Една от темите на археологическата 2012 година бе откриването на т. нар. "вампирски" погребения в Созопол, Велико Търново и на други места. Разрази се почти истерия, която започна да добива и икономически характер. Мнозина решиха, че от тях могат да се вадят пари, подобно на събрата им граф Дракула от Трансилвания. Даже румънски гид в замъка Бран се скарал на български туристи, че крадем бизнеса им. При това положение няма как да не отида до тази легендарна крепост при посещението си там през септември същата година.
Първо обаче тръгвам към един много по-важен исторически паметник. Замъкът Ръшнов е разположен на скалист хълм над едноименния град на 15 км от Брашов. Първото писмено сведение за крепостта е от 1331 г., но строежът започва век по-рано и е свързан с един от прочутите средновековни ордени в Европа.
През 1211 г. унгарският крал Андрей II кани рицарите от Тевтонския орден да му помогнат срещу куманските племена, които нахлуват в Трансилвания. Тази организация е официално призната от Ватикана в 1197 г. Заедно с тамплиери и хоспиталиери немските рицари от ордена бранят Светите земи, но отрано насочват поглед и към европейските предели. Тевтонците наистина се справят с куманите, но скоро стават неудобни и към 1225 г. са отзовани от маджарските предели.
За това време те са построили първото укрепление на Розенау, както назовават Ръшнов немците. То скоро става много важно, защото целият ХIII в. е белязан от кървавите нашествия на монголите. Ръшнов се превръща в типична "селска" крепост, където околното население се крие от нападенията на азиатските нашественици. Стените имат план на многоъгълник и навсякъде са високи над 5 м. По тях са изградени 9 кули, 2 бастиона, а във вътрешността се влизало по подвижен мост. Зад укрепленията се изгражда цяло село от каменни къщи, дюкяни, работилници, параклис и училище.
За цялата си история Ръшнов е превзет единствено в 1612 г. Тогава той е обсаден от трансилванския княз Габриел Батори, успял да проникне вътре по водопровода. Това налага да се прокопае кладенец, който прави крепостта съвсем независима.
Дълбочината му е 143 м и това е най-дълбокият кладенец в Трансилвания
Използва се е чак до 1850 г., когато се счупва подемното колело.
За сетен път Ръшнов е обсаждан неуспешно при последното нахлуване на турците в Трансилвания през 1690 г. В 1718 г. той страда от грандиозен пожар, а през 1802 г. - от земетресение. Накрая е използван за убежище при революцията в Австрийската империя през 1848 г. После крепостта е изоставена, за да стане днес една от големите туристически атракции в Румъния.
В последните години тя е изместена по посещаемост от "вампирския" замък Бран. Той е разположен на тридесетина километра от Брашов в началото на прохода между Трансилвания и Влахия през Карпатите. Славата си дължи на издадения в 1897 г. известен роман на Брам Стокър "Дракула". Негов герой е влашкият воевода Влад Цепеш (1448-1476), станал яростен вампир, смучещ кръвта на околните. Историята показва, че влахът наистина е бил жесток човек, особено в епичните схватки с османския завоевател. Неговите хора знаят до тънкост изкуството на набиването на кол, с което изненадват неприятно пленените врагове. Известен е и случаят, когато Дракула нарежда да приковат с пирони на главите им чалмите на турските пратеници, защото те не ги свалят почтително. Но това са особености на средновековната война, за които Влад не може да бъде винен.
Що се отнася до "неговия" замък Бран, най-вероятно той никога не е стъпвал в него. Крепостта е построена в 1382 г. със средствата на гражданите на Брашов за отбрана на стратегическия проход. В продължение на няколко века те са освободени от данъци към държавата. През 1622-1625 г. към кацналото на скалата укрепление са достроени още две кули. Така от зъберите можел да се контролира търговският път и да се пази неспокойната граница между Трансилвания и Влахия.
Разходката из крепостта е наистина необичайна. Това е може би най-малкият замък от многобройните подобни съоръжения, които съм посещавал. Завива ми се свят от стръмните стълбища, мъничките ниски стаи, където непрекъснато трябва да се навеждаш, гледките над шеметните пропасти, откриващи се от тесните бойници.
Ансамбълът е на четири нива, съобразени с нищожното пространство върху скалата
В центъра на миниатюрния двор е кладенецът, снабдявал замъка с вода.
С вековете Бран е изоставен и тъне в руини. До 1918 г., когато жителите на Брашов го подаряват на румънската кралица Мария. Тя се отличава с романтичния си вкус към архитектурата. По нейна поръчка например италианските архитекти Америго и Аугустино проектират странния дворец с облик на джамия в Балчик, намиращ се тогава в Румъния. Реставрираният Бран пък е сякаш е излязъл от средновековните приказки. Сега тук се разполага Музеят на средновековното изкуство, излагат се колекции от мебел, оръжие, както и предмети от ХIV-ХIХ в.
И се приемат хиляди туристи, дошли да видят замъка на Дракула. Всичко наоколо е подчинено на личността на легендарния вампир. Продават се сувенири, чуват се стонове и писъци, лее се вино и бира, на скарата цвърчат трансилвански колбаси. "Вампироманията" се засилва особено след 1992 г., когато Франсис Форд Копола реставрира замъка, за да снима прочутия си филм "Дракула". А средствата от билетите се делят между местните власти и румънския наследник Доминик фон Хабсбург, получил през 2006 г. конфискувания от държавата в 1948 г. замък.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
