което не означава, че и самият той не е твърде остър камък. Единствено новакът в бандата си позволява да надигне глас срещу абсолютната доминация на лидера в кредите на албума. Резултатът - името на Гилмор е изтрито от всичко, свързано с The Final Cut.
Критици на Уотърс именно за този албум има много. Те твърдят, че песните му са речитативни, еднообразни и приличат на фестивал на поети с китара. И че той тотално е обсебил групата и я е превълнал в едноличен бизнес. Това, разбира се, са отявлените фенове на Дейвид Гилмор, а те са доста.
Неизбежното - съдът
Огромното его и на Гилмор, и на Уотърс са в титаничен сблъсък всеки път, щом се озоват на едно и също място. Явно никога не са могли да работят заедно, защото сега, години по-късно, все повече се връщат назад и разказват какво се е случвало в групата. А именно - постоянни скандали. Гилмор, въпреки че не е основател на групата и е най-нов член, яростно оспорва лидерството на Уотърс. Иска той да хване руля на кораба, иска да изпъкне, да е звездата. Но спартанският характер на Роджър не му позволява да отстъпи и единственият вариант е спорът да стигне до съда. В крайна сметка от 1987 година насам групата "Пинк Флойд" е Гилмър, Мейсън и Райт с гост музиканти. За Уотърс остава соловата кариера.
Безмълвие
Няма официални коментари от страна на Дейвид Гилмор за отношенията му с Уотърс. Наистина срещата преди години между тях минава добре, даже Дейвид го прегръща, но до тук. "Песните, които направихме заедно с Дейвид, доказват, че за да свършиш добра работа с някой друг, няма нужда нито да сте приятели, нито да се харесвате". Всъщност тези думи на Роджър Уотърс казват всичко за титаничната музика, създадена от "Пинк Флойд".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
