В Народния черпят не само със зрелищни нови и стари спектакли, но и с билети на подходящи цени - "Заедно на театър 1" и "Заедно на театър 2". На 8 декември останалите в София студенти могат да гледат "Дон Жуан" за по 10 лева и след това да отидат на купон. Коледните намаления отново са за десетачка: на 20 декември за "Сако от велур", на 21 декември за "Вишнева градина" и на 22 декември за "Солунските съзаклятници". По 8 лева за представленията на камерна сцена на същите дати - "Бащата", "Свобода в Бремен", "Идиот 2012". През февруари "Дон Жуан" и "Ревизор" отново са за по 10 лева на калпак.
Академичната трупа вече се хвали със списание "НТ". Има го на касите и във фоайетата - книжка от 70 страници, богато илюстрирани с уникални фотографии от спектаклите, репетициите и невидимите за външно око потайности на Народния театър.
Малцина днес знаят, че още през 1911 г., когато артистичен секретар е П. К. Яворов, Народният започва да издава списание "Театър".
Утре в Народния ще има своеобразен юбилей на "Рицар на Светия дух". Сценографията и костюмите са на изключителната Даниела Олег Ляхова, музиката е на Асен Аврамов, на камерната излизат Иван Бърнев, Валентин Ганев, Валентин Танев, Ана Пападопулу...
"За появата на тази "алкохолна халюциноза" съм благодарен на Тончо Жечев. Имах щастието да познавам лично този проникновен български мислител. Някъде около 1985 г. прочетох есето му "Одисеята на Щастливеца и Бай Ганьо". Там Тончо Жечев е написал: "Въпросът е прост като молитва и иска прост отговор. Или Бай Ганьо е общонационалният ни тип и ние сме пропаднали. Или този народ е родил същевременно и неговото противоядие, противоотрова и ние сме спасени". Плашещото прозрение на Тончо ме преследва около десетилетие. Пиеса за "противоотровата" Алеко Константинов реших да пиша през 1992 г.", споделя авторът Боян Папазов. "В Свищов живеехме до Алековата къща и като деца често играехме в големия й двор.
До зида имаше складирани огромни делви за жито от римско време. Ние се криехме в тях, после се показвахме от кръглите им гърла и произнасяхме любими стихчета, приказки, песни. Посетителите на музея ни ръкопляскаха. Първата ми среща с театъра. През час влизахме в студената и през лятото къща и се заковавахме пред стъкленицата с разкъсаното сърце на Алеко, обезцветено от формалина. Първата среща със смъртта. Оттогава за мен те вървят заедно - играта и не-играта - и се събират в театъра", споделя режисьорката Маргарита Младенова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
