Неделя,

Юлиан Вергов: Държа егото си в гардероба

От: Албена Атанасова, фото Красена Ангелова -
Юлиан Вергов:  Държа егото си в гардероба
A
A
A

Юлиан Вергов играе шефът на английската гимназия в „Петя на моята Петя“ - бъдещия филм на Александър Косев, посветен на Петя Дубарова, кадри от които бяха представени в Бургас за 40-годишнината от самоубийството на изключителната поетеса. Директорът Крачунов се изправя срещу силна момчешко-момичешка компания, а една от бунтарките в нея е Джула – първата приятелка на Петя Монова, съвременната героиня от драмата. В ролята на Джула пък е Алена Вергова.  А когато запитате Вергов защо толкова обича морето, той отговаря в характерния си сарказъм: Може би защото живея до реката Перловец.  Вероятно на пролет ще го гледаме в „Пепел върху слънцето“ и в „Повече не съм ядосан“, където е  неузнаваем.

- Що за птица е вашият герой в „Петя на моята Петя“, господин Вергов?

- Никой не може да бъде само лош или само добър. Всеки има своята истина и гледните точки са много и различни. Директорът има право в много ситуации – той иска да постигне много, да издигне училището на друго ниво. И така се стига до разминаването, до сблъсъка на възгледи и поколения. До вечния бунт на младите.

- В къщи обсъждахте ли с Алена темите, репликите, посланията?

- Анализирахме на дълго и на широко, без да забравяме, че Сашо Косев е режисьорът, който казва какво да се прави.

 фото Диляна Флорентин за Eva

- Имате ли общи сцени с дъщеря ви?

- За първи път сме заедно пред камера. Емоцията е голяма и за двамата. У мен се събудиха бушуващи чувства – и към детето ми, и към Джула. И те бяха и от мен, и от моя герой. Беше притеснително – и за мен, и за Алена. Но радостта ми беше огромна – видях нещо много светло у всички деца, които играят във филма. След края на снимките дори се обадих по телефона на Атанас Атанасов, за да му кажа, че съм възхитен от сина му Ясен и от дъщеря му Алиса. Както, разбира се, и от Мартин Методиев, и от Александра Костова, с която си партнирахме в „Маймуна“, от всички от компанията им – всеки от тях изкарваше нещо дълбоко от себе си, което стои много истински на екран. На караваната край морето им организирах акция в  стила на Том Сойер край оградата. Обещах, че ще им приготвя вечеря и цялата тумба отиде някъде. Когато наближи времето, адски ме мързеше – с приятели, с джин тоник в ръка на залез слънце. Бях се разлял, гледах небето и се наслаждавах. В този момент те се появиха и аз ги изманипулирах набързо – ти хвани това, ти хвани другото... Сложиха барбекюто, изпекоха чушки, после вдигнаха масата, измиха чиниите и отидоха на купон.

- Как минаха снимките?

- Огромно удоволствие е да съм някъде с Васил Банов. Много го обичам – въпреки че не е особено подходящо да си мятаме любовни думи по медиите. На първо четене Васо е същият борсук като мен. А всъщност е изключително забавен, честен, голям мъжкар... В професията е много комуникативен. И друг път сме снимали заедно. Докато му обясняваш някои неща за персонажа си, слуша много внимателно и с огромно недоверие – все едно, че всеки момент ще ти зашие един шамар. Ти си премислил думите си, но гледайки го него, започваш да се съмняваш в тях. И на финала казва: „Ами добре“.

- Пак сте и с Моньо Монев – другият доцент от „Откраднат живот“...

- С него сме си направо двойка – той е даскал доносник. Албена Павлова, Орлин Павлов, Искра Донова също бяха супер.

- В изявите ви напоследък има още една бургаска червена нишка – в уникалния спектакъл „Поетите“ превръщате в театър стихотворението на Христо Фотев  „Наистина ли си отива лятото“. Защо го избрахте?

