Трите готини мацки от "Сантиментал суингърс" са истинска сензация. Те запретнаха дантели и жартиери, за да върнат отново в играта суинга и изобщо качествената музика. Успешни са от главата до петите - с рядко изпипана визия, изрядно сценично поведение и с перфектни за целта гласове. Те са Андорния Попова (Рони) от "Насекомикс", Десислава Андонова от "Фючър шок" и Вера Шандел, която напомня Марлене Дитрих. Стайлингът им е неподражаем - от военни униформи до малки черни рокли, задължително гарнирани с ярки червила. С музиката си те възраждат усещането за жена, към която мъжете трябва да се отнасят като истински джентълмени. Те просто са султанките на суинга, както казват "Дайър стрейтс".
Деси и Рони - винаги заедно
Отвъд музиката Деси и Рони притежават нещо още по-ценно - приятелство от детинство. Знаят се от малки и по много - огромен късмет, който не се среща често. Имат общи спомени - от ожулените колена, от разплетените в игра на гоненица плитки, от румените бузи, от които бръчките са на светлинни години, от времената, в които честното сърце което казва "да" на всяка щуротия. Срещат се в двора, когато Деси е в трети клас, а Рони - в пети. Стават неразделни. По цял ден карат кънки из София. Вечер се хващат за някой тролей и "катерят баирите на София". Рони казва: "Всичко правехме заедно. Научихме се да караме кънки заедно, да яздим коне заедно, да пеем заедно, първото ни море беше заедно. Имахме си банда - Street fighters". Деси допълва: "Музиката ми се случи реално заради Рони. Тя отиде в музикално училище и аз я последвах, за да не се разделяме. Въпреки че баща ми беше музикант. Свиреше на барабани, тромпет и пееше много хубаво. Слушах го в захлас. Присъединих се към Ронката в музикалното година след нея. Тя ме заведе при учителката си по пеене Бойка Косева и колежката й по солфеж. Все по утъпкан път вървя".
Рони още помни първата им морска ваканция. Бащата на Деси уредил да отидат на Каваците. Отседнали на брега в мотелска стаичка. До ден-днешен и двете щом минат оттам, нещо винаги ги кара да обърнат глави в тази посока. Деси била на 13, а Рони на 15 години, но родителите им им имали доверие и ги пуснали сами. Те карали кънки до Созопол и обратно всеки ден. "Баща ми беше взел търговска каравана на Орлов мост и продавахме кафета, сандвичи. Изкарахме си пари и с тях всъщност си позволихме да отидем на море", спомня си Деси.
Втората им работа била като сервитьорки на кънки в автокиното зад НДК.
Деси разправя: "Имаше много падания. Носехме дървени табли, които облягахме на прозореца на колата. Преди да пуснат филма, всички даваха поръчките си и си беше лудница. Когато се стъмваше, присветваха с фаровете, за да ни повикат. Един път стойеки между две коли, изведнъж се намерих на земята по гръб. Подадоха си главите хората от двата автомобила и ме питаха дали съм добре. Нищо ми нямаше".
"И аз съм изсипвала поръчки в скута на хората. Тъкмо да закача таблата и тя се изплъзва и всичко се разлива. Другата ни работа беше да мием стъклата на колите на бензиностанции, отново с ролковите кънки", добавя Рони. След като завършва музикалното училище, Рони пее със Streat boys и прави първата си група Scam. Деси веднага се включва. После решават да заминат за Щатите. Деси обаче се влюбва в симпатичен момък и остава в България, а Рони заминава заради любовта към джаза и един друг момък. "Наскоро намерих кутии с писма от Рони, които ми пращаше от Америка. Преди да замине, работеше в "Сони мюзик". Когато се разбра, че ще пътува, трябваше някой да я замести в работата и то бързо. Отидох да спасявам положението. Тогава не можех да пиша на компютър, но ме взеха, защото Рони беше казала, че съм много добра. Изкарах година там и си казах, че никога повече няма да работя в офис. Когато се върна Рони си направи "Насекомикс", аз "Фючър шок". Винаги сме искали да творим заедно и сега сме много щастливи заради "Сантиментъл сиунгърс".
Приключения в Америка
Рони хуква за Америка, за да учи музика. Тогава за първи път й се наложило да разчита само на себе си. "Бях наистина съвсем сама. Не знаех езика, но отидох заради изкуството. Исках да опозная тънкостите на джаза. Единственият вариант беше да замина със студентските бригади, които са по 3-4 месеца. Успях да науча английски и останах нелегално. Мечтата ми беше да вляза в Mannes College for Music - беше силно училище. Приеха ме, но искаха да им докажа, че имам 18 000 долара, с които мога да живея през следващите месеци. Аз не успях да ги удостоверя и се прибрах. Но не съжалявах, защото вече исках да си дойда в България. От училището ми запазиха мястото за още един семестър, за да намеря сумата. Нямах познати, които да внесат толкова пари на моя сметка... Като се замисля, там се измъчих - все пак бях нелегална. Мислех си, че отивам в Страната на свободата и още първия ден щяха да ме арестуват, защото си свалих горнището на банския на плажа. Това беше в Оушън сити. Стъписах се. Там има сух режим и съответно всички са алкохолици. Това е курортно градче на брега на океана. Бързо се изнесох и отидох в Атлантик сити. Намерих си работа в казино "Тадж Махал", работех и в "Стар бъкс". Трябваше да науча всички видове кафета, смески. След това ме взе на работа мъж, чийто баща е бил собственик на крайбрежната ивица на Атлантик сити. По онова време мафията се намесва и му взема земята, за да построи съществуващите днес казина. Този човек, Ед Девлин, държеше магазин "Айрийн" и продаваше всичко за 88 цента. Имаше една каруца с всякакви неща и винаги беше пълно с народ. Аз живеех на горния етаж. Той ме тачеше, защото гравирах много хубаво. Пишех върху всякакви боклуци, постоянно ми висяха хора на главата, за да им гравирам имена или надписи като "Сара плюс Джон е равно на Вечна Неразделна Любов".
Вера, която прилича на Марлене Дитрих
Вера, русокосата омайница, се присъединява към двете момичета преди три години и създават "Сантиментал суингърс". Пее от петгодишна, но без да храни кой знае какви амбиции. Първо се записва на уроци по пиано в Кюстендил. Заминава обаче с родителите си за Алжир.
"Върнахме се след около пет години и веднага се записах да пея в хора на училището и в хор "Сребърни звънчета". Учителката ни Ангелина Милева беше много амбициозна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
