Михаил Билалов отново влезе в телевизорите и устите на хората заради брилянтното си изпълнение на фамозния Джаро. Третият сезон на екшън сериала "Под прикритие" вече се вихри с пълна сила по БНТ. Зрителите тръпнат в очакване какъв ще бъде изходът от битката на Джаро и Иво. Нещо, което малко се знае обаче, е, че с танците всъщност най на "ти" е именно Билалов. Той е превъзходен майстор на степа. Как образът на топмафиот се отразява на изявите му в театъра и кой библейски персонаж би изиграл, "Стандарт" попита първокласния актьор.
- Г-н Билалов, пишат ви шестици за уменията ви в степ танците, разкажете за тях.
- Още в театралната академия бях почнал да уча степ и го развих за няколко представления в театър "София". Но после ми остана като хоби. Винаги, когато пътувам някъде, ходя на уърк шопове. Когато бях в Ню Йорк, танцувах при Сейвиън Гловър, който е голямо име в бранша, и от него научих много. Харесвам степа. Има една реклама по френската телевизия, която казва: "Защото го заслужавам."
- Как си поддържате тялото?
- С айкидо, но това не поддържа тялото като мускулатура, а като гъвкавост и много други неща. И да напълнея, запазвам форма. Практикувам го вече 12 години във Франция. Имам съвсем скромен втори дан. Понякога ходя и на танци. Сега ще се запиша на фламенко. Много ми се работи с крака. Степът е различно изразно средство, доставя удоволствие, стриктна дисциплина. Може да разговаряте, свирите на степ, да изразява настроение - гняв, мъка, радост, удоволствие, всичко.
- Свикнахте или пък се уморихте от Джаро?
- Не мога да отвикна или да намразя мой герой. Създал съм си го по някакъв начин. При положение, че един герой всеки път ви изненадва, това е принципът на един добър персонаж - да излиза извън контрол, тогава не може да омръзне. Това всеки път трябва да е драматургически сложено, защото работим по схема, както се казва. А това е драматургията на персонажа в дадения момент. Когато тя ви позволява развитие на фантазията, значи е добра. Може да понесе импровизация и тогава героят забавлява. Но когато е обслужваща драматургия, в смисъл, че трябва да обслужим едно действие, за да разкажем какво ще става, тогава тя е малко по-слабичка и персонажът писва, защото не може да прави кой знае какви неща. То е като коня в шаха, стои само на Г. Искате да го раздвижите на право поле като царицата, но не може като нея. Разчупената драматургия е ключът към интересния герой.
- Рискувахте ли с тази роля и сериала? Сега сте известен на всеки втори като Джаро.
- Това е извън моя контрол, а и не ме интересува. Аз съм, какъвто съм, и правя, каквото правя. Другото не мога да контролирам. Понякога може и да не ми е приятно да ми викат Джаро, но просто скромното ми лице ги е впечатлило като този герой.
- Как Джаро се отразява на играта в театъра?
- Не се отразява, всеки персонаж е единствен.
- Казват, че на едно представление на "Козата или коя е Силвия", когато героят ви плачел, от публиката някой се провикнал: "Джаре, не плачи!"
- Не е така. Когато става въпрос за друг персонаж, важат същите правила, както и при Джаро. Има друго драматургично действие, друг характер и аз се подчинявам със същата сила и стриктност на този друг герой. Аз съм друг човек в този момент. Понякога има тикове от единия персонаж, които могат да се пренесат върху друг, казваме им полепки. Затова е репетицията, да може постепенно да се изчистят. Колкото обичам Джаро, толкова обичам и Кинчин в "Нощна пеперуда". Джаро със сигурност води някои хора в театъра и това, че играем на малкия екран, е добре за сцената. Без съмнение театърът е велико, по-истинско изкуство, защото е по-стар. И когато дойдат, привлечени от телевизионен персонаж, някои започват да се интересуват сериозно от изкуство и редовно посещават и театрални пиеси.
- Безработицата отразява ли се на салоните?
- Доколкото виждам, не. Но аз ги ви виждам все пак в Народния, в центъра на София. Не навсякъде е така. Хората, които обичат театъра, ще отделят пари. Цените са съвсем символични. Билетът не е 200 долара като в Русия, където са пълни театрите. У нас са по 12 до 20 лева. За духовните нужди също се плаща. Както за хляба.
- Джаро и Попов напомнят за героите на Де Ниро и Пачино в "Жега", как може да се разпознае кой е лошият и кой добрият?