- Винаги ме е разтърсвало. В деня, в който трябваше да снимаме клипа, цяла София беше затрупана от сняг – валеше на парцали. Едвам се дотътрих до мястото – Борисовата градина или Парка на свободата, както му казвам аз. Докато работехме, не спря да се сипе от небето. Споделям любовта и страстта на Фотев към морето – обичам го също толкова маниакално. И той, и другите поети, чиито творби представям, са ми близки до сърцето – Яворов, Димитър Подвързачов, Валери Петров. Винаги ме изпълва, когато доставям радост. Да успееш да докоснеш публиката, е голямо усещане.

- Разкажете още за този необикновена постановка, която се случва по идея на Диана Алексиева?

- Умопомрачителен беше фактът, че билетите за първото представление се изкупиха веднага – без дори Диана да обяви имената на актьорите. Знаеше се само, че публиката ще слуша стихове на наши класици. този формат се прави за първи път - Владо Пенев, Теодора Духовникова, Луиза Григорова, Малин Кръстев, Захари Бахаров, Иван Бърнев, Бойко Кръстанов и аз. Съществена роля има и Антони Дончев – импровизациите му на рояла страхотно помагат за тази различност. Бяхме много притеснени. Мислехме, че през цялото време зрителите ще поръчват, ще се движат, ще излизат и влизат. Когато започнахме, всички спряха – никой повече не си поръча нищо. Но най-възхитителното, абсолютният феномен и великолепие за мен беше, че не звънна нито един телефон. Нито един. Вие разбирате ли какво означава това? В театъра всяка вечер звънят. С колегите си говорим, че ако започнат да идват повече млади хора, ще бъдем безкрайно щастливи. Тези автори заслужават да бъдат четени и чути. Хареса ни и това, че сме официално облечени – дамите в рокли, господата – в костюми. С всички колеги сме близки приятели, но за първи път ги виждам точно по този по-различен начин. С радостта и тъгата от това, което пресъзваваме. Впечатляващо. И ме възвисява.

- С Бахаров и Карамазов ще правите ли нещо заедно?

- Силно се надявам да ни остане време, но – за щастие – всеки от нас има достатъчно изкусителни проекти, от които не иска да се откаже.

- Наскоро Народният гостува в Бургас с „Идеалният мъж“ на Оскар Уайлд и „Богът на касапницата“ на Ясмин Реза. Какво най-често ви питат хората?  

- В самия Бургас, който, както се знае, е много театрален град, имахме време само за едни палачинки. Но се разходихме по курортите – по това празни и много приятни. Хората се интересуват какво правим, вярно ли е написаното или чутото...

- Дали не сте станал доста по-комуникативен - въпреки северната дистанцираност, която понякога излъчвате...

- По принцип съм темерут и така си изглеждам. Какво да се прави – тупан по рождение. Но когато се стигне до разговор, обичам да общувам.  Зрителите ми се радват, аз им се радвам – и разбирам какви са им въжделенията.

- Какво ново да очакваме от вас на първата ни сцена?

- През януари започваме работа с Иван Панталеев. Той е много изненадващ – във вплитането на текстове от различни драматурзи, в начина, по който води и дърпа напред...

- Какъв сте по време на репетиции? Можете ли да вдигнете скандал?

- Винаги се доверявам на режисьора – в началото съм като бял лист пред него. Ако нещо не разбирам или не ми харесва, гледам първо да го обсъдя. Случвало се е обаче да вдигам и патърдии – при това на приятели.  Но е градивно – винаги се минава и през пробата.

- Стига ли ви социалния опит, когато влизате в кожата на по-сложни герои?

-  Актьорът е творец, а не само изпълнител. Но винаги преди да изляза на сцената, оставям егото си в гардероба на гримьорната – на което ми се чудят доста колеги. Но за мен е важно спектакълът да стане добър, верен и възбуждащ сетивата. Театърът не е самоцелна изява на този или онзи. Когато решиш да се „показваш“ - защото така ти е щукнало, разваляш представлението. Противник съм на това.  Разбира се, всеки има порив да блесне – това е в основата на професията ни. Но не за чужда сметка.

