София. Едва ли има и един софиянец, който поне веднъж да не си правил среща на "Попа". Това място излъчва необяснима магия и до днес. Именно там, когато още не е съществувал нито паметникът на Патриарх Евтимий, нито ги е имало околните сгради, великият Димчо Дебелянов пише знаменитата си елегия "Помниш ли, помниш ли тихия двор...". Това става през 1914 г. в тогавашната бирария "Хладна почивка", на чийто втори етаж творецът живеел под наем, а в задния й двор имало вишневи дръвчета.
Чак 25 години по-късно ще се появи и днешният паметник. Той е дело на скулптора Марко Марков и е тържествено открит лично от тогавашния министър-председател Георги Кьосеиванов през 1939 г. Няма точни данни откога популярното наименование на този площад е "Попа", но има достатъчно основания да се смята, че
това е работа на първите софийски хипари
от началото на 60-те години. Монументът на последния български патриарх от втората българска държава е пазен и от Бог. По време на въздушните атаки в края на Втората световна война бомба пада само на 30-ина метра от него и почти унищожава сграда на днешния бул. "Васил Левски". Тя по-късно е възстановена и я има и до днес и се намира срещу сегашния офис на "Булгартабак".
Денят за откриването на монумента е избран много внимателно и това е 1 ноември - празника на народните будители. Церемонията започва с тържествен молебен в "Свети Александър Невски", на който присъстват премиерът Кьосеиванов и няколко от неговите министри. След това министър-председателят прерязва лентата и казва: "Пожелавам животът и делото на патриарх Евтимия да бъдат пример за всички родолюбиви българи!"
С течение на времето "Попа" става един от символите на София. Една от най-интересните сгради там е тази на бившия Нотариат. До 1944 г. е била немска легация и там е живеел Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен министър на Хитлер. Той става германски посланик в България през 1941 г. След навлизането на Съветската армия Бекерле се опитва да избяга в Турция, но е проследен и заловен на границата.
Пращат го за 11 години в Сибир
откъдето е освободен по изричното настояване на първия канцлер на Федерална република Германия и председател на Християн-демократическия съюз Конрад Аденауер.
Когато сградата става Нотариат, пред нея имаше цял оркестър от пишещи машини, а вътре - пълчища изнервени столичани, чакащи на опашка пред поредното гише. Онези с машините отпред бяха много наясно с материала и за секунди печатаха всички видове заявления за нотариални сделки срещу два лева. А междувременно около паметника и в градинката зад него вреше и кипеше. Освен място за срещи там се вършеха и други неща. На "Попа" продаваха нелегално касети с музика, но и долари и дрога. Ченгетата отлично знаеха това и мястото беше много подходящо за тяхната реколта от заловени тарикати. Много често в градинката се събираха и компании с китари, които забавляваха чакащите за среща, а те бяха десетки и буквално не можеха да се разминат в тясното пространство около паметника.
От другата страна на "Граф Игнатиев", в рамките само на 50-ина метра, пък имаше три култови кръчми - "Стадион", "Троян" и "Петлите". "Стадион" беше одимено заведение, но с чудесна кухня и съвсем прилични цени. Там се събираха много от тогавашните интелектуалци на София. Този ресторант е и част от историята на България, защото именно там през 1991 г. Желю Желев кани Блага Димитрова за вицепрезидент. И двамата успяват на изборите. Та тогава, в същото опушено кръчме, сядат Желю, Блага и съпругът и Йордан Василев. Разговорът е много тежък, защото голямата писателка не иска по никакъв начин да влиза в политиката. Контрирана е от Желев, че бяга от отговорност и, че на нея и огромното й творческо влияние се разчита за допълнителен тласък на прохождащата у нас демокрация. В крайна сметка Блага се съгласява и през 1992 г. става вицепрезидент, но само за около година и половина, след което подава оставка.
Капката, която прелива чашата, е прословутата пресконференция на Желев, наречена "Боянски ливади". "Тя изобщо не знаеше за този ход на Желю и двамата бяхме потресени. Гледахме пресконференцията по телевизията. Блага не издържаше вече да бъде само някакъв красив декор и като голяма личност подаде оставка", потвърди пред "Стандарт" нейният съпруг - първият главен редактор на вестник "Демокрация" Йордан Василев.
Останалите кръчми до "Попа" бяха не по-малко пълни, но нямаха имиджа и влиянието на "Стадион", която тогава наистина си беше мястото за среща на много от мислещите и търсещите хора в София. Пак покрай "Попа" църквата "Свети Седмочисленици" стана сред най-посещаваните в столицата. Особено на Великден. Тогава си беше негласно споразумението - минаваме през "Попа" и после в храма да запалим по свещичка. Събираха се хиляди хора и горе-долу още толкова милиционери. Никога нищо не се случи -
нямаше революции или побоища
Така че "Попа" беше, а и още е, една от отправните точки за това как ще ти мине вечерта. Там се разменяха клюки, разменяха се "тави" с музика, разбираше се кой къде прави купон, събираха се пари за веселбата, китарите звучаха. В онези години това място, наред с "Царевец", си беше символ на потъпканата свобода.
От другата страна на паметника беше кино "Дружба". В него обаче даваха само класики и там нямаше начин да се сдобиеш с билет със седмици напред. Особено, когато пуснаха филмите на "Бийтълс" Let it be и Yellow submarine. Тогава опашката се виеше почти до половината път до НДК и сме се редили на по три смени. Когато накрая се докопахме до заветните билети, ни чакаше страхотно разочарование. В "Дружба" повечето филми нямаха субтитри и бяха с превод на живо от някаква дикторка. Щом обаче тя започна да превежда дори текстовете на Let it be, и то по време на парчетата,
салонът изригна с "Млъкни, вещице!"
И тя млъкна, нямаше какво друго да направи. Милиционерите обаче бяха бдителни и скоро след това пратиха филмите от "Дружба" в кино "Влайкова", но този път до един със субтитри. Това обаче не издържа дълго, защото хората писнаха: "Искаме си "Попа", искаме си киното!"
Но класиките останаха в небитието и започнаха да пускат най-новите филми, които можеха да се видят във всеки киносалон в София. "Попа" и до днес си е градска легенда, макар и не такава каквато беше преди. Днес младите ходят по чалготеки, дискотеки и къде ли не. Някога на гърба на Нотариата, откъм "Графа", непрекъснато се появяваше надпис Make Peace not war и милиционерите все го триеха, ама той лъсваше пак. И след толкова много триенета те боядисваха цялата стена. И не случайно точно на това място беше поставена паметна плоча на Джон Ленън. Така че "Попа" си беше мястото на старата софийска хипария, чиито идеи и мечти за свобода не се сбъднаха така, както й се искаше. Но хората поне опитаха, както казваше Мак Мърфи от "Полет над кукувиче гнездо".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
