Полицаи разследват канал за антики през съседката ни
Полицията разследва канал за прехвърляне на антики от България през Гърция към пазарите на Западна Европа. Според запознати той действа от около десетина години. Примката около участниците в международната група започна да се затяга миналата седмица, когато петима иманяри бяха задържани от полицията на "работното" им място в землището на ивайловградското село Хухла. Служителите на Районното управление на полицията в Ивайловград са започнали разследване още миналия вторник. Униформените започнали действия, след получен сигнал за теренни разкопки в землището на селото. За да спипат на място иманярите, местните полицаи им устроили засада, а на помощ пристигнали и колегите им от Граничнополицейския участък. На място иманярите са спипани с три металотърсача, две кирки, лопата и мотика.
Двама от нарушителите - Иван Кьосев на 46 г. и Павел Павлов на 73 години, са от селата Свирачи и Мандрица, а другите трима са гръцки граждани - на 37, 43 и 75 години. По-възрастният от българите - Павел от с. Мандрица, водел групата и показвал къде да са сондажите за съкровищата. При последвалите претърсвания, в дома му са открити много антични вещи - 50 накита и още толкова монети. Намерени са и
различни по вид и калибър боеприпаси
за ловно и гладкоцевно оръжие, без съответните разрешителни и пресовка от взривно вещество. Открити са и 3 ловни пушки и пистолет, които обаче са законно притежавани. От години бандата копаела и в землищата на селата Сив кладенец, Белополяне и Орешино. Миналата година успели безпрепятствено да разкопаят и местността "Чакмал дере". Твърди се, че точно на това място са изровили гърне, но какво е имало вътре не се знае. Помагачът в схемата е 46-годишният Иван Кьосев от с. Свирачи, известен сред хората от комшийските села като Търсача. "Ровят, търсят непрекъснато и навсякъде. Иманярите са направили Ивайловградско на швейцарско сирене", коментираха кметове и кметски наместници от околните на Хухла села. Според тях околностите са толкова примамливи за търсачите на имане, защото Източните Родопи са все още малко изследвани от учените, а буквално около всеки камък тук витае легенда за несметни богатства от старо време. Най-ранните следи от човешка дейност в землището на село Хухла са големите каменни купчини в местностите Големия чакъл и Малкия чакъл. За тях се предполага, че вероятно са от древен златодобив. Вероятно в античността околностите на селото са били средище на тракийски владетел. Към подобно заключение навежда голямата надгробна могила в чашата на язовир "Ивайловград". Според изследователите не е изключено останките от неговото имение да са залети от водоема. Сред местните обаче се носи легендата, че те са запазени на сушата. В района има и тракийско светилище. Смята се, че оттам жреците са ръководили добива на ценни метали. Местните знаят от предците си, че под земята на Хухла има
галерии и тунели, в които има несметни богатства
Полицията все още разследва иманярските набези, води се и досъдебно производство като се търсят доказателства за организирана престъпна група, която изнася ценни артефакти от България. Нашенците търсачи на жълтици и алтъни много често са свързани с гръцки иманяри, които така се спасяват от кризата. Според местни много често южните ни съседи минавали браздата със скутери и така пренасяли със себе си уредите за копаене и металотърсачите си. В Гърция е разрешено да се използват металотърсачи и се дават разрешителни за ползването им. Притежанието на този уред обаче у нас бе криминализирано.
По време на Балканската и Втората световна война хората ту са живели в едната страна, ту са бягали в другата и масово са заравяли жълтиците и бижутата си в земята. Някои от гърците имат карти, на които са записани имената на местностите от прадядовците им, твърдят местните хора. Според тях заловената група е копаела със същата цел. Гърците масово обикалят и разпитват старите българи по селата за въпросните местности.
Според гръцки медии, иманярите по принцип търсят няколко легендарни съкровища на българска земя. Това е съкровището на Вълчан войвода, на управителя на Албания Али Паша, на Кара Али. Обект на засилен иманярски интерес са злато и скъпоценни камъни за около 2 милиарда и 600 милиона долара, присвоени от германския военен съветник в Гърция по време на войната д-р Макс Мертен, който отговарял за депортацията на евреите. Той сключил сделка със солунската общност да му дадат парите си, а той да ги спаси от лагерите на смъртта. Въпреки че евреите дали всичко, което имали на Мертен, той ги изпратил на смърт. От 70 000 души оцелели едва 5000. Събрал злато и скъпоценни камъни за около 2 милиарда и 600 милиона долара. Според легендите натоварил всичко на един кораб и го потопил южно от Пелопонес, близо до град Каламата. През 1999 година пред еврейската общност в Солун се появил човек, която заявил, че е съкилийник на д-р Макс и знае точно къде е заровено съкровището. Председателят на еврейския борд Мойсей Константинос го изслушал и се съгласил да финансира начинанието. Задругата ковяла големи планове, дори планирали да продадат правата на бъдещ филм. Получили разрешение за гмуркане за една година. Докато се екипират обаче, разрешението изтекло и не било подновено. Именно тогава се родила легендата, че Макс Вертен не е потопил имането си в морето, а го е заровил някъде в Източните Родопи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
