Храбрите българи, скочили в огън и вода за ближните си, ни връщат надеждата
Годината на катаклизмите - така ще запомним отиващата си 2014 г. Торнадо в политиката, трус в банките и невиждан природен гняв ни изправиха до стената. Но пак оцеляхме и се оттласкахме от дъното. Благодарение на тях - истинските герои на 2014-а. Българите със смели сърца, които без страх за живота си и напук на тежката си съдба, се хвърлиха - в огън и вода, да спасяват ближните си. Без да чакат Месията. 2014-а е тяхната година. А подвигът им е вдъхновение и гордост за всички. И ни дава надежда - че 2015-а ще по-добра и мъдра.
Машинистът Димитър е по-велик от Спайдърмен
По Коледа смелчагата от Мурсалево пак бил на работа
"Всичко възстановихме - документи, карти. Единствено айфонът, който изгоря, не сме. Още чакаме Дядо Коледа да го донесе", смее се Надежда, съпругата на машиниста герой от горящия влак край Мурсалево Димитър Христов. "За сина ни Калоян татко му е по-велик от Спайдърмен, много се гордее с него, боготвори го!", казва Надежда.
"Няма как да се чувствам герой, защото съм си свършил работата", споделя скромно пък Христов. Но признава, че нощта на 11 декември е била най-кошмарната в живота му, макар да е имал доста неприятни инциденти досега в професионалния си път. И недоумява защо има хора, които решават да се самоубият, хвърляйки се на релсите пред влаковите композиции. Машинистът споделя, че обича железния път и не би го заменил с нищо друго. "Работя това, което обичам и винаги съм мечтал още от дете", категоричен е Христов. Той е женен за журналистката Надежда Христова от десетилетие, а Калоян идва на бял свят преди 8 г. "Димитър е професионалист, а не геройq и върши това, което трябва да бъде свършено всеки ден. Човек, който обича работата си, и точно затова вече 22 г. работи в БДЖ", категорична е съпругата му Надежда. По думите й, ако повечето българи бяха като Димитър, родината ни щеше да е различна.
Митко е роден във Варна на 13 август 1973 г., но майка му е софиянка, а баща му е от Долни Чифлик. "Така че той е полуварненец, полусофиянец", смее се Надежда. И признава, че любовта към влакове във фамилията се предава генетично. Синът им Калоян също ги обожава от малък. "Но предпочитам да не става машинист. Защото работят при отвратителни условия, с дупки в локомотивите, за отвратителни пари срещу къртовския си труд. Това всъщност е героизмът", категорична е тя.
Надежда споделя, че обича толкова много мъжа си, защото е изключително прям и категоричен. По думите й Димитър с удоволствие похапва всичко, което е вкусно и добре приготвено, но най-много - боб в глинен гювеч. Машинистът герой е и почитател на сладките изкушения и най-вече на крем карамела. А хобито му са компютрите - занимава се с програми, сглобява, разглобява. По Коледа Димитър е бил отново там, където според съпругата му е мястото на машиниста герой - на работа. "За тях няма празници, работят по график, който се изготвя ден за ден", посочва Надежда. Затова семейството още не знае дали ще посрещне новата 2015 г. заедно. Надежда споделя, че заради "ненормалните им професии" прекарват повече време заедно само през летните отпуски. Тогава семейство Христови обикаля България. "Важно е не колко, а когато сме заедно, да има какво да си кажем. Слава Богу, след 10 г. брак, аз го обичам повече, отколкото през първите дни и то, защото го познавам по-добре", категорична е Надежда. Тя държи съпругът й да спре с геройствата, за да не се поболее от тревога през следващите 20 г. до пенсионирането му. "Най-големият шок обаче бе за сина ни, който обожава баща си, и докато не го прегърна на другата сутрин, не ми вярваше, че той е добре", разказва Надежда. "Сега е най-щастливото дете, гледа го в очите и го слуша за всичко", казва съпругата на машиниста герой. Малчуганът писал на Дядо Коледа с молба да подари на татко му нов айфон, след като старият 4S изгорял в катастрофата. Димитър и другите двама жепейци вече бяха наградени с часовници "Ориент" и 500 лв. По-скъпо от всичко обаче им е признанието - на близки и непознати. И Надежда не крие - днес обикновените герои като мъжа са ни по-нужни от всякога. "Защото ни липсват ценностите и искаме по-дълго да помним подобни случаи, за да помним и смисъла", посочва Надежда.
Спасителите от Бургас засрамиха пожарникарите
С въже и кабели от китара шестимата измъкнаха десетки от наводнено дере
Шестима млади мъже никога няма да забравят нощта срещу 6 септември, когато съдбата ги превърна в герои. Преди това обаче ги изправи пред тежкото изпитание да избират - дали да спасяват себе си или други десетки хора, обречени на водна смърт. Николай Кирилов, Николай Градев и Марин Гърков, Момчил Атанасов, Юри Ибо Кая Шеве от Германия и Райлеймон Обри Жосиемар Томас Жанга от Кюрасао са героите на Бургас. Всеки един от тях рискува собствения си живот, за да спаси крещящи за помощ хора, попаднали във воден капан.
В злополучната нощ шестимата пътуват по пътя Созопол-Бургас в неспирен и проливен дъжд. 15 км ги делят от областния град, когато стават свидетели на жестока трагедия. В непрогледната нощ пътят е залят изведнъж от огромна приливна вълна. Шестимата пътуват в три различни автомобила и остават извън обсега на водата, но виждат как тя връхлита колоната автомобили пред тях и ги отнася в дерето. Никой не знае колко са хората, пометени от придошлите води. Пътят е отрязан и е превърнат в непроходимо езеро. От наводненото дере ехтят отчаяни писъци за помощ. Крещят и мъже, и жени. Следващите минути и часове преминават за спасителите като на кинолента. "В такива случаи нямаш време да мислиш, трябва да действаш. Но пък в същото време трябва да прецениш ситуацията, така, че ти самият да не се превърнеш в жертва, вместо да помогнеш. Не сме извършили геройство, просто изпълнихме човешки дълг да спасим тези хора, които вероятно бяха обречени", ще кажат по-късно спасителите.
Първи на мястото на бедствието се озовават двамата Николаевци и Марин. Мъжете успяват да запазят самообладание и организират бързо спасителна операция. Намират в една от колите въже и се връзват един за друг в индианска нишка, докато стигнат дерето. Започват да вадят един по един давещите се хора. Първо измъкват младо момиче. След това подават ръце на три момчета и две момичета. Намират ги бедстващи върху тавана на кола, погълната от водата. Спасителите си спомнят и за възрастен мъж, който също успява да се покатери върху тавана на колата си. Оттам нататък вече спират да броят колко хора са вадили от дерето, но ясно си спомнят, че на помощ им се притичат двама чужденци. Всъщност това са музикантите от джаз триото OPEN SOURCE TRIO - Юри Ибо Кая Шеве и Райлеймон Обри Жосиемар Томас Жанга. В групата свири и българинът Момчил Атанасов, който също се хвърля да помага на давещите се. Музикантите вадят от багажника кабелите за музикалните си инструменти и ги превръщат в спасително въже. С общи усилия шестимата мъже успяват да измъкнат повечето давещи се много преди на мястото да пристигне пожарната и полицията. Не успяват да достигнат само до две жени, които мощната вълна е завлякла надалеч. В страшната нощ наводнението отне живота на 21-годишната Камелия Желязкова и 69-годишната Недялка Толева. Жертвите във водния ад вероятно щяха да бъдат много повече, ако не бяха смелчаците.
