В младостта всичко е възможно. Напълно неабсурдно е да учиш шест години медицина, а след това да се преквалифицираш в каквото си поискаш. Прекрасната работа с 50 дни отпуск, които може да взимаш, когато си пожелаеш, и, ако не с главозамайващо, то поне с удовлетворяващо заплащане, е зад ъгъла или на един клик разстояние - само трябва да я намериш. Няма как да не спечелиш един милион с билетче от два лева и после да обикаляш света цяла година. Изобщо, по презумция големите парите ще дойдат при теб, няма как да е инак - само просто трябва да си търпелив. А, любовта... О, любовта е тъй прекрасна, тя има стегнато тяло, ултрафешън гардероб, обноски и представи си - прави всичко за теб, готова е дори да иде на края на света. Изобщо вярваш, че всичко ще бъде чудесно. Днес. И утре. Това утре обаче никога не става днес - или почти никога, за да не бъдем хептен песимист-реалисти. И се оказва, че чудесни са само мечтите и желанията, а реалността е съвсем друга. На всички под 30 със съжаление им съобщаваме - крахът е неизбежен. Той винаги идва - рано или късно, малко преди или малко след вълшебната тройка, която трябва да ти подсказва, че вече си възрастен човек. Защото никой няма да се погрижи всички тези красиви неща да ти се случат. Всичко ще трябва сам да постигаш с благословията на треперещата ръка на съдбата, която ту е снизходителна, ту абсолютно разрушителна. Това не означава, че успехът е невъзможен. Напротив. Но вкусът му винаги е сладко-горчив. Нека онеправданите да не мислят, че има привилегировани в житейския водовъртеж. Дори родените със сребърна лъжица в устата изпитват същото. Човек се люлее на тази зловеща гондола независимо от класа, религия и геополитическото разположение на страната му - именно, когато е най-силен и най-красив: през 20-те. И тъй като мечтите, желанията, надеждите в тази възраст са по-силни и по-големи, крахът е още и по-адски болезнен. Добрата новина е, че след този сблъсък всички други се понасят по-леко.
Заключението е: въпреки мита, че младият човек е най-щастлив и най-свободен, той е и най-опасен, но преди всичко - основно за самия себе си. Или поне докато си научи уроците. Не съсипвайте остатъка от живота си и приемете няколко важни правила, които ще ви помогнат да се съхраните.
1. Грижи се за себе си
Най-важното нещо, което млад човек трябва да научи, е, че на този свят има само себе си и в духовен, и в телесен смисъл. Ако собственият ти дух или тяло са болни (в преносен и пряк контекст), няма как да се случи каквото и да е друго в живота, няма как и да се грижиш за близките си. За това започни да цениш и уважаваш духа и тялото си. Отмина времето, когато пет часа сън са достатъчни, когато можеш да купонясваш три дни поред, без главата ти да е стегната в метален обръч или сърцето ти да препуска в бесен ритъм. Няма нищо пораженченско в това да въведеш нови правила - не пий през делниците, не си лягай след един часа, не пуши много, не прекалявай с мазното и пърженото. И стриктно спазвай правилото за трите С - секс, спорт и спирт. Колкото до духа - по-надолу даваме няколко съвета за стоическо поведение срещу "стрелите на свирепата съдба".
2. Цени времето
Младостта е безкраен поглед в бъдещето, беше казал някои от големите умове в хуманитаристиката. И това подсказва една от най-големите грешки на юношите - мислят си, че имат време. Обаче изведнъж чукваш 30 и се оказва, че повишението винаги стои някъде в бъдещето, увеличението на заплатата - също, все още живееш под наем, караш таратайка от 98-а. И изобщо сякаш изведнъж се оказваш насред непроходимо блато и не помниш как си стигнал дотам. Вече не си на 18, за да си казваш, че имаш време за това или онова, да отлагаш задачите си за по-късно, решенията за сутринта, завършването за догодина, забавлявания за по-добро настроение, извиненията - за някога, някъде. Ако искаш да направиш нещо - не отлагай. Защото после можеш да се сърдиш само на себе си.
3. Не очаквай любовта да осмисли живота ти
Много трудно човек под 30 проумява, че страстната любов - онази, която помита цялото същество, се случва само по време на младостта, само когато си свеж и неопитен и гърдите ти се издуват до пръсване от желание да вдишаш всичко, а очите ти не се насищат да гледат. Отново в духа на песимист-реализма - не очаквай, че това ще ти се случва през целия живот. Няма как. Някои умни хора за това твърдят, че първите любови не се забравят.
4. Приеми родителите си, каквито са
Твърде късно осъзнаваме, че конфликтите с родителите ни са в основата на голяма част от мотивацията за поведението ни. Дори да си мислиш: "О, да те имат недостатъци, но аз ги обичам безпрекословно", може да останеш изненадан, ако си направиш прост тест на Роршах. (Намира се много лесно в интернет). Чрез асоциации в петната разбираш, че явно има недоисказани, неразбрани и дори потиснати стълкновения между вас. Може би те остават скрити, защото патриархалното възпитание ти казва, че трябва да почиташ родителите си, независимо от всичко. По-важен е изходът от тези деликатни отношения. Помни, че родителите не са онова, което са ти взели, което не са ти дали или са те накарали да направиш против волята си, а точно обратното - всичко онова, което са ти дали и изобщо всичко, което имаш. Няма съмнение коя страна на везната натежава. Прости за всичко на родителите си, за което някога си ги упреквал. Не се съмнявай, че те винаги са мислели доброто ти. Приеми ги такива, каквито са и не им се сърди.
