Проф. д-р Боян Дуранкев, УНСС
Прогнозите са нещо абсолютно сигурно, особено след прогнозата за края на света на 21 декември 2012 г. Според песимистите този край не бил настъпил. Глупости, огледайте се внимателно около вас - повечето хора изглеждат като вампири, особено ако са в реалния бизнес или банковото дело!
Но и да не е настъпил краят на света,
светът изглежда е на края на ръба
Или поне този свят, който познаваме или си мислим, че познаваме.
От една страна, натискът върху природата от страна на глобалната икономика е умножен в такава степен, че природата или загива, или си отмъщава. Страховитата прогноза на Световната банка за нарастване на глобалната температура с още 4 градуса до 2060 г. е само едно от глобалните предупреждения за бъдещия "водопад от катаклизми". Ако глобалното затопляне не бъде овладяно, "след нас - и потоп". На свой ред заканата на МВФ за нарастване на цените на петрола с от 400 до 1400 на сто през следващите 20 години ни вещае
глобален "петролен апокалипсис"
Накрая, глобалното замърсяване и опустиняване на околната среда, което е почти "сбъдната реалност", никак не събужда позитивното ни мислене. Ако обединеното човечество не се изправи срещу глобалните заплахи, на някой недалечен 21 декември просто няма да има човечество, както вече няма и динозаври. Но ако изчезването на динозаврите е било "природно явление", то изчезването на хората ще е антропогенно. Нищо лично, просто бизнес.
От друга страна, възникналото през последните две десетилетия
"поколение на несбъднатите обещания"
(терминът е на Барак Обама) подсказва необходимостта на консолидиране на народите и личностите, което да позволи развитието на едни народи и личности да води до подобен ефект и в други народи и личности. Колкото и да изглеждат различни, нуждите на хората по света са много скромни и почти едни и същи - прилична работа с достойна заплата, добро здравеопазване и образование, сигурен живот, чист въздух и чиста вода. При това - независимо от раса, пол, вероизповедание или каквото и да било друго! Докато едно крайно малко идеологическо малцинство ("1-ия процент", както доби популярност да се казва), което още държи на много места политическото кормило, продължава да твърди, че хората и народите трябва да се конкурират в битката за ограничените ресурси, за да имало "растеж", макар и без развитие. И ако това е "прекрасният нов свят"?
След втората голяма криза през последните години - в Чистилището, това е мисията на 2013-а!
Чистилище за идеите, чистилище за мислите
чистилище за политиците, чистилище за обикновения човек (що е пък то "обикновен човек"?) - по образ и подобие на Всевечното и Всеобятното! Духовен катарзис в Чистилището, това ни призовават от Бъдещето (за да има и там живот, при това - по-добър от сегашния). И колкото сегашната криза да е стопила надеждите, все пак някъде там, у всеки от нас все още се таи една доста дръзка Надежда! Всички хора по света са убедени, че този път не са нужни цели 40 години, както на хората на Мойсей, за да преминем сега през пустинята.
Светът вече е започнал да се променя, при това без знаменитата песен Winds of Change на Scorpions. Но "ветровете на промените" се усилват от всички страни.
Атлас изправя рамене, този път чрез гласа на ООН и международните мирни решения и действия, за да спаси народите от ада на войните и мизерията. Без да ги вкарва в рая, разбира се, а да не останат "извън времето", както досега. Границите между "цивилизования" Запад и "загадъчния" Изток, между "богатия" Север и "мързеливия" Юг (прилагателните не са мои, а са чути в "цивилизования" свят, към който се числим) вероятно ще изтъняват, докато накрая ще останат само в мозъците и писанията на историците.
В най-развитата страна на света - САЩ, "личността на 2008 г. и на 2012 г." според оценката на списание Time, президент Барак Обама (през втория си мандат) вероятно ще засили страната си за
скок над "фискалната пропаст"
Или - в пропастта, ако скокът не сполучи. Залогът този път е най-висок, но какво ли не става при американския модел на демокрация?!