- Блазни ли ви евентуален моноспектактъл?

- Все още нямам необходимото самочувствие. Пък и обичам да се заигравам с колеги.

- Има ли вероятност отново да ви видим в някоя от сагите на Нова?

- Засега не. Харесвам много тази телевизия, защото подкрепя киното – не само сериалите.

- Как се справяте с целия този график, който безпроблемно ви държи върху ръба на лудостта?

- Много е сложно, докато тръгна. Започна ли обаче, не спирам: дан-дан-дан. Но докато се намамя, е голяма трагедия. Задачите валят една след друга, аз ги подбутвам, те се събират, и става оле-мале.  Слава Богу, занимавам се с изкуство – правя това, което искам и искам това, което правя. Имам малки мечти, имам и големи. Засега по-често осъществявам първите.

- Коя е най-голямата ви мечта?

- Сериозна роля в киното, която ще изисква дълбока подготовка за това, което ще ми се случи в продукцията. Да си хвърля телефона, да снимам и да не се занимавам с нищо нищо нищо друго – без да омаловажавам всичко досега, разбира се. Просто ми се иска да се абстрахирам и само да снимам, да снимам, да снимам. Няколко месеца – конкретно и без нищо друго.

- До каква степен жените все още ви вдъхновяват?

- До много висока... Но и други неща ме вдъхновяват. Наскоро гледах филм, в който ангел казваше „Гледай нагоре“. И ще видиш страхотните скулптури под покривите на сградите в София, например, за които дори и не подозираш, а те са изумителни. Вдъхновяват ме и окрилят малкото – за съжаление - усмихнати хора по улиците.

- Защо не се усмихват?

- Светът отива в грешна посока – към консумация, консумация, консумация... Ние сме бедна страна, но всички го виждаме. Животът обаче е най-големият подарък, който можем да получим. Затова трябва да се радваме на дребни и на пръв поглед незабележими неща. Вярвам, че тогава ще ни е по-лесно.

- Винаги изглеждате артистично-екстравагантно: откъде у вас тая страст към модата?

- Заложена ми е в гените. Майка ми е текстилен инженер. Кефи ме всеки ден да изглеждам по онзи специфичен начин, който на мен ми допада. Разбира се, трябва да да ми е удобно. По-рано се отнасях с леко недоверие към по-елегантните и официални дрехи. Но когато се докоснах до Брунело Кучинели и Ерменеджилдо Дзеня, разбрах, че съм бил тотално заблуден. Пък и пораснах, трябва да ходя по-спретнатичък...

- Има ли и друг признак, че сте пораснал?

- Любопитството. Когато повечето хора пораснат, си мислят, че знаят всичко и престават да проявяват интерес към света.  А аз тепърва започвам да си давам сметка колко много неща не знам. Има един човек, с когото, слава Богу, сме много близки приятели. И той, за щастие, събужда по безобразен начин моето любитство към живота изобщо – Владо Пенев. Така ме зарежда, че много му се водя по акъла. Сега иска да отидем в Рим и да ми го покаже така, както той го вижда.   

- Карате ли скейт с Алена?

- Карах отдавна – във времето, когато я насочих към екстремните спортове. Сега тя тренира, а аз гледам – има страшно добри скейтъри в България. Възхитителни са -  много усърдни деца. Правят всяко нещо по 20 пъти, докато им се получи. Когато някой от тях постигне желаното, останалите му се радват, ръкопляскат му, прегръщат го. Между тях няма напрежение, оказват си подкрепа. Ходя и по скейт състезания с Алена – тя е от отбора „Контрабанда“.  Тренира и тенис на корт. Учи и мен, но не съм добър – ходя си на хокей и плуване.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички