Битките по соцвреме: До­ра Га­бе срещу Баг­ря­на

• Професорът издъхва месец преди брака си с "Вечната и святата", Габе е единствената му съпруга
• Две­те ос­та­ват при­я­тел­ки до края на жи­во­та си, уми­рат, на­вър­ши­ли над 90 го­ди­ни

Един­стве­ни­те две бъл­гар­ски же­ни по­е­ти, по­лу­чи­ли шан­са да по­пад­нат в учеб­на­та прог­ра­ма по ли­те­ра­ту­ра, са До­ра Га­бе и Ели­са­ве­та Баг­ря­на. Га­бе ве­че не е в нея, бла­го­да­ре­ние на мно­гоб­рой­ни­те опи­ти за ре­фор­ма на прос­вет­но­то ми­нис­тер­ство. Баг­ря­на при­със­тва са­мо с ед­но сти­хот­во­ре­ние и

ни­ко­га не се па­да на из­пит

за­що­то е на края на кон­спек­та и обик­но­ве­но учи­те­ли­те не я пре­по­да­ват.

За­то­ва и все по-мал­ко са хо­ра­та, ко­и­то зна­ят, че две­те имат тяс­на връз­ка на лю­бов и ом­ра­за с един от хо­ра­та, съз­да­ли об­ли­ка на бъл­гар­ско­то ли­те­ра­ту­роз­на­ние - проф. Бо­ян Пе­нев.

За Га­бе ня­ко­гаш­ни­ят бан­кер и бон­ви­ван Ата­нас Бу­ров пи­ше "До­ра бе ху­ба­ва же­на, го­ре­ща, слас­тна и при­ят­на. Бо­ян Пе­нев - гро­зен, оса­ка­тен, стра­шен ка­то Пен­чо (има се пред­вид Сла­вей­ков).

Кри­во­ус­т. Аз, ако бях же­на, ни­ко­га не бих се доб­ли­жи­ла до не­го. А До­ра го взе за мъж". Най-ци­нич­ни­ят хро­ни­кьор на оне­зи от­ми­на­ли го­ди­ни Бу­ров раз­каз­ва то­ва пред проф. Ми­ха­ил То­па­лов. И до­ба­вя "Ня­ма ало­гич­ни не­ща ос­вен бра­ка на До­ра Га­бе и лю­бов­та на Ма­ра Бел­че­ва (към Пен­чо Сла­вей­ков)."

Бу­ров мо­же и да е на мне­ние, че

Пе­нев не е фа­та­лен мъж

но всъщ­ност за не­го си съ­пер­ни­чат две­те го­ле­ми име­на на бъл­гар­ска­та по­е­зия - Га­бе и Баг­ря­на. Вто­ра­та, ко­я­то е из­вес­тна със сти­хо­ве­те си "Мо­жеш ли да спреш ти ме­не, вол­на­та, скит­ни­ца­та, не­по­кор­на­та", ни­как не се при­тес­ня­ва от фак­та, че проф. Пе­нев все пак сключ­ва брак с бо­га­таш­ка­та щер­ка, дош­ла от Доб­рич­ко. Впро­чем по оно­ва вре­ме Баг­ря­на ве­че е омъ­же­на.

Пър­ва­та лю­бов на мла­да­та, то­ку-що дош­ла от Доб­руджа в Со­фия До­ра е Пе­йо Яво­ров. Тя се за­поз­на­ва с не­го ед­ва 17-го­диш­на, мно­го пре­ди сър­це­то му да бъ­де при­ко­ва­но от Ми­на То­до­ро­ва, ка­мо ли от Ло­ра Ка­ра­ве­ло­ва. Те оба­че не афи­ши­рат връз­ка­та си, а той й по­ма­га да нап­ра­ви пър­ви­те си крач­ки в ли­те­ра­ту­ра­та.

По-къс­но оба­че До­ра се свър­зва с не­го­вия при­я­тел Бо­ян Пе­нев - обе­ща­ващ пи­са­тел, те­о­ре­тик и кри­тик в об­лас­тта на ли­те­ра­ту­ра­та. Два­ма­та се за­поз­на­ват през 1908 г., ко­га­то Пе­нев е на 26 и е на­чи­на­ещ учи­тел, а Га­бе е на 20, все още сту­ден­тка и пра­ви пър­ви опи­ти в по­е­зи­я­та. Два­ма­та се же­нят през 1909 г., ко­га­то мла­ди­ят мъж ве­че е пре­по­да­ва­тел в Со­фий­ския уни­вер­си­тет. Вди­гат сват­ба в род­на­та Доб­руджа на бул­ка­та, къ­де­то ба­ща й е един от най-вли­я­тел­ни­те зе­мев­ла­дел­ци.

