Българите, оставили следа в Украйна и Русия

Чичото на хан Аспарух - Шамбат, издигнал през 620 г. града Башту на мястото на аула Аскал
Внучка на Борис I разпространява християнството по тези земи

Още в библията е описано първото братоубийство - Каин убива брат си Авел. За съжаление световната история за пореден път става свидетел на подобно кръвопролитие - войната в Украйна. Два братски народа се изправиха един срещу друг за преразпределение на територии, население, природни богатства и влияние. Но въпреки всичко нито руснаците, нито украинците могат да променят общото си минало и може би там би трябвало да потърсят сила, за да превъзмогнат различията си. Украинската и руски истории са неразривно свързани още от момента на първото по-значимо държавно формирование - създаването на Киевска Рус. И ако тези народи са братя, то ние, българите, може да твърдим, че сме техният братовчед, който им е помагал нееднократно. Делата на много българи са оставили трайна следа в историята на двата народа.

Братът на Кубрат основал Киев

Навярно мнозина знаят, че гробът на хан Кубрат заедно с погребалното съкровище е открит преди повече от век в Малая Перешчепина, на територията на Украйна. Но едва ли подизират, че историята на съвременна Украйна е тясно свързана с българската и макар там това да се отрича от мнозина, в последните години си проправят път слабо известни факти и теории.

Според най-разпространената версия, столицата на страната Киев е основана от трима братя - Кий, Щек и Хорив, както и от сестра им Либед. Но според "Историята на Джагфар", основател на града е Шамбат - брат на хан Кубрат и чичо на Аспарух. Според редица учени основателят на града няма славянски корени както гласи официалната версия, а е по-скоро с ирански произход. Според текста, по нареждане на Кубрат Шамбат издигнал през 620 г. на мястото на аула Аскал града Башту и с голяма армия от българи, анчийци и саклани потеглил срещу аварите. След като ги разбил, се провъзгласил за независим владетел и нарекъл държавата си Дулоба - на рода, от който произлиза - Дуло. Като узнал това, хан Кубрат наредил на брат си да се завърне, но той отказал и така получил прозвището си "Кий" - отрязания, отделилия се. След 33 години самостоятелно управление и постигнати многобройни победи над алманци и фаранги, през 658 г. бил разбит от франките и се завърнал на служба при Кубрат. Ханът го оставил на поста наместник на Башту и тъй като населението му било признателно за стореното, кръстили цитаделата на името му - "Шамбат", а града нарекли с прозвището му "Кий".

Като индиректно потвърждение на тази теория може да се приеме и писаното от византийския император Константин IV Багренородни в труда му "За управлението на империята", в който упоменава града като "Самбатас" - отговарящо на българското Шамбат.

Княгиня Олга-Елена родена в Плиска

И ако тази теория за основателя на Киев все още не е доказана напълно, то за българското участие в покръстването на Киевската държава има предостатъчно доказателства. Така стигаме до княгиня Олга, съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав, от чието име управлява над 20 години. Олга с християнско име Елена е родена около 890 г. в "Плисков". Официалната версия е, че това е днешният град Псков, но той е основан през 903 г. От друга страна в историческите източници пише, че тя е била изпратена от Плисков, била е начетена и християнка. Малко вероятно е в колибите, намиращи се в края на 9 век на местото на бъдещия град Псков, да се е родила, покръстила и образовала бъдещата княгиня. От друга страна Плисков като топоним е много близък до бившата българска столица Плиска, в която наистина би могла за израстне бъдещата управница. Съдейки по управлението й като регент, тя проявява отлични държавнически умения, като умело пропагандира християнството. Тези качества не би могла да получи с една визита в Константинопол,(каквато тя прави при император Константин Багрянородни), а за изграждането им са необходими дълги години в голям просветен център, какъвто по това време освен Константинопол и Рим, били българският царски двор или голям манастир, какъвто тогава на север от България не съществувал. Според много учени, княгиня Елена е внучка на княз Борис I и дъщеря или племеница на цар Симеон Велики. В руската и украинска истории княгиня Олга-Елена остава като първи държавен ръководител, приел и разпространявал християнството в тези земи. Затова Руската православна църква я въздига до равноапостолка и я канонизира като първа руска светица. Освен това тя съумява и да обедини немалка част от славянските племена в един общ държавен организъм.

