Лука 19:45-46 : Манастирът възкръсна след кърджалии и търговци
Светата обител е била концлагер и приют за душевноболни
Двойка бели гълъби посрещат богомолците в манастира "Свети Кирик и Юлита" над Асеновград. Двойката птици се е заселила в светата обител в началото на есента, след като пловдивският владика Дядо Николай внесе Светия кръст в манастира. Красивите пернати живеят край кладенеца, който е точно срещу входа за святото място. Посрещат всеки, прекрачил прага на обителта. Дори позират с вярващите за снимка, не отказват трохички и семки от ръцете на хората. Служителите на манастира считат появата на двата гълъба за знак, изпратен от Бога, че мястото е свято и тук трябва да се провеждат богослужения и молитви.
Още с влизането си във владение на храма, който в годините на соца бе даден за стопанисване на Съюза на архитектите, пловдивският митрополит обеща на миряните от региона, че няма да има неделя, без тук да се провеждат служби или друг църковен ритуал.
"Посетихме манастира - невероятно място. Църквата вече е отворена. Трябва да се види това вълшебно място от всеки, който иска да се докосне до вярата и красивите кътчета на нашата България", пишат хора в социалните мрежи месеци след като "търговците" бяха изгонени от "Свети Кирик и Юлита" и манастирът отново стана духовно място.
Разположеният високо сред гористите северни склонове на Родопите, на 3 км югозападно от Асеновград, Горноводенският манастир е основан още по време на Втората българска държава, най-вероятно през ХIV в., на мястото на сегашното аязмо. Историята му е белязана от драматични събития, но винаги е възкръсвал за вярата. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVII в., но към края на века е възобновен на днешното му място под името "Св. Петка". По-късно бил вдигнат наново и старият манастир. През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г. В годините на османското владичество светата обител минала под гръцко управление. Тогава всички старини били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, изградена през 1696 г. от майстор Никола по времето на игумена йеромонах Стефан и проигумена Теофан, е запазен възпоменателен надпис на български език. Едва от 1930 г. обаче Горноводенският манастир официално е отново български. Обителта е сериозно пострадала при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г.
Но бедите за светото място, оцелявало след природни бедствия и стихии и опожарявано и възкръсвало след набезите на друговерци, продължават с особена сила през XX век.
В периода 1943 - 1944 г. "Свети Кирик и Юлита" е превърнат в концлагер. След 9 септември 1944 г. манастирът запустява, а по-късно става Дом за душевноболни. В периода 1983-1987 г. манастирът е преизграден изцяло и е даден за творческа база на Съюза на българските архитекти.
27 години по-късно хората отново могат да запалят свещица и да се помолят пред иконите в "Свети Кирик и Юлита". Връщането му на църквата обаче не мина без битки.
Скандалът за собствеността избухна, след като на 18 юли 2008 г. архитектите получават нотариална покана от митрополията да върнат комплекса. Намерението на дядо Николай беше да се възстановят църковните служби и ден по-късно той подстрига за игуменка сестра Юлита. Архитектите обаче отсякоха, че няма да напуснат комплекса, построен от тях, да се върне на църквата. По думите на свещениците от Пловдивската епархия през последните години от САБ превърнали манастира в място за развлечения и туристически атракции. А най-големия шок дядо Николай преживял, когато случайно му попаднало менюто на ресторанта, в което на първо място се предлагало телешко "Св. Кирик".
Съдебната сага приключи официално на 5 март 2015 г., когато излезе решението на Върховния касационен съд, че "Свети Кирик и Юлита" се връща на Пловдивската епархия. На 8 март камбаните на всички православни храмове в Пловдив биха тържествено в продължение на половин час от 10 до 10.30 ч. Благодарствени молебени бяха отслужени в църквите.
Няколко месеца по-рано обаче дядо Николай влезе в манастира.
На 11 септември вратите се отвориха
Стотици вярващи от Пловдивско и Асеновград никога няма да забравят 11 септември 2014 г.
Тогава с литийно шествие на чудотворните икони и мощите дядо Николай влезе в манастира. 300 свещеници и монаси от околията внесоха на ръце в двора на обителта пет лековити изображения на светци, частицата от Светия кръст от Кръстова гора и мощите на св. Петка и Баташките мъченици. А владиката отслужи тържествена литургия. Ден преди това Николай Пловдивски се бе заканил, че ако не бъде допуснат вътре от архитектите, ще стои на палатка пред обителта, докато му дадат ключа. Не се наложи да се стига до крайната мярка, тъй като от творческия съюз доброволно го пуснаха в манастира. Пред вратата дядо Николай спря само за няколко секунди, почука три пъти с жезъла си и влезе. Любезно му отвори съдебният изпълнител Людмила Мурджанова, която го очакваше пред портите в случай, че архитектите решат да се заключат. Имаше и полиция. Най-много обаче бяха вярващите, които се изкачиха на върха на планината, за да участват в литургията за ознаменуване на голямото събитие.
Шест от иконите са на Захари Зограф
Манастирският комплекс "Св. Кирик и Юлита" включва жилищни и стопански постройки, църква и отдалечени на 500 м от тях аязмо и параклис. В средата на манастирския двор се издига голяма триабсидна църква, покрита с тежки каменни плочи. Строителният й план и масивният й градеж я правят интересен в архитектурно и художествено отношение паметник на българската култура от времето на Възраждането. Манастирската църква е в чест на "Света Параскева". По своето оформление тя наподобява централната църква на Бачковския манастир. Зографисването на храма е станало между 1847 и 1850 година от възпитаника на атонските художествени ателиета Алекси Атанасов и учениците му. Особено внимание те отделили на темата за мъченичеството и християнската саможертва. Стенописите са в ярък колорит, впечатляват със сюжетното си многообразие и с високото майсторство на изпълнението. Най-въздействаща е композицията "Страшният съд". Специалистите отделят особено внимание на позлатената дърворезба на иконостаса, вероятно дело на местен майстор, успял да вмести в нея почти всичко от растителния и животинския свят на района. Сред красивата възрожденска живопис се открояват няколко безценни икони, шест от които са сътворени от Захари Зограф: "Св. Атанасий", "Иисус Христос", "Св. Йоан Предтеча" и Св. Богородица - "Животворящия източник". Негова икона е и тази на "Св. св. Кирик и Юлита", поставена на десния кивот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
