Познайте от кои произведения са върховете на словото
Няма по-добър начин човек да прекара днешния празник от книга в ръцете. Но преди това би било добре да си дадем сметка доколко изобщо заслужаваме да празнуваме. Тук предлагаме 16 откъса от върхове на българската проза и поезия - с различен език, различни епохи, различни прозрения. Прочитането на всеки от тях е удоволствие, което ще ни припомни най-вълнуващите пасажи от литературата ни. Но решихме към тях да добавим и момента на изпитанието - колко от авторите ще познаете? Всеки правилен отговор носи по една точка. Резултатите проверете в обърнатото каре долу вдясно.
1.
"Гробарите спуснаха ковчега и почнаха да го заравят. Все по-слаби ставаха ударите на падащата пръст. Най-сетне ямата се изравни. Южната крайбрежна земя бе погълнала равнодушно вонящия труп на генералния директор на "Никотиана" заедно с греховете му, заедно с ужасната му самотност и безмерна алчност към пари и могъщество. Над него остана само купчина пръст, върху която гробарите забиха кръста."
а) Димитър Димов - "Осъдени души" б) Димитър Димов - "Тютюн" в) Димитър Талев - "Гласовете ви чувам"
2.
"После му каза:
- Чети сега до десет.
И старецът бавно почна да брои:
- Едно, две, три.
Палачът стоеше прав зад него и опипваше острието на широкия си ятаган.
- Шест, седем, осем.
Мислех, че старецът ще спре да брои. Защо броеше? Всички мълчаха. Чуваше се шуртенето на водата.
- Девет.
Палачът замахна. Блясъкът на острието светна в сребърна плоскост, все едно че във въздуха за миг увисна кръгло огледало. Премина през шията на човека и излезе оттатък - потъмняло.
Главата падна на коленете, в разтворените шепи, с шията надолу. И всички чуха как устните казаха:
- Десет."
а) Иван Вазов - "Под игото", б) Антон Дончев - "Време разделно", в) Йордан Йовков - "Индже"
3.
"Да, такива едни работи. Абе има надежда, казвам аз. Наш народ ся образова и возвисява, не с дни, а с часове. Гледаш го, сега е 5 по турски, докато стане 8, още двама ще са ся научили да четат! А, не вярваш! Абе аз ти казвам! Бравос! Юнаци! Ей тъй ще я настигнем Европата, и ще ся возвисим всенародно! Че после глей що става! Е туй, дето после става, направо не е за разправяне! Ще им ся отворят очите за слънцето на знанието, ще прогледнат! Наука ще пазят, Бога ще тачат! Туй сляпото окато прави!"
а) Захари Стоянов - "Записки по българските въстания", б) Иван Вазов - "Немили-недраги", в) Милен Русков - "Възвишение".
4.
"Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни. По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба. Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода.
Там тя, може би, ще намери. Ех, знае се кого! Той много я задяваше на хорото. Той е луда глава и умее. Па и Пенка, жена - мож ли да й вярваш!"
а) Йордан Йовков - "Най-вярната стража", б) Елин Пелин - "Косачи", в) Йордан Радичков "Нежната спирала"
5.
"Мъдрец наистина беше ***, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората. С тая каруца щеше да се връща Джапар и Шакире щеше да го чака. Тя трябва да пее! И *** започна да почуква по дисковете с чука, даваше ухо, внимаваше, ловеше всеки звук, проверяваше всяко съзвучие."
а) Йордан Йовков - "Песента на колелетата", б) Елин Пелин - "Задушница", в) Иван Вазов - "Една българка"
6.
"Ние трябва пак да сме готови - аз със старите си кости пак ще взема байряка, бари още един път да го издигна в Балкана, па тогава да умра. Можем още дълго време да страдаме, може още много да чакаме, да гнием и да умираме по влашките полета, но няма нищо. Народ без жертви не е народ. България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес, а хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик. Ама ние сме били тия мъченици, нека! Колкото ги повече има, толкова по-добро за България. Но, да свърша. Мен все ми се чини, че работите ще се променят: скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни, и нашите сърца ще затуптят и ще викнем: смърт или свобода. И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!"
а)
Милен Русков - "Възвишение", б) Христо Ботев "Политическа зима", в) Иван Вазов - "Немили-недраги"
7.
"***, ти, който си на небето!
Цар Виктор говори!
Аз не бързам, но ти не забравяй какво си ми обещал. Ще чакам да пристигнеш някоя вечер с небесната каляска - ти там сигурно си на почит и уважение, - тогава дръпни юздите пред някогашния публичен дом, спри конете и извикай:
- Майстор тръгва! Време няма! Господ моли - книга не забравя!
Тогава ще седна от дясната ти страна, ние ще препуснем с всички сили към небесата, около нас ще гърми и трещи, ще святка и ще проблясва, а ние с теб ще викаме, колкото ни стига гласът:
- Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!"
