В новата ми роля съм като Алиса в Страната на чудесата, казва звездата: актриса, музикант, поетеса, депутат
Нона Йотова е в стихията си: тя е Дагмар във „Влюбена, сгодена, изчезнала“ – новата постановка на Театър 199 „Валентин Стойчев“, чиято първа дата е 5 юли. Актрисата, певица, композитор, поетеса и депутат от БСП щедро раздава разножанровите си таланти в своеобразния моноспектакъл, в който присъства и авторът – Деян Ангелов от Народния влиза в образа на драматурга. Пиесата на Щефан Фьогел е режисирана от Елена Панайотова - властелинка на завладяващите зрелища. Ето какво споделя Нона Йотова в навечерието на премиерата в сакралното мазе в сърцето на родния „Бродуей“.
- Нона, що за провокация е новата ви роля?
- Отдавна мечтаех за толкова силно и разтърсващо преживяване. Текстът е от любимия ми драматург Щефан Фьогел. Играх в неговата „Белла донна“ – абсолютен хит в Сатирата, който беше свален при пълен салон. Въобще Фьогел е автор, поставян из цяла Европа и доста из България. Когато открих „Влюбена, сгодена, изчезнала“, се оказа, че едва ли не е писана специално за мен. Героинята е жена на подобна възраст, която в сватбения си ден излиза от банята и намира бележката „Не мога“. И се скрива в детската си къщичка на дървото в градината. За да сподели смешни съждения за мъжете – базирайки се върху опита си със силния пол.
- Ще пеете ли?
- Да. Фьогел е написал и песни – като много дълги стихове, а по тях създадох мои текстове, съобразени с тези на автора. Първо е компилацията от парчета на Доли Партън и Саймън и Гарфанкъл, която изпълнявам сама с китарата. Втората е един от вечните хитове на „Андрюс систърс“ – посветена е на мъжките имена, но между тях съм включила и българските Любомир, Цветан, Явор, Петър, Лазар. Все пак трябва да говорят нещо на публиката. Третата е танго с Джордж Клуни. Музиката в целия спектакъл е на Момчил Николов, аранжиментите са на Дани Милев. С Елена нарочно се отказахме да използваме мои авторски композиции – опитахме, но започна да се получава нещо съвсем друго. Хореографията я работим с перфектния Росен Михайлов. Представлението започва с предисловието на автора от неговата книга с пиеси за любовта. През цялото време той създава героинята – тя оживява, за да са заедно. С Додо си партнираме прекрасно. Има и още една изненада
За първи път се пробвам и с кукли
Абсолютната комедия обаче изисква изключителна физическа и психологическа концентрация, зад които се крие неистов труд. А Елена е световен режисьор. Вече работих с нейни колеги от Европа – с Щефан Флеминг в „Белла донна“ и с Жолт Пожгай в „Джина и Фидел“ – така че мога да оценя високата й класа.
- Как е в "199"?
- Сбъднах още един свой блян. Винаги съм харесвала това островче в театралния живот на България. Тук никога не се случват случайни неща, макар че всичко е възможно. Трябваше да изчакаме цяла година – спектаклите са планирани напред във времето. Щастлива съм. Нищо, че репетирам до късно вечер и през лятото - което не е било в кариерата ми. Излиза малко нанагорно заради работата ми в Парламента. Особено когато се пренастройвам – от атмосферата в Народното събрание към атмосферата на творчеството. Някои депутати твърдят, че в Парламента се прави театър. Но театърът е твърде сериозно изкуство, а тези, които се правят на артисти в политиката, никак не ги харесвам. Затова държа нещата да бъдат категорично разграничени.
- Какво още разбрахте за любовта между Жената и Мъжа покрай „Влюбена, сгодена, изчезнала“?
- Че между тях съществуват много неща, но хората се страхуват да ги изрекат. Че една жена на 50 изпада в безтегловност и иска да захвърли всичко, когато премине през илюзията за истинската любов и потъне в своя катарзис. Моята героиня общува директно с публиката – като в стенд ъп комедия. Тя е Алиса в Страната на чудесата, която се скрива в детството - в малкия свят, пълен с големи мечти за принцове.
Моето детство беше прекрасно
Но сега е болна тема – защото родителите ми вече ги няма и те ужасно много ми липсват. А в спектакъла няма никакъв битовизъм и това е вдъхновяващо. Името на Дагмар на български означава „ден, светлина“. Нещо като Деница по нашенски. Има магическа реалност в цялата история. Неслучайно Дагмар открива рокличката си на принцеса, която изведнъж й става.
- Извинете, че ви приземявам, но дали в Парламента ще успеете да направите нещо за културата преди лятната ваканция – имам пред вид всички депутати, не само лично вие?
- Не ми се вярва. И ми е много тъжно. Обикновено винаги има някакви скандални теми, които пък възникват, за да прикриват други скандали. Натрупват се един върху друг – и никога няма време за изкуството. В момента държавата като че ли е абдикирала от културата. Може и да настъпят по-добри времена, но надали ще се случи при това управление. Много рядко има дебати за култура. Последният беше свързан с огромните софри на Ода Жон, след като с колегата ми Александър Симов отправихме запитване към Боил Банов: Нима всеки, който си плати, може да прави каквото си иска в Националната галерия. И друг въпрос ме вълнува открай време: Защо този прословут закон за меценатството не може да сработи?
- Какво друго да очакваме вече лично от вас?
- Албум по стихове на българските символисти – Яворов, Дебелянов, Лилиев, Христо Ясенов... Ще излезе заедно с книга. Това си е апостолска дейност. Време е историята ни да бъде написана истински и да се знае, че
поетите ни са световни
Омръзна ми да слушам хиляди глупости като от сорта на тези, че в България не е имало нито турско робство, нито фашизъм. Като човек на изкуството нося друга отговорност. А идеята за албума ми дойде, когато певачка направи упражнения върху „Прощално“ на Вапцаров – зверски кючек. В момента записваме „Ловци на бисери“ по стихотворението на Лилиев, като песента ще е по музика на Бизе от едноименната му опера.
- Синът ви засега май се отказа от сцената...
- Студент е в Софийския университет – учи философия. Мина през различни колебания – като всеки млад човек. Днес търсенето на „аз“-а продължава по-дълго. При мен всичко беше много ясно – и театърът, и музиката дойдоха едновременно. Усвоих първите акорди на китара, когато бях на 15 – и започнах да измислям песни. А сцената е в гените ми. Моят баща е бил приет в Народния театър – но е трябвало да мине в нелегалност. Аз съм дъщеря на революционер, чиято първа мечта е била да бъде артист.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
