Август е месецът на отпуските. И докато мнозина от нас разпускат на плажа с коктейл в ръка, други неуморно се трудят. Някои работят в офиса до климатика, други нямат това удобство. Адската жега не плаши археолозите. Защото са водени от идеята за "Чудесата". Откривателите на съкровища са тези, които събуждат у нас заспалото чувство на гордост от това, че сме родени в България. Именно това е и идеята на кампанията "Чудесата на България". Онлайн референдумът за най-значимо археологическо откритие на новото хилядолетие накара народа да се бори за своето любимо съкровище. Гласувайки обаче, много малко от нас се замислят, че то нямаше да бъде видяно без усилията и денонощния труд на своя откривател. Оценявайки труда на всеки един от археолозите, за чийто находки даваме своя вот, "Стандарт" реши да представи на читателите любопитни факти от живота на всеки един от тях.
Повелителят на солта. Като момче археологът заспивал с артефакти вместо с приказки.
Шекспирова драма. Така професор Васил Николов определи битката за солта в най-стария град на Европа до Провадия. Той го проучва вече осем години. Преди броени дни археологът разкри трагедията от 4300 години преди Христа. За нея свидетелства груповото убийство и погребение на знатна фамилия. Богатото семейство е владеело Солницата по онова време. Първият човек, който запалил Васил Николов по археологията, е дядо му. Илия Гешев бил един от най-почитаните учители по история в родния му град Бяла Слатина. До 7-годишна възраст вместо приказки му е редил факти, събития и битки от най-далечното минало на човека, водил го по археологически паметници, показвал му е артефакти. Бъдещият професор бил съвсем малък, когато се е запознал с най-известния археолог на Бяла Слатина - Богдан Николов. После двамата станали добри приятели. Любимият преподавател на Васил Николов в Алма матер бил проф. Александър Фол. Той казал на студентите си в една от първите лекции: "Не мислете, че ще ви дадем много знания, но ще се опитаме да ви научим да мислите". От тогава до сега 61-годишният роден археолог е посветил четири десетилетия на разкопки и наука почти без отпуск и почивни дни. Конкретно за праистория се вдъхновил от ентусиазма на доайена проф. Людмил Гетов и откритията му за тракийската култура в Казанлък.
На самия Николов като баща на много разкопки през годините му е трудно да посочи "любимото си дете". Еднаква радост му носят откритото селище от ранния неолит в Елешница до Разлог и проучената най-голяма къща в Югоизточна Европа от 6 хилядолетие пр. Хр. в столичния кв. "Слатина". Много се вълнува и от селищната могила в Караново, чиято слава увеличава с международна експедиция. За нея публикува 5 тома на немски език във Виена, като продължава делото на проф. Георги Георгиев и Васил Миков.
Идва ред на ямното светилище в Любимец, след това Провадия-Солницата с масовия гроб на избити аристократи, разкопките на римския път Виа Диагоналис до трасето на автомагистрала "Тракия".
Проф. Васил Николов ръководи дълги години секция "Праистория", известно време е бил директор на Националния археологически институт с музей към БАН, а сега е председател на научния му съвет. Той е председател и на Хумболтовия съюз в България. За това казва ,че няма събота и неделя в седмиците му, няма и друго хоби, освен археологията, която запълва целия му живот. Представител е на Козирог, една от четирите най-силни зодии в звездния хороскоп. Най-голямата радост за него са и внуците му Илиян (6 г.) и Дилян (4 г.). Те живеят в Брюксел и му гостуват веднъж годишно. Другият месец Васил Николов чака да стане дядо и на внучка. Дъщеря му Мария, която от години живее със семейството си в сърцето на Европа, ще стане за трети път майка при това сега на момиченце. Батковците били на гости на дядо си в България в края на разкопките до Кап. Андреево и няколко дни той изцяло им се посветил. В обгрижването на малчуганите помогнала и приятелката на професора. Той пък ги разходил до Арбанаси, във Велико Търново. Предната година били в Родопите.
Васил Николов е фен на поп музиката още с изгряването на звездата Георги Минчев. От това време обича и песните на популярния в жанра италианец Робертино Лорети. Професорът е голям ценител на хубавото червено вино от Любимец и на добрата домашна ракия. Още пази хубави спомени от вкуса й по време на разкопките в Караново, когато пазачите на археологическата база я варили в свой казан, а гроздето осигурявал той. Тогава го посветили и в майсторлъка на приготвянето на българска ракия.
Ученическа любов пали Бони за археологията
Тя е зодия Везни. Обича видеоигрите и приключенията на Хари Потър. Признава, че е човек със сбъднати мечти. А археологията е една от тях. Откривателката на чудеса Бони Петрунова е влюбена в професията. Както и в своя съпруг. Именно той я пали за археологията. Още в гимназията я убедил, че това е най-интересната работа. "Никога, нито за миг не съжалявам, че се захванах с тази наука", казва доц. Петрунова. В момента тя е зам.-директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Завежда секцията за средновековна археология. Под нейно ръководство в България са проучени около 50 обекта. Освен че е велика откривателка, тя е и майка е на двама сина. Времето, когато не е на работа, прекарва с внука и внучката. Малкият й син Филип и съпругата му Елена също са археолози.
"Работим в екип и в някои отношения вече са по-добри от мен", хвали ги тя. Петрунова приема екипа си като свое семейство. "С някои от хората правим археология повече от 10-15 години и споделяме хубавите и лошите моменти от живота си. Обичам да помагам на по-малките и се радвам, когато те се развиват. Не случайно в нашата гилдия се говори, че археологията не е просто професия", коментира тя. Една от куриозните ситуации в работата й е случай на натравяне от плесени. Това станало, докато чистела гробница на Калиакра. Сред необичайните находки си припомня погребение на епископ на крепостта Лютица. Необичайното било, че той е бил погребан седнал като на трон. Емоционален отпечатък у човека Петрунова е оставила находка и от Калиакра през 2011 година.
"Едно от най-необичайните ми открития е гроб на жена от некропола на Бельова черква до Самоков. Вероятно е обявена за вещица, беше прободена в областта на гърдите с кол", споделя археологът. Доц. Петрунова споделя, че не се привързва към артефактите. "Всяка находка е като парченце от пъзел, по който се сглобява миналото", казва тя. Все пак откроява златния пръстен от крепостта Лютица, накитите от Калиакра, двете монетни съкровища от крепостта Перистера, монетите на Добротица и Иванко Тертер.
В последните 15 години концентрира работата си предимно в проучвания на крепости и селища от времето на Второто българско царство и това е нещо, което харесва и работи с огромно желание.
"Ние не сме златотърсачи, не сме иманяри с дипломи и не проучваме обектите само за собствено удоволствие", казва доц. Петрунова.
Тя е автор на над 200 статии, студии, научни и научно-популярни книги.
"Може би е крайно време да се каже, че в тези трудни години на преход, когато се промениха приоритети и ценности, шепата български археолози живяха с мизерни заплати, бореха се с иманяри, с неразбиране и отхвърляне, но успяха до голяма степен да опазят паметта на нацията", коментира тя.
Не случайно Националният археологически институт получи най-високата международна оценка "Три А". "Надявам се и българите някога да разберат колко престижно е това", казва доц. Петрунова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