По-къс­но Пе­нев пре­по­да­ва в Со­фий­ския уни­вер­си­тет, къ­де­то е обект на дос­та ухаж­ва­ния от стра­на на сту­ден­тки­те си. Тряб­ва да му се приз­нае, че не се дър­па осо­бе­но. До мо­мен­та, в кой­то в тех­ния жи­вот не вли­за съп­ру­га­та на проф. Лю­бо­мир Ми­ле­тич Ол­га. Вли­за ряз­ко, бук­вал­но и аг­ре­сив­но. До­ра из­па­да в кри­за,

се­мейс­тво­то е пред раз­пад

По­е­те­са­та се връ­ща у до­ма си в Доб­руджа, за да се опи­та да на­ме­ри спо­койс­твие. И за­ми­на­ва при се­мейс­тво­то си, за да бли­же ра­ни­те си. През 1918 г. ба­ща й Пе­тър Га­бе е на­то­ва­рен от пра­ви­тел­ство­то да нап­ра­ви ан­ке­та за три­го­диш­но­то уп­рав­ле­ние на ру­мън­ци­те в Доб­руджа. В дъл­го­то пъ­ту­ва­не той взе­ма със се­бе си До­ра, уп­ла­шен за пси­хи­ка­та й. По-къс­но я из­пра­ща във Ви­е­на, за да заб­ра­ви Бо­ян. По­е­те­са­та прес­та­ва да пи­ше и е пред пра­га на пси­хи­чес­ки срив. През 1919 г. по­чи­ва май­ка­та на про­фе­со­ра и той ви­ка спеш­но съп­ру­га­та си. Два­ма­та се съ­би­рат от­но­во и за­ми­на­ват за Пол­ша, къ­де­то про­фе­со­рът тряб­ва да че­те лек­ции. Там се­мейс­тво­то за­ко­но­мер­но се раз­па­да - по­е­те­са­та е ув­ле­че­на от свой пол­ски ко­ле­га, а Пе­нев - от мес­тна кра­са­ви­ца. Ко­га­то се зав­ръ­щат у нас, от се­мей­на­та бли­зост не е ос­та­на­ла ни­то сле­да.

Зав­ръ­щай­ки се в Бъл­га­рия, те ве­че са раз­де­ле­ни, ма­кар и не офи­ци­ал­но раз­ве­де­ни. Всъщ­ност то­ва оп­ро­вер­га­ва ши­ро­ко раз­прос­тра­не­на­та те­за, че Баг­ря­на

от­не­ма съп­ру­га на сво­я­та при­я­тел­ка

До­ра Га­бе. Ня­къ­де след фак­ти­чес­ка­та раз­дя­ла с же­на си Пе­нев под­но­вя­ва и връз­ка­та си с Ол­га Ми­ле­тич. През 1922 г. тя раж­да син Вла­ди­мир и въп­ре­ки че той но­си име­то на съп­ру­га й, се го­во­ри, че е де­те на Бо­ян Пе­нев. До­ра Га­бе и Пе­нев ня­мат де­ца. По­е­те­са­та заб­ре­ме­ня­ва в са­мо­то на­ча­ло на бра­ка, но Пе­нев я мо­ли да нап­ра­ви аборт, за­що­то още не им е вре­ме за по­том­ство. След то­ва пре­къс­ва­не на бре­мен­нос­тта до края на жи­во­та си тя не ус­пя­ва да ста­не май­ка.

Ели­са­ве­та Баг­ря­на и Бо­ян Пе­нев се за­поз­на­ват след зав­ръ­ща­не­то на про­фе­со­ра от Пол­ша. Сре­щат се в до­ма на На­чо Бу­ку­рещ­ли­ев и Ма­ня Ми­ле­тич, сес­тра на бив­ша­та лю­бов­ни­ца и ве­ро­ят­но май­ка на един­стве­но­то де­те на Пе­нев - Ол­га. По то­ва вре­ме Баг­ря­на е омъ­же­на за цар­ския офи­цер Иван Шап­ка­рев, от ко­го­то има син Лю­бо­мир. Иван Шап­ка­рев е съ­що из­вес­тна лич­ност - той е син на го­ле­мия фол­кло­рист Куз­ман Шап­ка­рев.

