Основаното през 1894 г. 120 ОУ "Георги Сава Раковски" в махалата "Перловец", днешния кв. "Лозенец", е едно от най-старите училища в столицата. Постройката е архитектурен паметник на културата. Парцелът за построяването на сградата е дарен от драгалевски селянин. През годините школото се доказва в образователната система с ерудираните си учители, амбициозни директори и много спечелени проекти и конкурси. В момента в училището има 700 деца, които са разпределени в 29 паралелки, а 50 педагози се грижат за напредъка и обучението им.
В продължение на 10 г. директор на 120-о основно училище е обичаната от колегите и учениците си Цветанка Тонева. Тя е учител по български език и литература. През 2004 г., откакто е ръководител на школото, започва с проекта "Природни ателиета", заедно с ОУ "Димитър Миладинов" в Скопие. Година по-късно пък съдейства за проект на Столична община за цялостна електрификация на сградата.
В училището е открита музейна експозиция с уникални експонати от дългата му история. Тя е поместена срещу дирекцията заедно с картини от различни мероприятия на ръководството на школото. Част от изключително ценните вещи са летописна книга на училището от 1921 г., едно от първите ушити знамена от 1934 г., както и оригинално издание на списанието "Училище".
Възпитаниците на 120-о ОУ се радват на 10 специализирани кабинета, сред които тези по биология, математика, география и история, домашен бит и техника, химия и физика. Малчуганите
работят и на модерни компютри
в двете оборудвани с техника стаи.
Ремонтираният през 2010 г. физкултурен салон, освен за спорт, е пригоден и за театрални постановки, концерти и празненства. В едната му част е направена сцена, а в другата има волейболно игрище, както и тенис маса. Неговата автентична визия е напълно съхранена - материалът, от който е направен, е бял чам.
С финансовата подкрепа на правителството на Япония пък е осъществен проект за реновирането на приземния етаж.
През 2011 г. 120-а ОУ е номинирано за най-добро училище от Столична община. То е единственото в столицата, което целодневно разполага не само с медицинска сестра, а и с лекар, осигурен благодарение на училищното настоятелство.
На втория етаж се намира ботаническият кът с най-различни стайни растения, за които се грижат децата. Вместо стандартния училищен звънец, сигналът за малчуганите да влизат в класните стаи, е музика. Тя звучи по коридорите, а те танцуват, припяват и се забавляват. "За мен е важно да осигуря на децата приятна и спокойна атмосфера. Те сами избират музиката, като ни дават дискове с предпочитаната от тях, а ние ги прослушваме", разказва г-жа Тонева. Школото е единственото в района, в което отпадъците се събират разделно. Това учи децата на дисциплина и любов към природата.
Цветанка Тонева е носител на няколко приза за добре свършената си работа. Получава почетно отличие от МОН през 2008 г. за цялостната си дейност, а през 2010 г. е наградена от РИО София с почетен знак и грамота.
Впечатление на всеки посетител на училището прави оригиналното пано с лика на Раковски, намиращо се отдясно на входа, към втория етаж. То е дело на възпитаничка на 120-о ОУ. Тя завършва Националната художествена академия, а
дипломната й работа е именно паното
В периода 2008-2014 г. ръководството работи по 11 международни проекта. Пет от тях са по програмата "Коменски". Училището разполага и с корпус по природни и обществени науки, финансиран от фонд "Америка за България".
Истински повод за гордост на родители, учители и ученици е уникалната библиотека. Освен с многото си книги, тя грабва с уютния си кът, направен за хлапетата. В него всички се нареждат едно до друго, досущ като в Дядовата ръкавичка. Сгушват се на удобните диванчета с възглавници и винаги са с книга в ръка. За мотивацията на децата да се пренасят по-често в света на литературните герои и сюжети се грижи библиотекарката Емилия Буреш. Тя раздава грамоти и награди за най-добър читател.
Лулчева и Вергов ги учат на театър
"Българското училище през вековете" - тази постановка ще изпълнят учениците по случай 120-ата годишнина на 120-о ОУ. Тържеството ще се състои утре, от 18,00 ч в зала 3 на НДК. "Искахме да е нещо нетрадиционно и различно. Втората ми специалност е актьорско майсторство и режисура и се заех с организацията. Но със сигурност нямаше да успея без помощта на г-жа Силвия Лулчева, която е майка на наша ученичка, както и Юлиан Вергов, който е татко на друга възпитаничка на училището", разказа г-жа Тонева.
Представлението се състои от около 12 сцени. Ще започне с идването на учениците на Кирил и Методий в България, във Видин. Ще има сцени от Вазовия роман "Под игото", по-точно главата "Радини вълнения". Ще участват около 60 деца.
Освен това г-жа Тонева ще организира и тържествен педагогически съвет, който ще се състои на 16 април. На този съвет ще се връчат алманах и почетна значка на всички учители на школото. Преподавателите ще бъдат наградени с приз за добра работа. Награди ще има и за децата, представили се отлично на конкурса, обявен по повод годишнината на школото. А именно - рисунка, есе и стихотворение. "Във връзка с празника ни започнахме и кампания за облагородяване на тревните площи - ще посадим цветя и дръвчета. Също така училището ще бъде почистено основно с помощта на учениците", каза Тонева.
Умея да мотивирам и децата, и колегите
- Г-жо Тонева, вече от цели 10 г. стоите начело на 120-о ОУ "Георги С. Раковски". Кои са най-големите предизвикателства, с които сте се сблъсквали във времето?
- Най-голямото предизвикателство винаги е било да убедя родителите, че 120-о училище е точното място, в което децата им ще се чувстват най-добре и ще бъдат с най-висококачествено образование. За да се случи това, беше изключително важно да съдействам за създаването на подходящите условия и среда за учениците.
- Коя е най-голямата ви победа?
- Създавам спокойна и уютна атмосфера както за учениците, така и за колегите си. Моят принос е, че успявам да ги мотивирам да работят добре.
Да си директор не е професия, по-скоро е длъжност, призвание. Вътрешното ми призвание е да съм учител. Обичам всичките си ученици, те мен също.
- Това ли е най-голямата награда? Любовта, която дарявате и получавате от децата?
- Най-малките ученици не ми знаят името. Когато мина по коридора, се затичват към мен и крещят "Директоркее..", гушкат се в мен, погалвам ги и им се радвам. Светлината в очите им, детският смях, радостта, непринудеността - това е най-голямата ми награда. Защото тяхната любов е чиста, неподправена. Децата са невероятни индикатори - усещат кой ги обича истински и кой е фалшив в отношението и чувствата си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
