Д-р Антония Първанова е сред 10-те най-активни депутати в Европейския парламент. Като лекар в България и в чужбина тя винаги е работила за физическото и психическото здраве на хората, за тяхното обществено благополучие. През 2010-а е избрана за "Евродепутат на годината" в категория "Здравеопазване" - благодарение на дългогодишните й усилия за поставяне пациентите в центъра на здравната политика. Антония се посвещава и на каузата за равнопоставеност на половете и е един от инициаторите за въвеждане на квоти. Усилията й водят до промени в договорите на ЕС за превенция и криминализиране на насилието над жени. По нейна инициатива 2016-а ще бъде обявена за "Година за борба срещу насилието над жени". Сега д-р Първанова е номинирана за евродепутат на мандата в категория "Правосъдие и граждански свободи". Резултатите ще бъдат обявени на 18 март. Силен политик, нежна жена и щастлива майка на две дъщери - Лора и Блага. Родена под знака на Телеца.
- Антония, има ли война между половете?
- За битки е трудно да се говори, но със сигурност има неравнопоставеност - и тя е установена от векове. В политиката, в бизнеса и въобще във високите етажи на социума рядко и сложно допускат представителки на нежния пол. Просто клубът е мъжки. Комисията за правата на жените и равнопоставеност на половете в Европейския парламент все повече обсъжда правилата за сходно заплащане и участие в бордове и управителни съвети на компании. Факт е обаче, че има голямо съпротивление срещу евентуално законодателство, което да гарантира равнопоставеност. За последните 10 години включването на жени в ръководството на корпорации се е увеличавало с 0,6 процента. Колко години ще ни трябват, за да се постигне равнопоставеност между половете? Или векове? Жените обаче стават все по-образовани и по-амбициозни, идеите и проектите им са все по-интересни. Световните изследвания на "Голдмън сакс" и Дойче банк показват, че дамите създават по-добра работна атмосфера, по-сполучливо мотивират колегите си. И не взимат рискови решения.
А поради това компаниите, които имат жени в борда, регистрират с 30 процента по-високи печалби от тези, които са се лишили от толкова ценното присъствие. Това е безспорното доказателство, че е необходимо дамите и господата да работят заедно. Няма защо да се изправят едни срещу други, никой няма полза от подобна война. Така повелява природата - този дует да създава най-съвършения резултат. Двата пола творят живот - тоест това е най-хармоничният модел.
- Вие сте дама с възходяща и впечатляваща кариера, при това - международна. Как се отразява този факт на господата, с които общувате?
- Мъжете определено се плашат от умни, амбициозни и успешни жени. Понякога се респектират от тях и по-бързо се съгласяват с предложенията им - когато става дума за конструктивни и полезни неща. Това се случва, когато дебатът е на четири очи, в камерна ситуация, в малка група. Но когато мъжете се изправят срещу няколко организирани, напористи и интелигентни жени, веднага преминават в защита и отбрана. Променят стратегията. Ако обаче се убедят в качествата на една жена, те й се доверят изцяло - на нейните ум, възможности, енергия, позитивизъм. Дори изпитват комфорт от това - най-вече, за да й прехвърлят отговорностите, разбира се.
- Правили ли сте големи компромиси в диалога с мъжете?
- Не. Не ми се е налагало. По-скоро съм се научила да ги убеждавам. Това е моята тактика. Е, отнема повече време. Понякога се стига до по-напрегнати ситуации. Но с хода на времето, с помъдряването, с натрупването на житейския опит става ясно, че е по-полезно да убеждаваш другите, отколкото да се конфронтираш с тях. Мъжете само изглеждат консервативни и вироглави.
Всъщност те често приличат на малките деца - с добро бързо можеш да влезеш под кожата им. И тогава те са готови да направят всичко за теб. Това е доказано и в личен, и в служебен аспект. С усмивка се стига много по-напред и по-нагоре.
- Когато НДСВ беше в коалиционното правителство, в парламентарната ви група имаше интересни и ефектни дами...
- При нас се случи това, за което сега се говори в Европа - постигнахме равнопоставеност на половете. И именно НДСВ направи този успешен пробив. Сега обаче процентът на жените в българския парламент падна до 23. А е имало моменти, когато те са били 43 процента. Интересното е, че когато има повече дами в политиката, господата се държат по-прилично. Стараят се да не се изложат, да не са чак толкова агресивни. Дори внимават как се държат, какъв език използват. И съвсем не на последно място - инвестират повече усилия във външния си вид. Голяма грешка и непоправима загуба е, ако жените имитират мъжете в тяхната нападателност. Ако стават зли и се лишават от най-мощното си оръжие - дарбата да бъдат убедителни, да получават съгласие. Само жената може да бъде мека в своята категоричност при гоненето на положителния резултат. Само тя може да го постигне с ум, харизма и чар.
- Тогава в Народното събрание атмосферата като че ли беше по-елегантна...
- Хармонията между умовете, характерите и целите води и до хармония в останалото. Перфектното съчетание създава у околните усещане за предвидимост. Стандартът и излъчването стават по-различни, нивото се променя. На подобен фон няма как да се държиш като грубиян, не върви да си нецивилизован. Напоследък обаче се забелязва, че агресията навлиза все по-активно не само в родната политика, но и в цялата българска действителност. И при децата, и при възрастните. И на улицата, и на парламентарната сцена.
- Имаше ли други Телци в групата?