Бра­кът им оба­че се раз­строй­ва през 1923 го­ди­на. Съп­ру­гът я рев­ну­ва от ар­тис­тич­ни­те й за­ни­ма­ния. Мла­да­та же­на се крие, ко­га­то ис­ка да пи­ше сти­хо­ве. Нак­рая се раз­бо­ля­ва и ле­ка­рят й каз­ва, че при­чи­на­та за те­лес­ни­те стра­да­ния са нес­го­ди­те в се­мей­ния дом. Та­ка Баг­ря­на на­пус­ка съп­ру­га си и за­ми­на­ва за Гер­ма­ния. След ка­то сре­ща Бо­ян Пе­нев, ре­ша­ва да се из­не­се окон­ча­тел­но от се­мей­ния дом.

Взе­ма си ба­га­жа с фай­тон

и мо­ли полк. Шап­ка­рев да й по­мог­не. Ма­кар и раз­де­ле­ни, той ка­ва­лер­ски й по­ма­га. Оказ­ва се, че Ели­са­ве­та на­пус­ка за­ви­на­ги мъ­жа си в мно­го па­ме­тен ден, за кой­то Йор­дан Ва­си­лев раз­каз­ва: "На връ­ща­не ми­на­ват край цър­ква­та "Све­та Не­де­ля", за­що­то той ка­то офи­цер е длъ­жен да при­със­тва там на пог­ре­бе­ни­е­то на ге­не­рал. Да­та­та е 16 ап­рил 1925 г. - де­нят на зло­ве­щия атен­тат в цър­ква­та "Све­та Не­де­ля". На вхо­да де­жур­ни­ят офи­цер го връ­ща - опе­ло­то ве­че е за­поч­на­ло. След ка­то се от­да­ле­ча­ва, из­бух­ва взрив. В пос­лед­ни­те го­ди­ни на жи­во­та си полк. Шап­ка­рев твър­ди: "Ли­за ме нап­ра­ви не­щас­тен, ка­то ме на­пус­на, но ми спа­си жи­во­та."

Та­ка за­поч­ва лю­бов­на­та ис­то­рия меж­ду Ели­са­ве­та Баг­ря­на и проф. Бо­ян Пе­нев. Кол­ко­то До­ра Га­бе е тем­пе­ра­мен­тна, тол­ко­ва Баг­ря­на е жен­стве­на и неж­на. Два­ма­та ис­кат да склю­чат брак и по­е­те­са­та прик­люч­ва пър­ва с раз­во­да си. Пе­нев съ­що ис­ка да сло­жи офи­ци­ал­но край на се­мей­ни­те си от­но­ше­ния с До­ра Га­бе, ко­и­то ве­че фак­ти­чес­ки са прек­ра­те­ни. Де­ло­то по раз­трог­ва­не на бра­ка му е нас­ро­че­но за 15 юли 1927 г., но са­мо ме­сец пре­ди то­ва той вне­зап­но уми­ра. Та­ка До­ра Га­бе ос­та­ва за­ви­на­ги не­го­ва съп­ру­га. По вре­ме на кон­чи­на­та му е в чуж­би­на и не мо­же да при­със­тва на пог­ре­бе­ни­е­то.

В пос­лед­ния му път го из­пра­ща пос­лед­на­та му лю­бов

- Баг­ря­на, ко­я­то при­па­да по вре­ме на опе­ло­то.

До­ра Га­бе и Ели­са­ве­та Баг­ря­на оба­че ос­та­ват при­я­тел­ки за цял жи­вот. Га­бе ви­ни за раз­стройс­тво­то на бра­ка си с Бо­ян не Ли­за, а съп­ру­га­та на Лю­бо­мир Ми­ле­тич - Ол­га.

И До­ра, и Ели­са­ве­та до­жи­вя­ват до дъл­бо­ка ста­рост - пър­ва­та си оти­ва от то­зи свят на 95 г. през 1983 г., а вто­ра­та през 1991 на 97 го­ди­ни. Мно­го след ка­то мъ­жът, ко­го­то са де­ли­ли, е зат­во­рил за­ви­на­ги очи.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com