Огорченията убиват спорта, казва синът на Аня Пенчева и внукът на Славка Славова, единственият българин с шампионски титли в три мотодисциплини
Ангел Караньотов влетя на максимална скорост в супербайка и от раз сензационно закова шампионската титла на България и почетната трета позиция в Източна Европа.
"Който е карал супермотото, кара всичко. То те учи да си безпардонен с мотора. Там няма трогване - дали си се хлъзнал, дали си на дрифт, на задно или предно колело, е без значение. Всичко ти се струва спокойно и лабораторно в сравнение със супермотото. Дори Мартин показа този съвременен стил, който всички се опитват да копират", казва юнакът, изпреварил сега многократния победител Чой.
"Той беше по-бърз от мен. Просто нямаше късмет. Човек трябва да е реалист. Научих много неща от него - като от доайен. Дано и той да е научил нещо от мен - като новобранец в SBK, нямам предвид в карането". Чаровникът не пропуска да отдаде чест и на баща си - перфектен механик и мениджър. Просто е наясно, че без него нищо нямаше да изглежда толкова лесно и преодолимо.
Досегашната история на Ангел е позната от светските и спортните хроники и репортажи. Единственият българин, постигнал шампионски титли в три различни мотодисциплини, е син на звездата на Народния Аня Пенчева и бизнесмена Ивайло Караньотов, внук на великата жрица на сцената Славка Славова, брат на тв водещите отличнички Петя Дикова и Карина Караньотова. Качва се на мотор едва ли не в момента, в който прохожда. Подкарва сноуборд на 3. Започва спортната си кариера на 9.
Многократен републикански и източноевропейски шампион по мотокрос в 65 и 85 тона. През 2007-а преминава в супермотото, където постига най-големите си успехи. Веднага става републикански и източноевропейски шампион в клас 85 тона. Година по-късно вече е европейски в клас S3а250. От 2010-а до 2013-а печели още три европейски титли в най-големия клас - S open. Междувременно е два пъти вицешампион в "Купата на нациите". През 2014-а участва във всичките 8 кръга от световния шампионат в клас S1 и завоюва 7 място в крайното класиране. То е и най-доброто за българин от новата история на националния мотоциклетизъм. И след цялото това бляскаво надбягване със себе си, международната конкуренция и българския модел, Ангел
прекрати с професионалния спорт
Тиражира своето първо "кърваво" писмо и напусна - на крачка от върха. "Каквото и да говоря или да обяснявам, явно никой не ме разбира - всички остават с впечатлението, че става дума за пари. Повярвайте ми - те бяха най-малкият проблем", коментира и днес Ангел, обръгнал на родната постсоцдействителност от крехка юношеска възраст.
"За ужасно тежкия труд, гарниран с доста травми, както и за самото седмо място в световния шампионат, ни се полагаше поне малко признание и уважение - за мен и за цялото ми семейство. Класирането ми дори не беше отразено подобаващо. Всъщност за нашия спорт това се случва, само ако остане място от футбола по БНТ1. За жалост хората, които коментират мотокроса буксуват на едно място, отблъсквайки с минималната си компетентност малкото зрители и дори самите състезатели. Няма съмнение, че по нашите географски ширини мотокросът не е първа писта. Не ме разбирайте погрешно - не хленча за излишни медийни изяви. Просто ми се иска да има адекватно отразяване - за БФМ, за успехите на състезателите ни.
Няма никакво значение какви чудеса правиш, след като никой не научава за тях. А моторните спортове се крепят единствено на спонсори - поне те да чуят и да разберат какво се случва", казва Ангел. Той обаче се пази от пораженчески настроения. Неслучайно Ивайло постоянно го предупреждава: "Внимавай - всекидневните несправедливости и огорчения могат да те демотивират.
