- Африканската страна чупи рекорди в туризма, но държи и неприятен трофей от Гинес
- Как британците светкави
чно превзеха двореца в Занзибар, но изпуснаха султана
Занзибар, която счупи туристическия рекорд за посещения по време на пандемията, вече има един трофей от Гинес. И той е за най-кратката война в историята. Днес автономна част от Танзания, в миналото тази островна държава е място, на се водят териториални спорове от векове. Още през 15 век Португалия, Оман, Германия и Британия се надпреварват кой да има правото да населява Занзибар. Спорът приключва през 1890 година, когато държавата е обявена за протекторат на Британската Империя. 3 години по-късно султан Хамад ибн Тувайни, приятел на Британия, идва на власт. Той обаче умира неочаквано на 25 август 1896 година, а в основата на конфликта е младият му племенник, Калид ибн Баргаш, който дори е заподозрян в отравянето му.
Новият султан без да пита Империята се нанася в двореца, а после мобилизира войска от 2800 войници и цивилни на площада пред двореца. Решава дори да струпа всички оръжия, които самите британци са подарявали през годините.
Ултиматумът на британците
След султана- приятел, британците решават да сложат на мястото му свой избраник - Хамуд бин Мохамед. Това обаче не влизало в плановете на братовчеда на починалия управник - Халид ибн Баргаш. Той не само недолюбвал британските власти, бил и под опеката на германците.
Когато видели как новия султан се барикадира в двореца, представителите на Британската корона реагирали светкавично и още на следващия денпоставили ултиматум на занзибарците - да оставят оръжието и да свалят знамето си. С две думи - да се предадат доброволно. Ултиматумът изтичал точно в 9 часа на следващия ден - 27 август. След като не последвал отговор от Занзибар, няколкото крайцера и лодки на британската армия обградили единствения кораб на занзибарската флота - султанската яхта. Тя също била преди време във Великобритания.
Занзибарците обаче решили да показват мускули и насочили бреговите оръдия срещу британските кораби.
В 8:00 сутринта Халид ибн Баргаш изпратил свой подчинен да преговаря с британския представител в Занзибар Базил Кейв, който обаче отказал среща. Половин час по-късно султанът пратил ново послание до британците, че няма намерение да се предаде и че не вярва, че ще открият огън срещу държавата.Последвал светкавичен отговор от Кейв: Ние не искаме да откриваме огън, но ще го направим, ако не изпълните условията ни!
Твърди, се че в 9:02 британците слагат началото на най-кратката война в историята на света.
Започнали да обстрелват султанския дворец, а куршумите улучилизанзибарските брегови войници, които заедно с дворцовата прислуга и робите се укривали в дървени постройки. 5 минути по-късно единственият султански кораб отвърнал на удара, но бил потопен от британския крайцер Сейнт Джордж. Занзибарските моряци незабавно се предали и били спасени от лодките на британските матроси.
Съдбата на султана
Дворецът на султана започва да гори, от него избягали голяма част от войниците, както и самият султан. В суматохата обаче никой не се сетил да свали занзибарския флаг и обстрелът продължил. Когато един от снарядите успял да свали флага, войната приключила. Часовникът показвал 9:40.
Британците светкавично сформирали ново правителство, начело на което сложили техния човек. Равносметката от сражението била: 570 убити занзибарски войници и 1 леко ранен британец
Съдбата на султана е прелюбопитна. Той успял да избяга в немското посолство. Специален отряд го чакалдо сградата, за да го залови на място, но виновникът за най-кратката война ги надхитрил се измъкнал. Това станало след като в пристанището акостирал германски крайцер,а до посолството на ръце пренесли една от лодките му. В нея по обратния път изнесли бившия султан. Чак през 1916 г. британците все пак го заловили в Танзания.
Днес в Занзибар никой не иска да си припомня този неприятен момент от историята. Но пък туристите се тълпят пред други атракции. Те не липсват в страната, която е рай за гмурците. Заради близостта му до Екватора, с няколко минути разлика, изгревът и залезът са по едно и също време през цялата година. Температурата през деня е около 28 и 32 градуса, а през нощта - между 20 и 25 градуса.
Много от туристите продължават да си мислят, че столицата е Стоун Таун (StoneTown), но това е град Занзибар (ZanzibarCity). Стоун Таун е историческият център, който се намира в старата част на града. Известен е с архитектурата си от XIX в., която е смесица от местната култура суахили и елементи от мавританската, арабската, персийската, индийската и европейската култура.
Къщата на Чудесата
Занзибар е известен с подправките си, които са основна част от икономиката. Затова и островите се наричат SpiceIslands. Отглеждат се главно карамфил, индийско орехче, канела и черен пипер.
Разбира се, най- голямата атракция е къщата на Фреди Меркюри, тъй като Кралят на попкултурата е роден в Занзибар през 1946 г. Рожденото му име е Фарук Булсара. В столицата има множество ресторанти и магазини за сувенири с неговото име. Загубата на Фреди е непрежалима на острова, както и изчезването на другата им емблема - Занзибарският леопард (Zanzibarleopard). Последният, който е забелязан, е през 2018 година.
Занзибарците обаче ревностно пазят друго животно, което също беше на изчезване преди двайсет години. Това са гигантските костенурки (Aldabragianttortoises), които през 1919 година са донесени на един от островите - Алдабр, от британският губернатор на Сейшелите. Местните обаче започват масово да ги продават навън и през 2000-та година правителството прави специален комплекс, в която те се развъждат. Той се е превърнал в най-посещавания курорт и се нарича - PrisonIsland. Не е затвор, но е бил такъв през 60-те на 19-ти век.
Занзибар държи още един рекорд - за най-много резбовани врати. С една дума: има защо тази страна да е сред Чудесата на света. Сигурно затова една от най-големите им атракции е именно The House ofWonders - най-голямата и най-високата сграда, която днес функционира като музей.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