След като спасяват клетниците от наводненото дере, шестимата си заминават, по живо по здраво. Дни наред местните власти ги издирваха, докато разберат кои са. За проявената храброст те получиха отличия и грамоти от кмета на Бургас. А на 6 декември, в деня на св. Николай Чудотворец, закрилникът на Бургас, им окачиха медали за храброст. Лично кметът на Бургас Димитър Николов закичи Николай Кирилов, Николай Градев и Марин Гърков. Медали имаше и за музикантите от OPEN SOURCE TRIO. За съжаление, те не успяха да дойдат лично, за да получат наградите си, заради концерт в Европа.
Погребален агент се опълчи на смъртта
Десислав Наков помогна на 11 души при потопа в Мизия
Погребален агент спаси 11 души от потопа в Мизия. Десислав Наков минавал от къща на къща и помагал на бедстващите, макар домът му да е във високата част на града и да не е пострадал от прииждащата вода. Пръв за подвига му разказва един от военните пилоти, които облитат града в търсене на бедстващи - Антон Христозов. "С един човек - Десислав Наков, с лодка бяхме от къща на къща, от прозорец на прозорец, за да прибираме хората", сподели ден след потопа Христозов.
Наков не се смята за герой, старателно бяга от камерите, защото е стеснителен. Но хората са му безкрайно признателни. "Благодарни сме му, че дойде и ни прибра, иначе затъвахме - лоша работа", разказа Валентин Велчев. "Имаше момент, когато самата къща пукаше и аз очаквах, че ще се събори", допълва благодарният човек", продължава спасеният.
Десислав Наков е разведен и има две деца. Препитава се като погребален агент. И вероятно поради всекидневния допир със смъртта с неистово желание тръгнал от къща на къща да предупреждава за стихията и да вади хората от домовете им. Макар без униформа и пагони, за военните, участвали в битката с водата, Наков е един от тях.
"Всички стоят там на баира и никой не иска да помага. Всеки гледа отстрани и после лаят и нищо не правят", лаконичен е спасителят. Той не чака от хората, на които е помогнал. Иска само да се отрази с уважение в очите на децата си, досущ като машиниста от Мурсалево.
Брюксел на крака пред Ангелите от "Аспарухово"
Сираците, които вадиха удавения квартал от калта, и за ЧНГ ще са в дома
До края на януари 2015 г. сираците доброволци от Варна, които първи се отзоваха сред ада в "Аспарухово" след пороя, взел 13 жертви и удавил къщи, коли и улици, ще бъдат обявени за европейски граждани на 2014 г. Те ще получат най-престижното отличие на Стария континент на официална церемония в Народното събрание. Първоначалната дата, 19 декември, беше отложена с писмо от Информационното бюро на ЕП у нас до директора на Социалния учебен професионален център "Анастасия д-р Железкова" Пламен Петров. С него го уведомяват, че по това време всички български евродепутати са все още в Брюксел, а те до един биха искали да стиснат ръцете на момчетата и момичетата, които помогнаха на бедстващите хора в "Аспарухово" след голямото наводнение на 19 юни.
24-мата възпитаници на СУПЦ са предложени за наградата на Европа от евродепутата Момчил Неков от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите, а станал у нас по-известен като "Любимец 15" от листата на БСП, припомни шефът на учебното заведение. Цялата организация по церемонията, която ще бъде на 23 или 30 януари, се поема от Информационното бюро на ЕП. За София ще тръгнат около двайсетина от доброволците герои, защото останалите са се пръснали вече по други домове в страната.
Младежите посрещнаха Коледа в СУПЦ, където ще се поздравят и за новата 2015-а. 90 на сто от тях са останали в приюта, защото са сираци, нямат домове, или тези, които имат семейства, не ги искат, споделя Пламен Петров. "Не ни ги пращай за празниците, защото вкъщи храним по 4-5 гърла и едно още ни идва в повече", пишели до директора родителите. Затова персоналът в дома се е погрижил за уюта и настроението на възпитаниците си. Има за всички специални коледни и новогодишни подаръци и изненади, които шефът Пламен Петров е осигурил с помощта на спонсори. Празнично е и менюто както за Рождество Христово, така и в новогодишната нощ - кебапчета, кюфтета, печено пиле, плодове и сладки. А коледната елха е подарък от Младежкото БСП във Варна и неговия лидер Светлана Такева. Тя е дала подробни инструкции как да се полива дръвчето, защото е в саксия и напролет ще го засядат в двора на интерната.