Другата и по-сложна "Америка" - Европейският съюз, все още е в процес на "самосъздаване" (по определението на Жан Моне), но без създаването на "европейска нация". И ако обединена Европа е наистина общото "наше бъдеще" (според Хелмут Кол), то без това не е бъдеще на оркестър от 27 или повече музиканти, всеки от който свири различни национални мелодии (според интереса), при това - без някои да владеят нотите или поне да се вглеждат в палката на диригентката. Без да се намеква за някоя конкретна страна, включително и нашата. Но не бива да се забравя мнението на Лудвиг Ерхард, че Европа без Великобритания ще остане
"туловище без глава"
Въпреки че напоследък "главата" все по-рязко се дърпа настрани.
Ще успее ли Европейският съюз действително и бързо да се "съюзи" по най-важните въпроси: инвестиции, растеж, "догонващо развитие" на по-слабо развитите страни, хармонизиране на данъчното и трудовото законодателство, динамично сближаване на доходите на най-бедните и най-богатите страни и т.н., всички тези въпроси са "от вчера", но не "за утре", а само "за днес", за да не се говори за съюза през 2014 г. само в минало време. Засега лидерите на съюза "искат", но осезаемо "не могат"; "утре" може още повече "да могат", но да няма с кого. Още повече че исполини като Китай, Русия, Бразилия, Индия, Турция и други състезатели от "резервната скамейка" чакат за места сред основните играчи на световната шахматна дъска. Обратно казано, или ЕС ще се "досъздаде", или "туловището" няма да върши работа. Сложна задача, но все още решима!
Някъде в този странен Европейски съюз се помещава не по-малко странната страна България. С не по-малко странните свои граждани, които вече не се възхищават много-много на "тънка пица" и на "представителна демокрация". Светът се е променил, България и гражданите й също се променят. Днес, ако в Европа се чувстваш като европеец, а в България - като българин, значи си наистина българин. Но и това не е достатъчно на "нашите" съграждани, те и в България държат да имат истинско самочувствие на европейци. Което самочувствие е свързано с високи доходи, образцово здравеопазване, авторитетно образование, не-"чалгаджийска" масова култура и не само професионален спорт. А, и да не забравим, и още магистрали, метро и даже "първи дами" до президент и премиер. Защо ли пък не?
"Искащият повече" наш съгражданин през тази година ще бъде изправен отново пред най-трудния свой избор - да избира. Ще успее ли Бойко Борисов да дублира успеха на Барак Обама, така както беше "Надеждата за справедливост" преди четири години? Много трудно. Но не и невъзможно, още повече че противниковите отбори са от години в странна ситуация - вътре
всеки играе против всички
а всички - против всеки. И не само това - повечето "опозиция" има вожд, но няма индианци. Даже ако се погледне на скамейката на най-високопоставения в Космоса (или поне в нашата Галактика) социалист, на нея са се наредили "отлежали" и "накокържани" социалисти от преди началото на прехода, които не вдъхновяват никого, освен баснописците. Това ли е "тежката артилерия" на социалистите? Другият контраотбор, на "дясно" тичащите, е също с осколки от познати до втръсване лица на "демократи", включително и някои с прилични статии от недясното бивше "Работническо дело", както и доста "делови и заможни хора" от бившата "царска партия". Третият отбор, "вечният" играч, мърмори все още за повече права и свободи, но "ще си вземе своето" и нищо повече.
Затова
"Изборът" ще е от труден по-труден
Да оставим на социолозите "по-точните прогнози", за да се ограничим само с една "вероятна". След изборите през 2013 г. България ще се окаже в най-тежката си политическа криза, ако ГЕРБ не вземе мнозинство. А (най-вероятно) няма да има мнозинство. И ще се изправи срещу нов Отечествен фронт.
Но и в българското Чистилище винаги има надежда, че може да се продължи нанякъде, макар и с прегрупирани елементи. Доста от по-младите ще продължат на северозапад (не по Алеко), най-възрастните - нагоре (по Левчев), а оставащите - няма как, тук (по Паисиевски). Но си струва да останат, ще бъде интересно!