Принцеса Анна Болгаринята

И ако по нейно време приелите христовата вяра са били само отделни личности от елита на държавата, то при управлението на нейния внук княз Владимир християнството се налага като държавна религия. В много летописи се споменава една от съпругите му като "Болгаринята". Някои изследователи считат, че това е принцеса Анна, която е с византийски произход. Но други оборват тази теза с довода, че Киевска Рус е покръстена с преобладаващо българско участие и затова Анна е българка. Има и трета теза - че тя е принцеса с български корени от Волжска България. Така или иначе, в историята тя остава с прозвището "Българката" и като майка на князете Борис и Глеб, с християнски имена Роман и Давид. Двамата братя били славни войни и също са канонизирани от Руската православна църква като покровители на Русия. След смъртта на баща си двамата са убити от брат си Святополк в борба за престола.

Княз Владимир имал многочислени наследници - 13 синове и не по-малко от 10 дъщери от поне 7 съпруги.

Митрополит Михаил наложил старобългарския за богослужебен език

Но да се върнем на покръстването на Киевска Рус, предприето от княз Владимир след похода и победата му над волжките българи. В Йоакимовия ръкопис пише: "Владимир потегли на поход срещу българите и като ги победи, сключи мир и се покръсти заедно със синовете си, а и цялата Руска земя покръсти. А пък българският цар Симеон му изпрати много учени, духовници и книги".

Би могло да се приеме, че става дума за книги от Симеоновия "Златен век" или че се визира цар Роман, когото също понякога наричали Роман-Симеон по името на дядо си.

След покръстването Владимир иска от византийския император да му изпрати свещеници. В резултат на молбата му в Киев пристигнал Михаил, който се заел с организацията на новата църква и кръщаването на руския народ. Според някои Михаил бил от Сирия, но най-вероятна е българската следа. А именно, че Михаил бил българин. След покръстването на Киев и околностите той се отправя към Новгород, където учредил епископат, а после и в Ростов. Така Михаил станал първият руски митрополит - ръководител на новоизградената църква. По-късно е канонизиран и остава в историята като "Михаил Киевский".

След като населението вече е приело новата религия, на дневен ред идват и въпросите на какъв език ще се водят службите и съответно каква книжнина ще се ползва. Митрополит Михаил налага старобългарския като богослужебен и държавно-административен език, а с това и кирилицата.

