София. Всеки има право на 15 минути слава, гласи популярният холивудски афоризъм. За Търновския владика Григорий това бяха 7-те дни, когато след смъртта на патриарх Максим като председателстващ "малкия синод" се оказа начело на цялата църква. Само че той веднага успя да се забърка в скандални действия.
Дядо Григорий по принцип открай време се вихри на много фронтове. През 2009-а измоли частица от мощите на свети Иван Рилски да бъде предадена на старопрестолния град. Свещените останки бяха посрещнати тържествено с военни почести от множество вярващи християни. Зае се и с изграждане на семинария, която да носи името "Свети патриарх Евтимий" и която да бъде наследник на старата Петропавловска семинария. Негова бе и идеята в брюкселската централа на НАТО да се построи православен параклис.
Същевременно обаче името му бе забъркано в куп екшъни. Първата работа на дядо Григорий, след като оглави епархията, бе да смени всички игумени и игуменки на манастири. Тогава само майка Пелагия от Петропавловския го посрещна с пушка и му се озъби да се маха, ако не иска да му направи задника на решето. И митрополитът веднага си плю на петите.
В Търновската епархия се намира и богатият Дряновски манастир. По време на работата на поземлените комисии владиката успя с тяхна помощ да реституира голяма част от църковните земи. Но вместо да направи така, че те да носят печалба за митрополията, Търновският митрополит ги разпродаде и преотстъпи. Сложи ръка и на хотела в Дряновската света обител и го даде за стопанисване на свои познати. След което му щукна безумната идея да превърне в хотели всички 25 манастира в епархията. И затова нямало нужда от игумени и игуменки, които да му се пречкат и да загрозяват хотелския пейзаж.
За да е пълновластен господар на положението, Григорий се самопровъзгласи за игумен на всички манастири в епархията, включително и на женските, както и за шеф на църковните настоятелства на храмовете.
Освен че държи ключовете от всички манастирски и църковни каси, дядо Григорий непрекъснато търси пари и по светска линия. Моли общинските съвети да му отпуснат подходящи сгради за сиропиталища.
Търновският владика е пословичен и със системното неплащане на заплати на подопечните си служители. И предпочита да им плаща със свещи. Доста прилича на божиите случаи от "Столичани в повече".
Сигурно заради всичко това напоследък дядо Григорий не обича медиите. Когато му позвъни журналист, обръща телефона към радиото. Или пък се чува гласът на жена, която започва да чете молитви. Дядо Григорий също има досие в ДС с агентурен псевдоним Ваньо. Впрочем той не крие връзките си със стария режим - през 1991 г. се кандидатира в листата на БСП за столичен съветник.
Трудно е да се каже каква ще бъде съдбата на дядо Григорий след панаира с оттеглянето на подписа по решението на Светия синод относно избора на митрополит Кирил за председател на БПЦ. Но ясно е едно - вироглавият търновски владика ще създава тепърва ядове на събратята си.
Божият служител е роден като Йорго Иванов Стефанов през 1950 г. във великотърновското село Козаревец. Завършва техникума по машиностроене в Горна Оряховица, а после става послушник в Преображенския манастир. Там през февруари 1974-а е подстриган в монашество с името Григорий. Великотърновският митрополит Стефан го ръкополага в йеродяконски чин. Получава дипломи от Софийската духовна семинария и от Духовната академия "Свети Климент Охридски" в София, която завършва през 1979 г. Докато следва, йеродякон Григорий служи като митрополитски дякон на Великотърновския митрополит Стефан, който в началото на 1980 г. го ръкополага и за йеромонах.
От края на 1980-а Григорий е назначен за протосингел на Старозагорска митрополия, която длъжност изпълнява до декември 1985-а. По решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от Старозагорския митрополит Панкратий.
Владиката има солидно богословско образование. От есента на 1982 г. е на специализация в университета в швейцарския град Ньошател, а по-късно и в институтите в Босей и Женева. Вдига рейтинга си още в Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд. Владее английски, френски и турски език.
След завръщането си в България със задълженията на протосингел на Старозагорската митрополия архимандрит Григорий е и сътрудник в отдела за междуцърковни отношения при Светия синод. На 22.12.1985 г. в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата Константийски и е назначен за викарий на Старозагорския митрополит Панкратий, какъвто остава до 1987 г., а от края на 1987 г. до 1990 г. е викарий на Великотърновския митрополит Стефан.
През 1990 г. за кратко е ректор на възстановената Пловдивска духовна семинария, след което поема Софийската. Там провежда истинско сражение с разколниците, които се опитват да окупират семинарията. Но дядо Григорий с верните си семинаристи отблъсква атаката, по време на която в плен пада и кучето на Христофор Събев. Тази му вярност към патриарх Максим е възнаградена през 1994 г. с днешният му пост на Великотърновски митрополит.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