- По делата. За Джаро мога да кажа, че е мръсен парцал, отрепка. Това е безчовечно същество. Дотам е стигнал, ужасна история. Аз лично го защитавам като такъв, но и го съжалявам. Това, да извършиш такива убийства... Знаете ли какво е убиец?! Чели сте "Записки от подземието" за това, как се подиграват убийците, какво удоволствие изпитват, като убиват. Това е страшно. Това не са човешки същества.
- Няма ли на фона на Иво, който е особено безмилостен в този сезон, Джаро да изглежда по-добър?
- Когато става въпрос за война, няма място за милост. Джаро не прощава, той е професионален престъпник. По делата гледайте, не как изглеждат героите.
- Кой е по-силен от двамата?
- Джаро. Няма съмнение. Те са като майстор и чирак. Майсторът си остава майстор. А и Джаро не е свършен, ужасните му способности още не са в разгара си, нищо че е в затвора.
- Преди време казахте, че Джаро трябва да получи възмездие.
- Възмездието е по-голяма дума от това, което слагаме в сценария. За Джаро, от негова гледна точка, възмездие трябва да получи Иво и предателят, който го е натопил. Но от гледна точка на сценария възмездието трябва да застигне този, който е надробил цялата тази попара с човешки жертви. И това определено е цялата банда начело с Джаро. Според мен цялата тази кръвнишка история не може да завърши без възмездие. Иначе историята не може да съществува. Майка ми, която не обича сцени на насилие, каза, че първата серия е била страшен екшън. Има много по-брутални неща в киното, но за мен е по-важно цялата тази бруталия да води до възмездие, иначе за какво е тя.
- В "Лице назаем" големи актьори като Никълъс Кейдж и Траволта си сменяха местата. Ако вие бяхте добрият, Попов, как щяхте да го изиграете?
- Със същото удоволствие и отговорност към човека, когото защитавам. Щях да се боря за него. В този смисъл - да, не бих се поколебал да изиграя добрия и без съмнение щеше да е добра роля.
- Как попаднахте във ВИТИЗ?
- Беше последна спирка. Беше ми скучно на друго място. Сигурно съм имал призвание. Аз съм от актьорски род и всички премиери, представления, турнета по някакъв начин са ме подготвили житейски затова. От майка ми съм получил най-много съвети. Като малък се явявах на рецитаторски конкурси. Още във втори клас бях спечелил национален конкурс за детска поезия и взех първа награда в Габрово. Лично Асен Босев ми даде букет с бонбони. Много обичах поезията като малък, знаех наизуст Вапцаров, Молиер, Фотев. После открих и Пушкин, и Есенин. Цялата рап култура е поезия, наредено слово. Само че не могат да излязат от руслото на стрийта. Но Еминем има страшни текстове. Човек ако добре знае сленга, е удоволствие да го слуша.
Мерената реч е страшно нещо, ако я владеете. Веднага давам за пример "Хамлет" на Гърдев - много трудно и хубаво нещо е да се изрази с мерена реч всичко. Това е постижение за съвременната драматургия. Всички го прозаират Шекспир, а той интегрално е взел текст и го е работил в мерена реч с актьорите, и звучи толкова съвременно.
- Какво си спомняте от НАТФИЗ?
- Спомням си срещи с хора. Личности, които са ми направили впечатление, например моя учител проф. Николай Люцканов. От него научих и какво не трябва да правя на сцената, освен това, какво трябва. И една безбройна палитра от хора, характери, които сме имитирали през цялото време. Парцалев, Тодор Колев, Финци, Руси Чанев бяха големи в тези години. Ходили сме им на всички спектакли по 10 пъти и сме се учили от тях. Излезе тогава "В очакване на Годо" под режисурата на Леон Даниел, с Ивайло Христов, Атанас Атанасов, беше нещо нечувано. Този спектакъл ми обърна представата за театър тогава.
- Чувствате ли се ощетен от времето като поколение на прехода?
- Аз съм позитивен човек и не съжалявам за нищо. Всяко нещо ми е донесло знание. Независимо от несгоди, проблеми не се чувствам ощетен, а напротив. Чувствам се облагороден от това време, защото това беше много стръвнишко време. Не беше никак скучно. И моят живот също не е скучен. Мога само да се радвам, че така се е случило.
- Изкуството, казват, трябва да има предложение към света как да живее по-добре.
- Не съм съгласен. Това беше правило в социалистическия реализъм. Не, изкуството си е изкуство. Или ви харесва или не. Декоративното изкуство, символизмът или експресионизмът на какво учи, как да живеете ли?! Не, то просто ви харесва.
- Преживявали ли сте чудо?