Киприан от Търново опазил православието

Няколко века по-късно, в момент на вътрешни междуособици и набези на азиатски племена в Русия, се появява фигурата на Киприан. Роден е във Велико Търново и се приема, че е роднина на Григорий Цамблак или на патриарх Евтимий. Замонашва се в Атон и е изпращан неведнъж на мисии, които да регулират църковни спорове между отделни автокефални църкви или да помиряват отделни съперничещи си крила в някоя от тях. Така, след като постига помирение между Сръбската и Българската православни църкви, Константинополският патриарх Филотей изпраща Киприян в североизточните земи, за да помири Московското княжество и Литовската държава, чийто конфликт застрашавал православието в този край на Европа. Литовските князе недоволствали от духовния глава на Русия - Великоруския митрополит, който поддържал само московския княз и не обръщал внимание на паството в другите княжества. Съществувала реална опасност там да се настани католицизмът. През 1375 г. цариградският патриарх Филотей ръкополага Киприян за Киево-Литовски митрополит с цел запазването на православието в Русия. Това назначение обаче не е прието радушно от московския управник Дмитрий Донски, който се противопоставя на този избор. Чак година след смъртта му Киприан бил тържествено посрещнат в Москва като Всерусийски митрополит. Вследствие неуморната му работа успял отново да обедини в духовно отношение руските земи и предотвратил опитите за проникване и експанзия на католицизма. По негово време се активизирало строителството на манастири като духовни средища в просторните руски земи. В книжовната си дейност въвел Патриарх Евтимиевата правописна реформа в руските земи, превел е множество богослужебни книги, автор е на жития на светци. С неговото име се свързва и неуспехът на Тамерлан да превземе Москва. Когато войските му били при река Дон, Киприан нарежда да се донесе от Владимир чудотворната икона на Света Богородица, която е посрещната пред Москва от духовенството и народа. Легендата гласи, че Света Богородица се явила насън на Тимур и му наредила да се откаже от делото си. Той напуска Дон и се завръща в земите си. За делото и живота на Киприян най-точни може би биха били думите на племеника му Григорий Цамблак, написани в "Похвално слово за митрополит Киприан": "Него нашето Отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие за много се наслаждавахте; ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от желание за него тъгувахме и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни!"

Григорий Цамблак има сходна съдба с тази на Киприан. Роден във Велико Търново в знатно семейство, от ранни години се отдава на църквата. Пребивава в Атон, сред цариградското духовенство, игумен е последователно на няколко манастира, докато малко преди смъртта си през 1406 г. Киприан не го вика в Русия, за да му помогне в необятната си църковна мисия. Избран за Киевско-Литовски митрополит, Цамблак продължава делото на Киприан, като се занимава както с църковно-просветителска дейност, така и с книжовна.

По-нататък висши църковни постове в Руската православна църква заемат и други българи. Четиридесет години по-късно митрополитският пост за цяла Русия отново заема наш сънародник. Това бил митрополит Григорий Болгарин. В края на 15 век духовен водач на руския народ е Митрополит Йосиф, за когото официалната историография твърди, че произхожда от знатна западноруска фамилия, но съдейки по прозвището му, изводите оставям на читателя.

Кръстьо Раковски е първият министър-председател

Следващите няколко века по разбираеми причини България не би могла да изпрати свои сънародници в руските земи да проповядват християнството, да организират църквата и да творят на полето на книжовността. Но в началото на 20 век със започването на Първата световна война и избухналата Октомврийска социалистическа революция и последвалите държавни и социално-политически промени в украинската и руската истории оставя следа още един българин - Кръстьо Георгиев Станчев, или както е известен в Украйна и Русия - Христиан Раковский. Роден е през 1873 г. в Котел, като майка му е племенничка на революционера Георги Раковски. Учи в гимназиите във Варна и Габрово откъдето е изключван за революционна агитация, а след завършване на средното си образование следва медицина във Женева. През 1887 г. променя официално името си, като взима фамилията на великия си роднина и става Кръстьо Раковски. В Швейцария се свързва с дейци на комунистическото движение и става убеден марксист. След като следва освен в Женева, така и в Берлин и Монпелие, заминава за Русия, където се жени за Елисавета Рябова. Тя обаче умира пет години по късно. В следващите години пътува често из Европа, пропагандирайки марксистките идеи. По време на Първата световна война се занимава с антивоенна дейност в Румъния, Германия, Русия и Украйна. След избухването на Октомврийската революция Раковски активно се включва в установяването на новата власт в качеството на комисар-организатор към Совнаркома (Съвет на народните комисари - така се е наричало правителството до 1946 г.) на РСФСР. След установяването на съветската власт в Украйна е първият министър-председател на страната до 1923 г., като съвместява и поста на министър на външите работи. За съжаление, по-нататъшната му съдба е като на всички изявени дейци на партията и държавата. През 1937 г. е арестуван и осъден в скалъпен процес и през 1941 г. е разстрелян.