Понеделник,

3 мита за славната битка при "Мидуей"

От: Стандарт -
1987
3 мита за славната битка при "Мидуей"
A
A
A
  • 80 години ни делят от сражението, обърнало хода на Втората световна война в Тихия океан
  • Японците с грешна стратегия, американците с няколко изпреварващи хода

Трябваше да минат 70 години от най-големия шок, който американците изживяха през Втората Световна, за да се създаде филмът-шедьовър, който донесе романтика сред драматизма, „Оскар“ за Майкъл Бей и нова жена за Бен Афлек. Всеки знае за Пърл Харбър, но кой си спомня за ответната битка при Мидуей 6 месеца по-късно? Това вероятно се е питал и Роланд Емерих, който преди 2 години постави такива невиждани специални ефекти във военния екшън за триумфа на САЩ, че доведе „Гардиън“ до следното заключение: "Най-доброто нещо, което можете да направите с този филм, е да се прикриете и да чакате да премине".

Днес ни делят точно 80 години от най-важната морска битка в Тихоокеанския регион по време на Втората световна война, в която военноморските сили на САЩ разбиват японската атака срещу атола Мидуей, обръщат хода на войната и започват победния си поход към Япония.

С времето детайлите от уникалната операция постепенно се заличават, но на тяхно място излизат митове и легенди, които продължават да вълнуват всички любители на стратегията и тактиката на въздушните сражения.  И как иначе, битката при Мидуей, която се води  4-7 юни 1942 г., е повратна точка на войната в Тихия океан.

Планът на Ямамото

Годината е 1942-ра. Окрилени от успешната атака срещу американския флот в Пърл Харбър в навечерието на Коледа, японците месеци наред здраво натискат педала на военните си действия на юг.

След Сингапур влизат в Филипините, а после бързо преодоляват съпротивата на съюзниците на полуостров Батаан. Завладяват и Соломоновите острови.  Загубиха битката при Коралско море в началото на май, но затова пък потопиха един от най-важните самолетоносачи на американците –легендарния USS Lexington (CV-2).

Това е повод на командира на японския флот адмирал Исоруку Ямамото да разработи план за изтегляне на останалите кораби на американския Тихоокеански флот в битка, в която биха могли да бъдат унищожени. За да постигне това, той решава да нахлуе в остров Мидуей, който се намира на 1300 мили северозападно от Хавай. Означена като операция MI, Планът Ямамото предвижда създаване на ново звено, което да координира няколко бойни групи в големите океани.

То се ръководи лично от главния командир на борда на бойния кораб Ямато. Тъй като Мидуей е ключът към защитата на Пърл Харбър, Ямамото вярва, че американците ще изпратят останалите си самолетоносачи, за да защитят острова. И строи хипотези като разчита, че има само два американски превозвачи в Тихия океан.  

Разбитите кодове

Лошата осведоменост слага първата грешка в японската стратегия. Самолетоносачът Yorktown (CV-5) обаче не е потънал в Коралско море. Нещо повече – мобилизацията на американците е удивителна и корабът е ремонтиран в Пърл Харбър в навечерието на битката при Мидуей.

Вторият пробив в стратегията е доста по-сериозен и коства наполовина спечелването на битката от американците. Екип от техни криптографи успява да счупи японския код и да се сдобие с  очертанията на японския план за атака. За САЩ остават да разберат кое е мястото, което японците наричат с кодовото име „AF“. Американците използват хитрост: пращат фалшиви съобщения, че базата в Мидуей има нужда от питейна вода, защото тя е свършила. Японците обаче не се усещат и пишат в техните шифрограми: „AF“ привършва питейната вода. Това вече е достатъчно потвърждение за адмирал Честър Нимиц, командващ американския тихоокеански флот, че атаката ще е точно там. Дни по-късно станцията Хипо, където се намират криптографите в Хавай, успява да даде и датата на атаката – 4 или 5 юни.

Потопените самолетоносачи

Според плана на японците са подготвени 11 линейни кораба, 8 самолетоносача, 22 крайцера, 65 миноносеца, 21 подводници и 15 транспортни кораби с 5000 десантчици. Рано сутринта на 4 юни самолети от четири японски самолетоносача атакуват и нанасят тежки поражения на американската база в Мидуей. Японците обаче не знаят, че американските самолетоносачи са в източната част на острова готови за бой. Те смятат, че въобще ги няма. След първите си атаки, японските самолети тръгват обратно към корабите си, за да се превъоръжат и да заредят гориво. Но докато се прибират, морските им сили гледат с изумление как флота на САЩ опасно се приближава.

Бомбардировачи TBD Devastator и SBD Dauntless от самолетоносачите Ентърпрайз, Хорнет и Йорктаун нападат японския флот. Техните носачи Акаги, Кага и Сорю са ударени и запалени, а екипажът им трябва да се евакуира. Хирю, единственият оцелял японски носач, отговаря на контранападението с две вълни от атаки като и двата пъти бомбардира Йорктаун, нанасяйки му тежки поражения. По-късно, на 7 юни, корабът ще бъде атакуван и от японска подводница. След обяд на 4 юни разузнавателен самолет от Йорктаун намира Хирю и изпраща самолети да го атакуват. В крайна сметка той потъва.

През следващите два дни американските сили в морето и на сушата, продължават атаките си, изтиквайки Япония от бойното поле. Азиатците губят около 3 057 души, 4 самолетоносача и стотици самолети, докато Америка губи около 362 души, 1 самолетоносач, 1 един боен кораб и 144 самолета.

Противоречивата история

80 години след битката, тя е считана за една от най-величавите в американската история. Но в някои отношения тя е и една от най-грешно възприетите.

Един от най-популярните митове за сражението е, че американският флот има невероятно малък шанс да спечели. Това обаче не е точно така. Четирите японски носачи имат само малко преимущество над трите (по-големи) американски самолетоносача. Освен това японците разполагат с 246 самолета, а американците – с 233.

Най-големият мит обаче е, че Битката при Мидуей по някакъв начин е повратна за цялата война.

Една от причините за тази заблуда е популярното твърдение, че САЩ разрушава флота на Япония, което е напълно погрешно. Шокаку и Цуикаку скоро след битката отново са на разположение, както и по-малките носачи. Много от въздушните сили от тази битка също оцеляват. Дори в сражението при остров Санта Крус през октомври 1942 японците събират по-силен флот от американците.

Американците също претърпяват значителни щети в началото на Тихоокеанската война. Те губят голям самолетоносач в сражение при Коралово море, Йорктаун при Мидуей и още два месеци по-късно. В началото на 1943 адмирал Нимиц вече има на разположение само един голям самолетоносач. Но разликата  с японците е, че до есента на 1943 няколко нови носачи успяват да излязат от американските корабостроителници и именно на техните вълни се носи победата в океана през 1945 година.

Японците може и да оцеляват след шамара в Мидуей, но така и не успяват да направят ефективна програма за посрещане на щетите върху съдовете си. САЩ впряга индустриалната си мощ, но Япония не смогва.

Предимството се оказва повече от достатъчно, а съдбата на двамата адмирали, командири в битката, е коренно различна. Година след сражението при Мидуей самолетът на Ямамото е свален от американски изтребител, а  две години по-късно Честър Нимиц присъства на подписването на капитулацията на Япония на кораба „Мисури“ в Токийския залив.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички