Най-успешен е бил двупартийният вариант от сродни формации
Още първото правителство на Княжество България, съставено на 5 юли 1879 г. от Тодор Бурмов, е коалиционно. Консерваторите са твърде слаби, за да управляват сами и се опитват да вкарат и представители на либералната партия. Кабинетът, както и този на митрополит Климент през същата година, се проваля, но прецедентът е създаден. Първото истински коалиционно правителство е на Драган Цанков през 1883 г. То включва негови привърженици - т. нар. умерени либерали и консерватори. След година то отстъпва властта след избори, спечелени от либералната партия на Петко Каравелов.
Не може да се отрече, че при кризисни моменти нашите политици са съумявали да загърбват, макар и временно, политическите си различия. Така става по време на Регентството през 1886-1887 г. след детронацията на княз Александър Батенберг. Тогава заедно търсят изход от критичната за страната ситуация: не само лидерите на оформящите се вече отделни партии - Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Васил Радославов - но отделни консерватори като Константин
Стоилов, поел ангажимента да издирва нов княз.
След еднопартийните кабинети на Народно-либералната партия на Стефан Стамболв (1887-1894) и на народняците на Константин Стоилов отново идват двупартийните правителства (1901-1903) на Петко Каравелов и Стоян Данев. Те не случайно са краткотрайни, защото обединяват несъвместими формации - умерените консерватори в лицето на Прогресивно-либералната партия и по-центристките политици от Демократическата. Икономическата стабилност на България в тези години обаче позволява всякакви експерименти.
Следващият коалиционен кабинет е формиран през 1911-а. Народната партия на И. Е. Гешов и Прогресивно-либералната на Стоян Данев са сродни както като политическа доктрина, така и по външнополитическа ориентация - и двете са русофилски. Това правителство завършва подготовката за Балканската война. Но е и виновник за избухването на Междусъюзническата и първата национална катастрофа. Заменено е през 1913-а от нова коалиция - на трите либерални партии, начело с Васил Радославов. Тя вкарва България в Първата световна война на страната на Германия и я довежда до нов, още по-страшен национален погром.
Случва се така, че греховете на тази коалиция падат и върху следващата, която трябва да извади България от войната. През юни 1918-а идва на власт съставеният от демократи и радикали кабинет на Александър Малинов и Стоян Костурков. На тях се пада тежката задача да подпишат капитулацията пред Антантата в Солун.
Продължаващата политическа криза довежда до най-ексцентричните коалиции в новото време - тези от края на 1918 г. и 1919 г., когато се изреждат последователно кабинетите на Александър Малинов, Теодор Теодоров и Александър Стамболийски, съставени от народняци, широки социалисти, земеделци, радикали, прогресисти - всички, които през 1915 г. са били за съюз с Антантата или за неутралитет. На Александър Стамболийски се пада и неблагодарната участ да подпише унизителния Ньойски договор.
Коалициите са били и своеобразна реакция на опасността от еднопартийна диктатура. Така повечето партии през 1923-а се обединяват в Демократичен сговор, за да свалят с помощта на армията кабинета на БЗНС.
Сговорът е своебразен предшественик на СДС- едновременно коалиция, но и с индивидуално участие на партийно неангажирани "общи" привърженици. И печели изборите през 1923 г. и 1927 г., като управлява повече или по-малко успешно страната. Великата депресия, разразила се през 1929 г. обаче, води до естествено недоволство от Сговора и до смяна на властта след парламентарните избори през 1931 г., спечелени от Народния блок. Той също е сложна коалиция, съставена от пет партии - Демократическата, три вида БЗНС-та и националлибералите. Това налага сложни комбинации при ограничения съгласно Конституцията брой на министерствата - 10. Столичните вестници откровено пишат за "постните дробчета" и "тлъстите кокали" и препоръчват на коалиционните партньори формули за съставяне на кабинета, като например "3-3-2-1". Монархът лично е избирал военния министър между генералите.
Разделянето на властта е била, разбира се, най-сложният момент при съставянето на коалиционните кабинети. Заради нея се е стигало до подаване на оставката на цялото правителство и назначаването на ново - за да се избегне политическа криза. Така става през 1932-а, когато премиерът Никола Мушанов - за да се отърве от станалия пословичен с гафовете си министър Георги Йорданов - подава оставка. Същевременно обаче носи на цар Борис указа за съставянето на нов кабинет, в който е сменен само въпросният министър.
Като част от коалиционните комбинации в тази епоха е бил постът на председател на Народното събрание. Повечето от българските министър-председатели, поне до 1934 г., са водили преди това камарата. Понякога премиер и председател на парламента си разменят местата. През 1926 г. Александър Цанков е принуден да подаде оставка и да сдаде изпълнителната власт на Андрей Ляпчев, който дотогава е шеф на законодателната власт. И връщайки се в Народното събрание, сяда на неговия стол. Същото става и през 1931 г. Тогава премиерът Александър Малинов подава оставка по здравословни причини и си разменя поста с председателя на камарата Никола Мушанов. Понякога именно главата на законодателната власт - като лидер на коалиционната партия или вътрешнопартийна фракция - поема политическата инициатива. Така по време на Съединението през 1885 г. Стефан Стамболов изземва властта от колебаещия се министър-председател Петко Каравелов. Той пресреща идващия от Шумен княз Александър Батенберг в Търново и го убеждава, че няма друг избор, освен да приеме случилото се. После двамата заминават за Пловдив, където князът официално обявява Съединението.
Активна роля във външната политика през 1911-1913 г. играе тогавашният парламентарен шеф Стоян Данев, лидер на Прогресивно-либералната партия. Министър-председател е лидерът на Народната партия Иван Е. Гешов, който е и министър на външните работи. Но той предпочита друг да води преговорите и да поема отговорностите за създаването на Балканския съюз. Именно Данев е човекът, водил от името на България мирните преговори в Лондон по време на Балканската война. На другия ден след подписването на договора - на 31 май 1913 г. - Иван Гешов, скептичен към съдбата и на договора и на Балканския съюз, подава оставка. Наследява го, естествено, Стоян Данев. За да влезе в историята като един от виновниците за Междусъюзническата война, започнала на 16 юни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
