Кан. Лесбийска история, която разбуни хората с пуританските нрави, спечели "Златната палма" на най-престижния кинофестивал в Европа - този в Кан. "Животът на Адел" ("La vie d'Adele") с англоезично заглавие "Синьото е най-топлият цвят" ("Blue is the Warmest Colour") е на френския режисьор от тунизийски произход Абделатиф Кешиш и е разказ за страстта между две млади момичета.
Филмът, създаден по френски комикс, изобилства от явни сексуални сцени, които в. "Гардиън" нарече "революционни". В ролите са Леа Сейду ("Полунощ в Париж", "Мисия невъзможна" 4) и 19-годишната френска актриса с гръцки корени Адел Екзархопулос. Тримата излязоха заедно на сцената, за да приемат престижното си отличие от Ума Търман, а международното жури начело със Стивън Спилбърг им ръкопляскаше в края на сцената. До него бяха още Никол Кидман, режисьорът Анг Лий, Кристофър Валц, британката Лин Рамзи.
Случайно или не, филмът триумфира броени дни след като Франция узакони еднополовите бракове. Това предизвика невиждан протест в Париж, хиляди стрейт хора излязоха на улиците срещу новото законодателство. Въпреки волята на политическия елит да бъде 14-ата държава, разрешила гей венчавките, някои все още трудно преглъщат различията. Същото се случва и във филма, когато съучениците на героинята на Екзархопулос я осмиват, когато разбират за нейните наклонности.
"Имахме привилегията, а не смущението, да видим този филм. Това е красива история, красива любов, в която всеки може да намери себе си, независимо от сексуалността си. Бяхме под очарованието на творба с големи актриси. Режисьорът оставя героите да оживеят", коментира Стивън Спилбърг. Лаконичен беше отговорът му относно приемането на лентата в някои по-консервативни общества: "Този критерий не се брои. Не политиката ни влияе, а творбата."
Актьорът и режисьор Даниел Отьой, също член на журито, настоя филмът да не се свързва с полемиката във Франция за закона за еднополовите бракове. "Наградата ми говори за съвсем нормални човешки чувства и за раждането на желанието при едно младо момиче. Тази любовна история ме плени", каза Отьой. "Това не е гей филм", категоричен е и друг член на журито, румънският режисьор Кристиан Мангиу.
Президентът на Франция Франсоа Оланд изпрати своите поздрави на режисьора Кешиш за най-високото киноотличие на фестивала. Оланд подчерта, че това е "Награда за таланта на творците, свободата на Кешиш, неговата смелост и увереност в младите хора".
Английското заглавие на филма идва от синия цвят на косите на една от героините. Когато тя си връща естествените руси кичури - историята между двете свършва. За Екзархопулос погрешно се смята, че е дебютантка, а всъщност играе в киното и телевизията от осем години. "По време на снимките можех да правя всичко. Дадох всичко от себе си. Неща, които никога не съм си представяла, че мога да правя в реалния живот, се получиха напълно естествено пред камерата", коментира тя.
Състезанието тази година беше изключително силно. "Летвата беше вдигната високо", пише "Гардиън". Може би и заради това награждаването на "Животът на Адел" беше изненадващо. Но според "Гардиън" в отличията има още доста озадачаващи неща. Например добре приетият филм "Великата красота" ("The Great Beauty") на режисьор Паоло Сорентино не получи нищо. Но драмата "Минало" на иранския режисьор Асгар Фархади донесе на французойката Беренис Бежо "палмичка" за най-добра актриса. Светът заобича Бежо след участието й във филма на съпруга й "Артистът", който взе "Оскар 2012". Може би оттогава датират и близките й отношения с Асгар Фархади, който взе оскара за чуждоезична творба за "Раздялата".
С големи възможности за "Златната палма" бе филмът "В съзнанието на Луин Дейвис" на братята Итън и Джоел Коен. Той обаче си тръгна с втората по значение награда в Кан - Гран при. Ветеранът Брус Дърн стана най-добър актьор с ролята си в черно-белия филм "Небраска" на Александър Пейн ("Потомците", "Относно Шмид"). Първо главно участие на Дърн от доста време насам също бе отличено изненадващо.
Изборът на букмейкърите беше Майкъл Дъглас, който целува Мат Деймън в "Зад свещника" ("Behind the Candelabra") на Стивън Содърбърг, разказващ за известния пианист Либерачи. Гей темата обаче в наградените филми може би щеше да изглежда прекалена в очите на някои.
Призът за най-добър режисьор също много изненадващо беше присъден на мексиканеца Амат Ескаланте за "Ели". Той представя живота в наркокартелите в Мексико чрез грозни сцени на насилие, като отрязване на пенис и обесване на куче.
Клио Бернард беше единственият британец, който си тръгна с приз. Той триумфира в Седмицата на критиката с втория си филм "The Selfish Giant". Отличието за най-добър сценарий отиде при китайския режисьор Цзя Жунцзе за "Докосването на греха". Наградата на журито спечели филмът "Какъвто бащата, такъв и синът" на японския режисьор Хирокадзу Корееда. Наградата "Златна камера" е за Антъни Чън от Сингапур за "Ило Ило". Статуетката за късометражен филм получи южнокорейският режисьор Ван Гон Муун.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