- Безкрайно много. Първо това, че се родих. Второ това, че живях дотук, без да умра, е чудо. Трето това, че съм оцелял 7-8 пъти от каране на кола, глупости, които съм правил, глад, мизерия, много неща. От страх от неуспех. Това, което сега се случва с мен, е чудо. Не е ли чудо? Какво по-чудно от това, което ви се случва, и благодаря на Господ за всичко, което ми е дал и от което ме е измъкнал.
- Коя Божия заповед е най-мъчна за спазване?
- Не пожелавай жената на ближния.
- Каква е вашата версия за Юда, толкова грешен ли е бил, или е бил инструмент в този момент?
- Има една много интересна теория на някои светци, че Бог е искал до последния момент Юда да се откаже от предателството. Дори му е попречил да се обеси. Че не го лишил от любовта си до последния момент. Опитал се е да го спре, но адът в сърцето на Юда е бил голям вече и не е могъл са спре. Въпросът за Юда е изключително дълбок. Не е правен филм за него, защото на църквата й е малко трудно да говори за Юда. Въпросът не е напълно изяснен и бихме отишли към Евангелието на Юда, което е ерес. Но е много интересен чисто човешки въпрос, защото ние всички сме Юда. За съжаление. И всички сме и Петър, отказваме се по три пъти от Бога. Предали сме го много пъти. Както казват някои, с дишането си всеки ден го предаваме.
- Кой библейски персонаж бихте изиграли?
- Най-интересен ми е Петър. Той е най-обстойно обяснен в Евангелието. И Павел е много страшен за правене. Но не сме достигнали до такива сюжети. Трябва да се напише гениално, и то от някой, който е вярващ човек. Защото трябва да е написано с много внимание. Православието е изпитано с времето и трябва да се пише с огромно внимание и почитание към това, което вече е било написано. И да се знае за какво говорим. Един такъв пишещ човек, велик, който е и православен християнин, е Достоевски. Той пише Евангелие, всеки негов роман е Евангелие.
- Трябва ли добрият актьор да е ерудит?
- Не, трябва да е свръхчувствителен.
- Имате ли си любимо кътче в Париж?
- И не само едно. Едното е "Плас де вож", малко площадче в квартал "Маре", където е живял Виктор Юго. Има паркче, кафенета под арките и е много хубаво. Там чакам дъщерите си от училище. Харесва ми да се разхождам и в района на Сорбоната, близо до църквата "Сен Сюплис" има много кафенета, които харесвам. Там можеш да се отпуснеш в едно такова приятно съзерцаване на хората, които минават. Това е един от малкото градове, където това може да се случи, без някой да ти каже: "Здрасти, какво правиш?"
- Децата ви какво искат от Дядо Коледа?
- Искат "Вайрон". Или "Порше" в най-лошия случай. Аз досега ги тренирах да вярват в Дядо Коледа. Миналата година празнувахме в Бургас. Тогава обаче Олга нещо заподозря и ме попита: "Татко, брадата на този Дядо Коледа нещо не му е наред." Всяка година устройвам нещата така, че елхата уж ходи и тропа на вратата. И уреждам цял спектакъл, в който съседът носи елхата, чука и бяга, и до ден днешен. По този повод голямата ми дъщеря казала на баба си: "Знаеш ли, че всички елхи ходят до хората и чукат на вратите им?" А тя е на 10 години и се страхувам в училище да не й се смеят. Обяснил съм им, че Дядо Коледа е свети Николай и че той раздава подаръците. Както е било някога. Бил е един чудесен старец, като този нашия дядо Добри тука, дето се разхожда и събира пари за църквата. И купува храна на сирачетата.
- Милосърдието явно е трудна работа, сещаме се за сирачетата само по поводи.
- Това е най-тежкият проблем на обществото. Това са наши сираци. Не майките, не бащите им, а ние сме ги създали. На нас ни тежи, на всички. И това, което се случва в техните главици и очета, това ще бъде нашият ад някой ден.
За виното и жените
Това интересува всеки мъж до прекратяване на зрялата му възраст. Без изключения.
Изкушенията
Има ги, защото има страсти. Страстите ги има, защото трябва да има израстване на човека или неговото падане. Ние сме мъже и приемаме природните неща такива, каквито са. С всичките им изкушения и трябва да го знаем.
За вярата
Трябва да има вяра през цялото време. Дори когато не дишате. Това държи човека. Обратното на вярата е отчаянието. От отчаяние добро не съм видял. Но човек трябва да подиша малко, да походи няколко километра и да се помоли.
Когато ви наранят, как отвръщате
Предпочитам да не отвръщам вече. Някога го правех. Бях по-буен. Човек обръгва. Да отвръщаш, е ниско.
Любимо питие
Червено вино.
Любима животинка
Алергичен съм към животни.
Любим герой
Бъгс Бъни.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