- О, да - много пъти сме празнували заедно рождените си дни. И досега си спомняме купоните. Много ориентирана към целта жена, родена под този знак, е Анелия Атанасова. Марина Дикова - също. Сред мъжете Телци са Боби Владимиров и Цветан Цеков. Телците винаги са се отличавали в парламента - защото детайлите и дребните неща не ги вълнуват чак толкова много, въпреки че изпипват и тях. Телците дават всичко възможно и невъзможно в името на крайния резултат. Убедени ли са, че каузата е правилна и морална, нямат спиране. Много са всеотдайни - личности с огромна енергия, които се раздават максимално. Винаги съм се възхищавала, че това, което казват, е това, което мислят. Телците не са подмолни, не действат зад кадър.
- Всичко това цени ли се в Европа?
- О, разбира се. Но Европарламентът е най-голямата школа по задкулисие. Само че много цивилизовано, изключително рафинирано. И ако си добър дипломат, ставаш добър евродепутат. И успешен политик. Там нищо не минава с агресия. Нито един министър, премиер, посланик не може да се справи, ако не владее езика на дипломацията. Ако не е деликатен, ако не е убедителен. Това са само част от качествата. Другата се отнася до работата с всички заинтересовани страни - особено с гражданското общество. Не постигаш ли консенсус с колегите си от други политически формации, няма как да се справиш. Който тропа по масата, повишава тон или използва остър език, бива изолиран на секундата. Не само, че не може да постигне каквото и да било, но дори не го допускат до кръга на висшата политика и на сериозните преговори. Ние си мислим - понякога чувам и чета - че България има нужда от политици, които да размахат юмрук пред Брюксел. Много интересно - на кой Брюксел, пред чие лице и кой би ги изтърпял? В най-добрия случай ще ги погледнат като невъзпитани персони, в най-лошия - могат да помолят квесторите да ги изведат от залата. Това там не върви.
- Чу се, че Симеон Сакскобургготски пише книга...
- Знам, че от дълго време подготвя мемоари. Споделял е с мен, че има много неща, които иска да разкаже за българския политически живот - преди да стане министър-председател, по време на премиерството му и след това... Вероятно доста хора ще останат изненадани, а не по-малко - ще се почувстват дискомфортно. Всички българи искаме да се разбули задкулисието - за да живеем по-прозрачно, по-предвидимо. И може би някой трябва да набере смелост и да повдигне завесата. Задкулисието не е полезно за никого - нито за политиците, нито за "обикновените" хора. Защото досега не е родило нищо, което да ни е донесло по-добър живот.
Не ми се ще да чакам като в Библията някой български Мойсей да ни разхожда 40 години из пустинята, за да измрат робите. Не ми се ще да си отидат две поколения, за да дойде трето, което не си спомня комунизма, социализма и Държавна сигурност. Ще ми се да не съм от изгубеното поколение, чиято единствена роля е да бъде мост за преминаване от тоталитаризма и демокрацията. Ужасно би било, ако моята генерация е само превит гръбнак. Когато бях на сегашната възраст на дъщерите ми, а родителите ми бяха на моята настояща възраст, мислех, че хващам кормилото - защото е дошло моето време. Сега обаче се питам - защо от тези надежди останаха само приказки, къде е това кормило? Защо няма промяна, защо сме само инструмент в нечии ръце? Нима, когато стигна сегашната възраст на майка ми и баща ми, ще трябва да призная, че всичко е загубено? Нима няма да има какво да направя през следващите 20 години? Нима животът ще приключи с примирението?
- Лора, по-голямата ви дъщеря, искаше да става музикант. Докъде стигна с цигулката?
- Вече свири само за удоволствие. Хвана цигулката още на 3. Положи много труд. Когато стана на 18, ми каза: "Мамо, като музикант в България няма да бъда удовлетворена и пълноценна". Днес, 10 години по-късно, ми е много мъчно, че се отказа от професията. Тъжно ми, че е имала право. Може би щеше да бъде от хората (дори от стачкуващите "Софийски солисти"), които са унижавани, правейки своето изкуство, създавайки националната култура, искайки да задържат ценностите си. Тя завърши международни отношения, след това и международни финанси. Вече работи в хедж фонд в Лондон. Често си говорим как усилията да запазиш красотата и духовното преминават през много жертви и компромиси. И колко е трудно да доставиш интелектуална и емоционална радост на другите. Каква е цената за това? Всички ние - като общество - трябва да платим морален и финансов данък на артистите. Те посвещават живота си, за да ни осигуряват насладата на духа.
- С какво се занимава Блага, по-малката?
- Тя завърши изкуство и моден дизайн. Вече работи за "Шанел" в Лондон. Занимава се с вкусовете на бутиковите клиенти.
- Какъв е вашият гардероб?
- Понеже нямам никакво време за себе си, избрах българската модна къща, чиито кройки и модели пасват идеално на бизнес графика ми. Звъня по телефона и казвам: "Моля за два панталона и една рокля". И съм готова. В Европарламента всеки може да се появи облечен в тоалети на световни френски марки. Това вече не е чак толкова интересно или изненадващо. Но когато се появя с много женствените облекла от колекцията "Мелини" и всички ме питат: "Откъде купуваш дрехите си?", и аз отговарям: "От България, влезете в еди-кой си сайт", удоволствието е огромно. Има много неща и факти, които те карат да се чувстваш горд. Но за мен дори и това е важно - да вляза в Европа с модели на наша компания.
- А рокаджийските ви одежди?
- О, аз съм фен на "Харли Дейвидсън". Където и да отида по света, открадвам по час от официалната програма, за да открия съответното представителство. И си купувам по една тениска с логото и мястото. И макар че все повече и по-често дрехите им са произведени в Китай, изкушението остава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