а) Светослав Минков - "Дамата с рентгеновите очи", б) Виктор Пасков - "Балада за Георг Хених", в) Павел Вежинов - "Нощем с белите коне"
8.
"Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца. За негова чест, която отпосле трябваше да бъде и моя, веднага трябва да поясня, че баба и дядо имат вина за тази работа. Една сутрин баба влезе при него в обора, когато той бе изринал на добитъка и се мъчеше да отлепи някаква муха изпод опашката на кобилата, пришляпа боса купчината тор, взе една сламка от коша и почна да си чопли зъбите. Тя зъзнеше в памучния си елек без ръкави, гледаше баща ми с мазни очи и се оригваше на лучена чорба. Баща ми или не я забелязваше, или не искаше да й обърне внимание. Тогава тя каза:
- Петре, тази зима ще те оженим!"
а) Йордан Радичков - "Свирепо настроение", б) Ивайло Петров - "Преди да се родя и след това" в) Николай Хайтов - "Дервишево семе"
9.
"Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът!"
а) Алеко Константинов - "Страст", б) Димитър Димов - "Тютюн" в) Христо Смирненски - "Приказка за стълбата"
10.
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола - старият Дявол -
в дома си на чашка абсент.
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
а) Христо Смирненски - "На гости у дявола", б) Никола Вапцаров - "Дявол", в) Атанас Далчев - "Дяволско".
11.
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов.
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Авторът е:
а) Димчо Дебелянов, б) Пейо Яворов, в) Никола Вапцаров - "Прощално"
12.
Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!
а) Иван Вазов - "За любовта не говори", б) Христо Ботев - "До моето първо либе", в) Пейо Яворов - "Хайдушки песни"
13.
- Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?
- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.
Авторът е:
а) Атанас Далчев, б) Константин Павлов, в) Борис Христов
14.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
а) Пейо Яворов - "Среща", б) Христо Ботев "До моето първо либе", в) Димчо Дебелянов - "Аз искам да те помня все така".
15.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна...
а) Евтим Евтимов "Ти, моя обич", б) Христо Фотев - "Колко си хубава", в) Пейо Яворов - "Вълшебница"
16.
Чиновника: Иван Кирилов Антонов, улица "Цар Борис" 73? Езиковед?
Иван Антонов: Същият.
Чиновника: Преди месец сте стригали частната си овца. Не е препоръчително да въвеждате държавните органи в заблуждение.
Иван Антонов: Вижте, аз нямам овца, стригах сакото. Имаше дълги косми, подиграваха ми се за тях и трябваше да ги подстрижа. Е, отидох на село. Това е всичко.
Чиновника: Не крийте овцата си. От закона няма да я укриете.
Иван Антонов: Няма какво да крия от закона, повярвайте. Това беше само сако, ето го, това на мене, по една случайност го нося.
Чиновника: Вижте какво, другарю Антонов. Ние тука не работим на вяра. По документите вие имате овца и сте длъжни да си платите данъка. Ако всеки тръгне да укрива притежаваното от него животно, къде ще му излезе краят. И не ми губете повече времето. Ако в тридневен срок не внесете данъка - ще приложим закона с цялата му строгост.
Иван Антонов: Вижте, нека се разберем като интелигентни хора.
Чиновника: Интелигентните също плащат данъци.
Иван Антонов: Но вижте, документите още не са факти. Докажете, че имам овца.
Чиновника: Вие трябва да докажете, че нямате.
Откъсът е от пиеса на:
а) Йордан Радичков, б) Георги Марков, в) Станислав Стратиев
от 0 до 3 точки
Някъде в горния десен ъгъл на дистанционното за телевизора обикновено има червен бутон с надпис "OFF". Натиснете го - трудно е, действително, но си струва. Ето един полезен адрес: "София 1037, бул. "Васил Левски" 88". Там се намира Народната библиотека - една голяма сграда, то си го пише с едри букви. Успех!
от 4 до 7 точки
Четенето на книги е нещо, което приключва с гимназията - това е един от най-грешните убеждения, което имате вече години наред.
Разбираме, че сте заети хора, наясно сме с многобройните ви задължения. Нашата гореща молба е: маааалко да наваксате! Съвсем мъничко!
от 8 до 12 точки
Отлично представяне. Литературната ви култура е достатъчно висока и познавате българските текстове добре.
13-15 точки
Широк ум, силна памет и истински нюх към литературата. Поздравления: имате голям принос към IQ-то на нацията!
16 точки
Ако сте преподавател в "Българска филология" не разбираме защо сте го крили до момента. Казвайте ги тия работи! Проф. Валери Стефанов? Молим за извинение - не знаехме, че сте вие.
Отговори * (карето да се обърне)
1. Б)
2. Б)
3. В)
4. Б)
5. А)
6. В)
7. Б)
8. Б)
9. А)
10. А)
11. Б)
12. Б)
13. Б)
14. В)
15. Б)
16. В)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
