Пловдив. Кокошки снасят био-Фаберже. Чудото става в Трявна, а цветните яйца - в зелено, розово и шоколадово, мътят квачки от бутикови породи. Само най-запалените птицевъди се занимават с развъждането им. Един от тях е секретарят на Българската асоциация на развъдчици на кокошеви и водоплаващи птици Петър Петров, който е докторант в Аграрния университет в Пловдив. В личното си стопанство в Трявна той има около двайсетина птици, които снасят цветни яйца.
Кокошките от породата араукана носят със синьо-зелени черупки, за които любителите на екологично чистите храни могат да са сигурни, че не съдържат вредни оцветители. Самата порода идва от Южна Америка и има доста интересни външни белези. Кокошката араукана няма опашка, но пък е надарена с ушни туфи, брада и бакенбарди. Това е изключително интересна птица, разказва Петър Петров и обяснява, че заради необичайния й външен вид някои я смятат за грозна. Природата е помислила за прекалено заетите дами и за по-мързеливите домакини, като е създала друга порода с оцветени яйца. Френската кокошка маран снася с шоколадови черупки. Наричат ги така, защото
са досущ с цвят на какао
който е много наситен и равномерен. От своя страна носачката наподобява обикновена домашна кокошка и единственото, което я отличава, е леката гащатост на краката. По света има и други кокошки, които снасят зелени и розови яйца, разказва специалистът. Той лично не отглежда такива в курника си, но е категоричен, че техните яйца са също без изкуствени оцветители. По думите му пигментацията не е свързана с храната на кокошките, а е чисто породен белег. Сред своите питомци той има и птици от породата сребриста италианка. Те пък носят снежнобели яйца, каквито помним, че имаше преди години масово и по родните магазини. Цветът на тези черупки обаче се поддържа трудно чист, затова вече ги няма масово. Иначе бялото яйце има най-добър търговски вид, казва докторантът. Другият вид яйца, които снасят неговите кокошки, са кафеникави и са от обикновена порода.
В кокошарника му, за който докато отсъства се грижат родители му,
всички птици живеят свободно
и свободно общуват помежду си. За това няма проблем, но трябва да са израснали от малки заедно и отделните породи да са свикнали една с друга. Иначе стават боеве. Бой между кокошки има и без присъствието на петлите, когато не се познават помежду си. В кокошарника на зооинженера живеят и петли от съответните пернати породи, но в момента той ги е разделил от женските, тъй като тази година не възнамерява да отглежда поколение. За малките пиленца пък казва, че като всяко младо същество са много нежни и красиви. Едва като започнат да се оперяват, се проявяват чертите на родителите им и може да се определи породата им. Като учен Петър Петров често експериментира със своите птици, като прави различни кръстоски и после следи кои признаци се онаследяват и кои изчезват в новото поколение.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
