Лятото е в разгара си, но ако мислите, че купонът е само по морето - грешите. Този уикенд в цяла България бе безкраен празник - от Белоградчик до Рожен, та през Земен. Под родопските звезди 400 каба гайди изправиха косите на близо 400 000 родолюбци. На другия край на България, край браздата със Сърбия, разделени от десетилетия роднини и приятели три дни ядоха, пиха и се веселиха в прохода Кадъ боaз. По на юг пък, в Пернишко, 870 сватбари съживиха най-интересните сватбени ритуали през авторитетно жури. Как празнува България, когато дърво и камък се пукат - вижте в репортажите на "Стандарт".
И 6-годишният Николчо от Ню Йорк бе сред 870-те сватбари
Преди броени дни двама млади българи се опитаха да счупят три рекорда на "Гинес", като вдигнаха сватба по стародавен тракийски обичай на събор край Разград. Без амбиция да са част от модерността, 870 човека от Западна България, обединени в читалищни групи за автентичен фолклор, се събраха на събор-конкурс в земенското село Пещера, за да покажат сватбената обредност от миналото. На фона на звездното знаме на Европейския съюз се извиха тежки сватбарски хора, звучаха марковски песни на трапеза, а стари и млади показаха пъстри премени, извадени от бабините ракли.
За сватбарските обичаи се знае много. Затова за читалищните самодейци, приели поканата да се изявят на сцената на събора в Пещера, това се оказа истинско предизвикателство. В стремежа си да впечатлят публиката, колегите си и компетентното жури, ръководителите на групите и участниците в тях бяха свършили чутовна работа - от изследователска, през творческа, до актьорско майсторство. За групите от Пернишко разиграването на старовремска сватба е част от сурвакарската традиция, но за пещерския събор всички се бяха постарали да подготвят най-доброто, на което са способни. То не беше плетене на плитка на бъдещата невеста и украсяване на главата на булката, съпроводени с всичките му наричания и песни за случая. То не беше бръснене на кандидати за женене. Имаше даже автентична венчавка с поп, научил за случая точното молитвено последование. Крадоха булки от седянка, а една
невръстна мома пристана на либето си
без да каже на майка и баща, и се стигна до лют скандал между родителите на младите. За фамилията на невестата загубата е голяма, че се губят две ръце за полската работа, пък и трябва чеиз и зестра да се дава, а момето било още маленко. За семейството на момчето обаче невестата е добре дошла и те обещават да я гледат като писано яйце. На сцената се качваха и обиграни по самодейните фестивали разказвачи с разни весели истории - все за женитби и сватби. Не липсваха и по-пиперливи лакърдии около благата ракия и оцветяването на кошулята след първата брачна нощ, удостоверяващо честността на булката, когато се гледала тъкмо долната й риза, а не чаршафът, защото едно време спално бельо били кълчищени черги. Тия приказки, разбира се, не излизаха от устата на децата, които бяха съществена част от участниците. Те разказваха по-невинни смешки за либета, моми и ергени, че даже и за белобради старци мераклии. Такава една песен изпя 10-годишният Методи Бачев от радомирското село Стефаново. Момчето самичко се учи да пее старите песни от своя край, помага му неговата баба Стойна Кирилова, която е много радостна, че само внукът й от цялата им група в читалището е класиран да се изяви на събора в Копривщица. Детето емоционално изпя песента за един стар, бел дедо, който колкото и да му думала баба Дора, че е гърбав и щърбав, все гледал към хорото на момите. Това пък развълнува побелелите дядовци и баби в публиката, че върна спомените им далече във времето и предизвика влага в очите им.
Още по-затрогващи за публиката бяха т. нар. марковски песни, които съпровождали сватбените трапези задължително. Тях ги пее ръководителят на певческата група на домакините от Пещера Тони Стоянов, но и приятелите му Митко Лукарски от Радомир, Момчил и Стела от самоковското село Алино. Така на ЮНЕСКО водеха със себе си женска и детска фолклорна група и показаха как другарките
решат невестата с гъст кокален гребен
как я китят и поучават и всичко това на фона на тематични песни. Бабите показаха хоро на песен, но тежки сватбарски хора извиха и други от участниците. Не по-малко колоритни бяха бабите от село Калища, заразили самодейците и от Косача и Лобош в най-малката пернишка община Ковачевци. За изявата им помагаха лично кметът на общината Васил Станимиров и председателят на Общинския съвет Венци Тодоров.
Началото на тази строго тематична проява е преди 5 г., когато ръководството на читалището в Пещера "Крюгер Николов-1922", председателствано от кмета на селото Стефан Евтимов, се замислило как освен с изявите на сурвакарската и певческата група у нас и по света да прослави селото. Открили, че никъде в страната няма фестивал на сватбите и така сложили началото. Преди да стане кмет, Стефан е бил дългогодишни служител на МВР, но и като милиционер, и като полицай, той все е бил председател на читалището и така цели 35 г. За тази му активна дейност получи грамота с подписа на министъра на културата Вежди Рашидов и плакет от областната управителка на Перник Ирена Соколова, която откри фестивала. Тъкмо с нея организаторите и журито споделиха искането този фест да стане част от календара на Министерство на културата. Такова старание и такава осведоменост за традицията рядко се срещат, във всеки от показаните сватбарски обичаи беше спазено всичко от "а" до "я" без излишно творческо осъвременяване и чалгазиране, коментира етнологът от Перник с дългогодишна практика Цветана Манова, която като член на журито не пестеше плюсовете в протокола пред себе си, който в крайна сметка трябва да определи и класирането. Непоказван досега и рядък сам по себе си обичай как се ритали за здраве и плодовитост помежду си невестите от последната година на Тодоровден показаха домакините с цялата прелест на носиите и с оригинални ръчно тъкани и украсени със свила
кенарени кърпи-кланячки на по 80 до 100 г.
С тях невестите се кланят на свекървите, като ги опират до земята, преди попът да освети в черквата погачите им.
Целият събор се случваше тъкмо в черковния двор. Малката църква "Св. Димитър" е нова, построена е от местен бизнесмен - вече покойник - и неговото семейство, за всички хора и за всички времена, за да се пази православието и българщината, която с този сватбарски събор още веднъж показа колко е жива и как шевиците, гайтаните и дантелите само украсяват европейското знаме, сложено за фон на сцената заради финансовата помощ за събора с европари чрез защитен проект пред Местната инициативна група "Радомир-Земен-Ковачевци", помогнала и други подобни изяви в региона през Програмата за развитие на селските райони.
Сред многобройната публика беше и 6-годишният Николчо - българче от Ню Йорк, дошло с лелка си да погледа българското. На път към събора Николчо за пръв път видял и научил какво е българско село и поискал
да бутне старите къщи и да вдигне небостъргач
на тяхно място, за да се сприятеляват по-лесно хората. Като си тръгваше от събора обаче, детето смени концепцията и реши, че ако прави блок, той ще е такъв, че в него да има ферми, а хората ще ходят празнично облечени като на старовремските сватби. Мечтата на българчето от Щатите може и да не се сбъдне, но желанието на Цветана Манова българските читалища да станат живо човешко съкровище в регистрите на ЮНЕСКО като пазители на народната традиция е напълно осъществима и ако чиновниците не свършат тази работа, енергията на хората ще го направи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