Сред най-развълнуваните в очакване на по-добра нова година е Пламен, който е на хемодиализа, но не се поколеба да грабне лопатата в "Аспарухово". Той се моли за здраве и да няма бедствия в 2015-а. Да завърши средно образование е желанието на 24-годишната Мира от Мизия, която има недъг на лявата си ръка, зарязана е от родителите си, но упорства и иска да успее в живота. Тодор Христов от Русе се разплатил за поразията, която направи миналия месец, като счупи с юмрук стъклото на входната врата на дома. Младежът взел три стипендии накуп и броил 50 лева, за да го възстановят майсторите. Големият Тошко обаче е изключен от педагогическия съвет. Взел, че сритал малолетно момиче, временно настанено в приюта, което искало да прави секс с баткото. "Опичай си акъла, да не ти скроят шапката", казали на младежа неговите възпитатели. Тогава той не изтърпял атаките на дръзкото момиче, че се дърпа, а и на присмехулниците наоколо, и пораздал някой юмрук за назидание.
Доброто е мисия за самарянина Милен
Последно старозагорецът отърва 18-годишно момче от лапите на бурното море
"Добрият самарянин на 2014-а" стана 51-годишният старозагорец Милен Минков, спасил младеж в бурното море. Драмата се разиграла пред очите на Милен, докато разхождал кучето си на кея в Ахтопол, навръх Димитровден тази година. Бурното море отмъкнало лодката на някакъв местен рибар и той обявил 1000 лв. награда за този, който я върне обратно. Безразсъдно в бушуващите вълни се хвърлил 18-годишният местен младеж Георги. Вълнението било 5 бала, момчето не могло да стигне до лодката и започнало да се дави. Баща му, който бил на кея, се опитал пръв да му помогне, но бил спрян от дошлия Милен. "Той ти е син, емоцията може да се окаже фатална", рекъл му заралията и скочил в морето. Под овациите на насъбралите се на кея хора Милен извадил уплашения до смърт младеж. Храбрият спасител се върнал вкъщи мокър до кости, но дори с близките си не сподели какво е направил. "Каза ми, че вадил някаква лодка, отнесена от бурята", припомня си паметния ден съпругата му Таня. По-късно по телефона се обадила майката на Георги да благодари, двете семейства се познавали, и тогава жена му разбрала за мъжката му постъпка.
"Той си е такъв, миналата година бе спасил някакъв чужденец на плажа в Ахтопол, пак разбрахме от хората", добавя Таня.
Като международен шофьор, Милен неведнъж е помагал на бедстващи по пътя, на стопаджии, на закъсали колеги. Смятал тези "дребни" човешки жестове за нещо съвсем в реда на нещата. "Страшно лесно се живее с човек, винаги е готов да ти подаде ръка", не крие възхищението си съпругата му Таня. Техният брак е устоял на житейските бури и вълнения вече 29 г.
"Баща ми е истинско злато, дори когато ти дава съвет, го прави сърдечно и разбираш, че иска да ти помогне от душа", казва с нескрита обич и малката му дъщеря Мария. Тя прие статуетката на старозагорското сдружение "Самаряни" от негово име, защото татко й отново бе зад волана. Когато се обадили вечерта след церемонията с добрата вест, бил някъде по пътищата на Италия. Милен и Таня имат още две деца - голяма дъщеря на 28 г. и син на 26. Всички са горди с добротвореца на 2014-а, за когото доброто е просто човещина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
