Неделя,

Разходка из Ада на Данте с Ицко Финци

От: Агенция Стандарт -
751
Разходка из Ада на Данте с Ицко Финци
A
A
A

С разходка из поетичните дебри на „Ад“ - първата част от епичната поема „Божествена комедия“, следвана от „Чистилище“ и „Рай“, изкуши познавачи Ицко Финци в Casa Libri. Големият актьор, който наскоро празнува 90, започна вдъхновено с култовите стихове от песен първа „На попрището жизнено в средата не знам от пътя как се отклоних, и в мрачен лес ме свари тъмнината...“ На сцената с него бяха поетът преводач Кирил Кадийски и режисьорката Лиза Боева.  Пътуването на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий, е алегория на пътуването на душата към Бога, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха. 

Най-ранният превод на произведението на български датира от 1906 г. и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на миналия век да звучи архаично и на места дори да е неразбираем, този първи превод със статут на литературен паметник се издава и преиздава в продължение на повече от сто години. След Константин Величков са правени и други опити, като тези на Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и на още неколцина други, но макар и по-разбираеми за съвременния читател, те не успяват да изместят своя именит предшественик. В лицето на поета Кирил Кадийски великият флорентинец намери своя талантлив интерпретатор, който да накара речта му да резонира със силата на оригинала, сякаш Данте проговори на български, каквото беше усещането за сонетите на Шекспир, претворени от него, коментират от издателство „Колибри“. Ролята на Кирил Кадийски като преводач е огромна за българската култура. През годините е превеждал от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар и други, от руски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската поезия IX-XXI век в два тома и на руската поезия XI-XXI век. Плод на интереса му към класическата и съвременната италианска поезия са „Антология на съвременната италианска поезия“, както и „Сонети“ от Фанческо Петрарка, отличени с награда на Италианското министерство на културата.

В предговора си към тома „Данте и „Ад“ седем века по-късно“ професор Клео Протохристова казва: „За легитимацията на подобна инициатива работи, разбира се, името на нейния изпълнител, но не по-малко убедителен аргумент предлага разбирането, че измежду най-сигурните атестати за богатството на една национална култура е постоянното й общуване с „големите книги“ на световната литература“. Всъщност непостиганото по-рано уподобяване на „сладостния нов стил“, оползотворен от Данте и култивиран до съвършенство в неговата поема, прави за първи път възможен с удоволствие прочит на „Ад“, в който читателят може да се потопи, отдавайки се на динамиката, ритъма и благозвучието на текста, според професор Протохристова.


Всички новини от категория Култура.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com