5. Най-накрая си избери професия
Ако си сбъркал професията си - случва се, нека не се залъгваме, дори на онези, които знаят какво искат да правят още на 14 - не губи време в самосъжаление и отчаяние. Сбъднал си детската си мечта - това е прекрасно, но мечтата ти се оказва най-гадната кал, която можеш да си представиш - това е напълно нормално. Случва се на мнозина. Радвай се, че го разбираш сега, а не на 40 или на 50. Представи си какво е да бъдеш стажант на 40 сред 21-годишни наперени младоци - още по-голяма гадост. За това, ако равносметката е ясна, ако мантрата ти всяка сутрин е: "Не искам да ставам, не ми се ходи на работа", категорично няма какво да се чудиш. Съставяш план - финансов и по интереси, и бавно и полека го реализираш. Важно да правиш нещо, което поне в малка степен ти харесва. Този път с повече мисъл, по-трезвен и по-сериозен.
6. Стига самоотверженост
Най-добрите хора били онези, които никога не правели нищо за себе си, а самоотвержено се грижели първо за другите. Пълни глупости. Това е като да пребоядисваш хотелска стая - абсолютно безсмислено. Първо - единственият начин да опознаеш човешката природа е чрез емпиричен, собствен опит. Така че вместо да правиш път и да гледаш отстрани, по-добре на теб да ти правят път. Само, когато научиш нещо за живота, себе си и хората, можеш да бъдеш истински полезен и на другите.
Самоотвержеността трябва да бъде качена на кръста - особено в любовта. Според някои суфистични твърдения, човек не просто трябва да прави всичко в името на любимия, а едва ли не да се отрече от себе си. Е, тази идеалистична романтика може да е вървяла в VII век, но истината е, че днес, ако се държиш така, завинаги ще си останеш сам в леглото. Това поведение парадоксално хем отблъсква, хем изисква твърде много - и по този начин е най-лошото нещо, което млад човек може да причини сам на себе си. Защото след фиаското е сам и прецакан.
И още едно доказателство в подкрепа на замитането на самоотвержеността под килима - ако не отстояваш себе си, никой няма да те уважава. Това глупаво правило за съжаление важи с пълна сила за нашата действителност
7. Не допускай да се разстройваш
От каквото и да е. И при това не само защото всякакви видове медицини - традиционна, аюрведа, хомеопатия, източна, фитотерапия, психотерапия и и каквито и там има - са единодушни, че стресът и нервите са абсолютни вредни за физическото здраве. Но и не забравяй, че когато се ядосваш, емоциите ти замъгляват разума, и ставаш неспособен да видиш случилото се трезво и да намериш най-подходящата реакция и действия. Приемай нещата такива, каквито са. Включително и хората. Друга заблуда на младостта е, че изобщо можеш да промениш света и човеците. Приеми, че не можеш. Когато нещо се случи - поеми въздух и направи анализ как се е стигнало дотук и как да се измъкнеш от ситуацията. С времето ще започнеш да виждаш отдалеч задаващите се дразнители - хора и ситуации. Тогава е още по-лесно - просто игнорираш всичко, което не ти харесва или те дразни. И си живееш живота...
8. Не съди другите
Ако 20-те години на един човек се стичат лошо и тежко, се появява възможността той да се озлоби. По-саморазруштелно и грозно нещо от това едва ли може да се случи. Не завиждай, не съди, не упреквай, не се сравнявай с другите - тези правила трябва да са изписани със златни букви в наръчниците за възпитание на юноши. Обяснението е много просто - не си ти този, който раздава присъдите.
9. Не се оплаквай
На никого и за нищо. Животът е това, което е. Каквото постелеш, на това ще легнеш. Почвата в сърцето е камениста и какво и да се посади, трудно израства. Изискват се време и страшни усилия, за да отгледаш нещо. Едва ли твоите страдания са най-големите в света. Едва ли си най-новият мъченик. Търпи със стиснати зъби и не се оплаквай. Пък и както казва Холдън Колфийлд от "Спасителят в ръжта", "Не разказвайте никому нищо. Разкажете ли, ще ви стане мъчно за всички." Бележка под линия: ако не си прочел книгата на Селинджър - не споделяй с никому, иди веднага да си я купиш и я прочети още тази нощ, защото в противен случай е голям срам.
10. Живей достойно, каквото и да ти поднесе животът
Не се самоунижавай и не допускай никой да те унизи за нищо на света, защото от всички грешки, които можеш да допуснеш в 20-те си години, тази никога няма да можеш да си я простиш. Изоставен си, без работа, без бъдеще, разочарован от света - това е положението. Стани, изтупай се и продължи да вършиш всички ония неща, които ни правят човеци - пък да става каквото ще. И помни, че най-прекрасното на това вече да не си супермлад е, че че няма да правиш всички тези глупости. Или поне част от тях.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