А това убива спорта". Ангел обаче все по-често поставя фактите и емоциите на везните - като всеки мислещ и анализиращ човек. Няма как да не отчете, че кариера като неговата осигурява сравнително спокойно бъдеще на колегите му от Италия, Франция, Германия, да не говорим за САЩ. "У нас ефектът е обратен - откъсваш се от образованието. На 30 години влизаш девствен в живота - забравен и зарязан. Примерите са стотици".
Караньотов младши е наясно със себе си и с моторите. Пристрастен е към екшъна и адреналина, но професионалният спорт е много по-различен от натискането на газта, което вади от депресия. "Амортизираш се с дни. А постоянните травми? След всеки уикенд се чувствах с години по-стар. Който не го е преживял, не може да го разбере. Там са събрани най-добрите от целия свят и всички са с абсолютно изравнени способности. Няма страхливи, няма неможещи - това е
каймакът на мъжете, лишени от чувство за самосъхранение
Всеки от тях е готов на всичко, за да се класира по-напред. Брутална битка - гума в гума. Щом си попаднал в нея, трябва да се доказваш. Така че тази агония не ми липсва".
Ангел е категоричен - за да се подложиш на подобно изпитание, трябва да имаш подкрепа, нещо да подхранва патриотизма ти. "Но уви - връщайки се в България, научавах за поредния проблем в БФМ, за поредните интриги, да поредния отказ на държавата да сложи рамо на най-проспериращите спортове в родината". И Караньотов информира шефа на федерацията Богдан Николов и баща си, че се отказва. Прави го на пресконференция - но не ги гледа в очите. Те обаче като че ли са очаквали решението му. И го поглеждат с разбиране. Богдан е лаконичен: "Имаш право". "Те може и да са луди - но не са глупави", коментира Ангел.
Сега той се е посветил на супербайка. "Винаги съм твърдял, че кросът е АБ-то в мотоциклетизма и дава страхотна основа. Супермотото обединява оф роуда и асфалта - затова изисква най-много умения. Пистата е удоволствие, радост и красота - независимо дали караш на много ниско или на много високо ниво. Нямаш ли умения и физическа подготовка, е истинска катастрофа. Най-много фенове в световен мащаб има около пистата. Това е малко несправедливо. Но както знаем, само един процент от човечеството слуша класика".
Ангел не обича да се прави на майстор под път и над път. Но не се ангажира да дава акъл на ербапите и феновете на гонките. "Не съм точният човек, който да раздава съвети. Ще прозвучат фалшиво. Който се чувства виновен, да наведе гузно глава".
Младши често се чуди откъде баща му краде сили, за да издържа години наред на напрежението. "Уж е умен, пък не се отказваше. Предпочиташе да прави нещо залудо, отколкото да бездейства. Не го споделям, но явно има логика", задява го той по мачовски. Но Ангел е щастлив, защото е млад мъж, вече богат на спомени. "Само километрите, които сме изминали по света, се равняват на едно висше образование. Битките ме подготвиха за живота. Въпреки че баща ми ме научи на някои неща, които понякога ме правят различен и неприспособим: да уважавам противника, никога да не говоря зад гърба му, да се радвам на чуждите успехи като на свои, да не бъда точкогонец с цената на всичко. Да, тате, аз усвоих всичко това и връщане назад няма. Но то не работи тук и сега. Не може да бъдеш кавалер в Перник, защото ставаш за смях", изповядва се Ангел. Той е не по-малко фанатично свързан с Аня. "Мама е като икона. Дойде ли на състезание, съм спокоен - знам, че всичко ще мине по програма максимум. Няма да има травми, технически проблеми и грешки. Голяма късметлийка е - носи положителна енергия.
Тя е моят допинг
"Имала съм изключително тежки моменти заради спорта на сина ми. Много пъти съм се питала дали българският химн, който пускат заради Ангел, заслужава жертвите. Но и съм си давала сметка, че "Мила родино" надали ще прозвучи за мен", анализира Аня. Караньотов напоследък проявява мъдрост, която не е особено типична за юнаците на неговата възраст. "Който прави планове за бъдещето, разсмива Бога. Който в България прави планове за мотоциклетизъм, е за лудницата".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
