Цветана Манева зарязва Кан заради Кърджали

Цветана Манева, която на 30 януари празнува елегантен полуюбилей, преди години зарязва Кан заради Кърджали. В онези времена актрисата въобще не желае и да чуе за световна кариера, въпреки че продуцентът на филмите за Джеймс Бонд току-що е останал стреснат, трогнат и очарован от изключителната й виртуозност в „Последната дума“ на Бинка Желязкова. Гледал го на фестивала край Лазурния бряг и бил убеден, че ще изкуши красавицата. Тя обаче бързала да се прибере – за да се строи пред вратата на артилерийския полк край южния ни град. Защото там в ролята на войник се озовал любимият й - софийският бохем, полиглот и красавец със синя кръв Явор Милушев, оказал се нейн незаменим партньор и съучастник в чувствата, страстите и в изкуството. Той обаче също не желае да "артиса" на Запад тъкмо заради Цветана - въпреки че има доста възможности да го направи през различни периоди от кариерата си. При това - не като досаден соц "невъзвращенец". Двамата са си лика прилика - и когато играят заедно под прожекторите, и когато зарязват "щата", подавайки едновременно оставките си, за да бъдат свободни артисти в мътните дни на задаващия се псевдопреход.
За легендарния им роман в новата си книга „Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“ Явор Милушев не разказва в детайли. Но гордо отбелязва, че шекспироведът Александър Аникст определя Нора на Цветана като най-добрата от всички постановки, гледани от него по света. „Режисьори и артисти от страната, театрални нотабили от чужбина и софийският интелектуален бо монд идваха в Пловдив, за да гледат неговите постановки на „Нора“, „Ромео и Жулиета“, „Двамата веронци“, „Двама на люлката“, „Медея“, разказва Явор за представленията на Любен Гройс, в които с Манева правят уникални дуети. След финалните аплаузи всички заедно поливат триумфа на духа над материята – с професорите Гочо Гочев и Любомир Тенев, с Еди Казасян, Леа Иванова и Емил Димитров, с Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Петър Динеков...
В Париж двамата танцуват след края на шоуто в „Лидо“, а Любен Гройс и компанията от Пловдив – театърът е организирал екскурзията до френската столица – им ръкопляскат романтично. Но Цветана невинаги е толкова хрисима и мечтателна. Когато са на гастрол в Охрид с „Двамата веронци“ на Гройс и „Чичовци“ на Иван Добчев, тя пита екскурзовода на Самуиловата крепост, който им говори небивалици: Когато царувал вашият цар Самуил, кой е бил българският цар? Нещастният "историк" я зяпва, а тя извисява глас и го залива с „Биляна платно белеше на Охридското езеро“.
Сред феновете на Цветана е самият Уилям Сароян. Той разказва на Мелина Меркури, която в онази епоха е министър на културата в Атина, че има една изумителна Медея от България. И когато двете актриси се срещат в Париж, гъркинята казва на пловдивчанката: „Аз ви познавам“. Същите думи Цветана чува и от Людмила Гурченко, с тях я прегръща и Ани Жирардо. А Лив Улман й пише върху биографичната си книга “Промяна“: „Ти и аз имаме най-хубавата работа на света“.
Ето тъкмо заради тази работа Цветана сега се отказа от шумни чествания в родината. Грандамата посреща празника в Берлин, където ще се срещне с дъщеря си Надежда и любимите внуци, идващи от Виена. Манева обаче е и на гастрол. Българи в мегаполиса са изкупили всички билети за една от залите в Руския културен център, където Цветана ще чете откъси от „Балканска рапсодия“ на Мария Касимова-Моасе. Поканата е от Катя Костова и Арт театър, а следващата вечер с мотото „Известни артисти четат български писатели“ е в Хамбург.

Тя: Той ме отгледа

- Цветана, вие ли търсехте рицаря Явор или той изведнъж се появи?
- Сигурно съм го търсила. Но най-вероятно съдбата реши да го изправи на пътя ми. Има мигове, в които се случват прекрасните неща. И разбираш, че всичко, което си правил досега, не е било най-точното и най-вярното. Че самозаблудата за емоционалните върхове в живота е нещо нормално и се случва на всеки. Но бурите, премеждията, противоречията, ревностите у мен изведнъж придобиха нов смисъл. Някои неща се обезсмислиха, други станаха с ново съдържание. Явор успя да ми обясни какво е ревност и че няма по-грозно и самоунищожаващо чувство от нея. По някакъв начин се чувствам отгледана, някак намислена и конструирана - без Явор да има директни и конкретни изисквания към мен. Но с неговото поведение той като че ли ме изтегляше на друго ниво. Като всекидневие, като различно осмисляне на отношенията. Съюзът между двама души не е борба за надмощие, а умение да зачиташ свободата на другия и неговото лично пространство и територия. Когато се събираме вечер и се разделяме сутрин са ни най-личните интимни моменти. Щастието е да мълчиш заедно с един човек. Дълго време се опитвах да си го обясня. И толкова ми става спокойно и хубаво, че няма защо да говоря. И другото нещо, което е задължително при общуването с Явор – много е хубаво да не му говориш, ако той не те е запитал. Не че няма да ти отговори. Много пъти съм се опитвала да проследя проявленията на старата и благородна кръв. Носили са титли прадедите му. При него живеенето е духовен проблем, защото така му е завещано. Никога не остава на физическото ниво на оцеляването ден за ден.

Най-прелестно е на мъжко рамо

Цветана най-често се пита: „Кои сме, откъде сме, защо сме? Тук на земята. И после... Къде отиваме? Ние, човеците!“ Единственото, което има значение за нея, е способността й да приема светлина. „А най-прелестно е на мъжко рамо“, уточнява тя. Вярва в това, че има смисъл да продължава да вярва. Винаги първото й и последното разочарование ще бъдат свързани с предателството и лъжата. Завинаги се е простила с илюзията, че може да стигне до хоризонта. Най-често си повтаря: Въпреки всичко. Така, както Сара Бернар спи върху възглавница, върху която е избродирано „Все пак“. Затова иска да го живее този живот, а не да го преживява. „А най-голямата заблуда е, че един живот ни е достатъчен“, не се колебае жената, изиграла над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Любимата й книга е „Малкият принц“ – защото е много важно да стане ясно дали овцата е изяла цветето или не. Слуша постоянно музика – много и различна, важното е да не спира. Носи снимка на внуците си.
„Понякога съм трудно примирима и гневна. Но умея да обичам – виждам го в очите на Явор, в които се оглеждам непрекъснато. Разумът е нужен заради терзанията – чувствата заради въодушевлението“, разголвала е душата си дамата, прославила се и като душманка на всевъзможни соц и постсоц табута. Когато беше на 60, позира по боди - страхотна, секси и загадъчна. Неотдавна пък влезе в клип на Азис -свободна да прави каквото си иска и да се изразява както си иска.