Фабиен Флори е новият директор на Френския институт в България. Университетският професор по математика е и новият съветник по сътрудничеството и културната дейност към посолството на Париж у нас. Ето какво сподели той за „Стандарт".
- Господин Флори, за първи път ли сте в България?
- От 2016-а работя за Агенцията по франкофония. Няколко пъти бях идвал тук преди да подпиша договора си. Беше желан избор, а не присъда.
- Кои са задачите във вашия делови топ 10?
- Ще продължим някои от проектите, които вървят много добре и са познати на българската публика – като „Нощта на музеите" и „Европейските дни на наследството". В предстоящата Киномания по традиция ще се включим с фестивал на френските филми. Зрителите ще гледат 10 прекрасни продукции. Някои от тях не са чак толкова комерсиални във всекидневния смисъл на думата. Но не бива да се съобразяваме единствено с възможния бокс офис. Надявам се, че който сега ще гледа лентите за Гоген и Роден, ще се наслади на другия тип кино. Иска ми се наложим още жанрове – по-малко познати и тиражирани. Скоро ще уточним гастрол на певци от Корсика «A Filletta», които вече са имали запис в София с Филхармонията. Сега ще организират съвместен концерт с „Ева квартет" от „Мистерия на българските гласове" . Ще се получи много интересен микс, тъй като те са толкова различни, но в същото време и много близки. Корсиканците са снимали и филм тук - очаровани са от българските инструменталисти.
- Вие като че ли сте повече меломан, отколкото киноман...
- На новата френска музикална сцена има удивителни артисти. Работя, за да ги представим максимално добре тук. Сред моите фаворити е Уакс Тейлър /Wax Tailor/ – много нашумял не само по света, но и тук, в София. Вече е идвал за участия в елитни клубове. В неговата музика се преплитат влиянията на попа от 60-те, на черната музика от Ню Орлиънс, на електронния саунд. Някои хора дори не знаят, че е французин. Той е социален феномен у нас. Диджей «Kungs», например, продава милиони дискове и музиката му е по-търсена по света, отколкото френското кино и театър. Ако запитате някого из улиците на Париж кой е Давид Гета, веднага ще ви каже. Виж, с писателите ще е малко по-сложно. Трябва да се съобразяваме с тенденциите. В момента „последен писък" е и-спортът. Той е голямата страст на хората, които са луди по електронни игри в мрежата. В първия момент човек много се учудва, дори не може да разбере защо е толкова популярен. Но всички деца и младежи го правят. Няма съмнение, че това е нов тип креативнвост. Няма защо да го пренебрегваме – защото налага дори нови стандарти на общуване. Преследването на анонимния противник в електронните игри продължава и в реалния бизнес, където хората вече се наричат с техните имена. Младото поколение е силно повлияно от въпросното забавление. Затова трябва да помислим как да го облагородим, как да го превърнем в масова култура, как да създадем нов продукт. А зад масовата култура винаги стои икономиката. И тъй като в този иновативен жанр постоянно се търсят свежи таланти, ми се иска да направим фестивал – примерно „Електронна пролет". Убеден съм, че ще се появят интересни личности за виртуалното пространство. Ще работим с университети и тематични компании. Готови сме да обсъждаме партньорство.
- Как ще участвате в литературния живот на София?
- С конкурса „Българският избор за Гонкур". Жури от млади хора – от френските гимназии и факултетите по френска филология – ще изберат своя фаворит от актуалните номинирани автори за най-престижното и прочуто отличие за литература у нас. Шеф на първото жури ще бъде Жером Ферари. Той спечели "Гонкур" през 2012-а с "Проповед за падането на Рим". Този конкурс е много популярен във всички франкофонски държави. В Букурещ се казва „Румънският избор за Гонкур". Събитието ще се случи през март - месецът на франкофонията.
- Какви художници да очакваме?
- Ще поканим Жулиен Маланд, който пътува по света и прави мащабни рисунки върху стените на сградите и по платната на улиците. Неговите графити по особено зрелищен начин взаимодействат с околната среда. Маланд обаче винаги общува и партнира с местните художници, независимо дали се намира в Индия, Китай, Мексико, Бразилия, Южна Африка. Той вероятно ще сътвори фреска в София и Пловдив. Нашата мисия не е да водим световни звезди като Шарл Азнавур, а да представяме млади таланти извън Франция. Сега целта е Франция да стане по-атрактивна.
- С какво ще изненадате феновете на кулинарията?
- Много бих желал да организираме мастер класове. Да направим събитие, посветено на изтънчения вкус, на традициите в кулинарията. Първото нещо, което ми направи впечатление в София е, че почти нямате френски ресторанти. Може би всички си мислят, че френската кухня е от най-скъпите. Тя е много качествена, събира хората. Предстои гастрол на майстори от Ница в рамките на софийската седмица за перлата на Ривиерата. Тогава ще направим и изложба върху оградата на посолството с оригинални и стари снимки от култовата крайбрежна улица в Ница „Разходката на англичаните" – тя е част от световното културно наследство. После ще организираме и идентична седмица на Страсбург. Двете събития са увертюра към откриване на нискотарифни полети до Ница и Страсбург.
- Разкажете за проекта, свързан с археологията...
- Франция винаги е участвала в големи експедиции. Има идея да се направи изложба, която да представя България като една от най-старите цивилизации в света. Да се покажат артефактите, открити от екипите на двете страни – откритията около Благоевград са датирани от 8000 години преди новата ера. Между тях са първите знаци за селскостопанска дейност в Европа. Те са не само от местно значение. Затова министерството на културата във Франция проявява огромен интерес. Тази работа продължава повече от 20 години – преработени са 60 тона разкопки. Между тях има много неща, които никога не са били показвани – а са от световен интерес. Но това е огромен проект, който изисква не само държавни средства, а и меценати. Безкрайно ми се иска да покажем кореспонденцията от времето на похода на Наполеон в Египет. През 2021-а ще бъдат отбелязани 200 години от смъртта на императора. Неговата експедиция в Египет за французите е пълна митология. Той е владетелят, който приближава Ориента към Европа. Писмата с неговия печат до султана на Османската империя са голямо предизвикателство за всеки изследовател.
- Разкажете за себе си...
- Едва ли съм толкова интересен. Но открих кой съм - и вече е трудно да мечтая да бъда друг. Въпреки че винаги има надежда. Най-важното е да разбираш човека срещу теб, да изпитваш съпричастност. Затова уважавам благородното любопитство в общуването. Моята баба, която не беше много образована, казваше на корсикански: „Той не говори, но много се интересува". Просто бях мълчаливец.
- Каква е професията ви?
- Аз съм университетски професор по математика. /Жена ми пък е доцент по математика/. Когато бях дете, се радвах на голяма свобода - може би защото ми я позволяваха. Израснал съм между островите на Карибите. Вероятно заради вечните пътувания съзнанието ми беше доста хаотично. И когато се върнахме във Франция, не бях момче като другите. Първият ми учител по математика каза, че съм тотално загубен и много слаб по предмета му. И препоръча на родителите ми: „Вашият син никога и нищо няма да научи - пратете го да овладее занаят". Пет години по-късно бях номер едно. Човек трябва да има време, за да извади и изрази това, което носи в себе си
- Споменахте Корсика – от там ли са корените ви?
- Да. Не обичам да бъда гражданин на света – много добре знам от къде идвам. С децата си вкъщи говоря на корсикански. В момента изучавам България. Когато бях в Кайро, бях египтянин. Когато работих в Букурещ, се изживявах като румънец. Ще се помъча да стана българин, докато живея в София.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
