В Академията не го приемат, после той отказва да влезе без изпит
Поетът на четката, един от най-скъпо продаваните наши художници по света, днес черпи за 80
Емил Стойчев е най-скъпо продаваният в света български художник. Наричат го "поетът на четката". Сравняват произведенията му с творби на световноизвестни майстори - Пикасо, Гойя и Миро. Защото в творбите му има едновременно магически реализъм, сюрреализъм, експресионизъм - и това ги прави неповторими. Той сам определя стила си като "фантастичен реализъм". Харесвам мисленето на Емил Стойчев, каза някога големият Дечко Узунов.
За 80-ия си юбилей, който е днес, маестро Стойчев отвори личната си колекция и подреди 122 творби от нея в Националната галерия. За 70-годишнината си художникът, който от 1991-ва живее в Париж, пак извади прекрасните си творби за залите на Двореца. Живописните платна, автопортрети и абстрактни картини, които показва сега, са създадени в периода 1950 - 2015 година и могат да се видят до 26 юли. "Изложбата няма окончателни контури освен тези на времето. Всяка картина има своя функция и значение. Кодове, които създават уникалността на моите работи.
Не бих използвал думата "стил"
която е способна да заключи художникa в единствена формула, дa го "облече" в единствен костюм. Изложени са няколко цикъла. Един от последните е "Мракът", който показвам за първи път", споделя авторът.
Ретроспективата е направена със зашеметяващ размах. Достойното обобщение на дългия път, който е изминал прочутият художник, заема 10 зали. Експозицията на живописеца се допълва от документалния филм на Ганиела Ангелова "Една Стойчевска мярка". Така посетителите могат да се запознаят отблизо с него и пътя му в изкуството. "Така съм устроен, че вечно съм недоволен от своите резултати, въпреки че си давам сметка за онова, което правя. Агресивен съм към себе си. Аз съм мазохист. Налагам правила, които после отричам и нарушавам. Винаги съм готов да зачеркна това, което съм направил - само за да изпитам удоволствието отново да сътворя цялата тази мистерия", споделя Стойчев във филма.
Той е от онези даровити артисти, които с лекота овладяват цветовете и изпълват с емоции и динамика обикновени форми и структури. Създава свои живописни светове, в които зрителят усеща свободата и силата на духа му. "Нямам някакви специални мечти извън моя занаят.
Нищо не ми трябва
Трябва да имам малко бои, платно и почвам да плувам в моя си свят. Това ми стига", признава художникът, чийто живот минава между Париж и София.
Емил Стойчев е от първите българи, които представят Източна Европа в каталога на аукционна къща "Друо". Негова работа е включена в експозицията на автори от цял свят, посветена на Милениума. Наследникът на стара македонска фамилия от Кукуш, в която имало зографи и резбари, е продължител на тяхното светоусещане, на прецизността, която е в иконите им. Баща му, Аспарух Стойчев, бил театър-майстор в Народния, където бъдещият художник от малък опознава най-големите за времето си артисти. Художествената академия затваря вратите си за Емил - късат го на приемния изпит в края на 50-те. И той отстоява таланта си с характер и непрекъснати участия в изложби. Фантастичният му реализъм кара някои от артцензурите в началото на 60-те години да спрат една от първите му изложби. Тогава Богомил Райнов купува почти цялата експозиция. Славата му расте, става член на Съюза на художниците и му предлагат да влезе в Академията без приемен изпит. Той отказва. През 2010-а институцията, с която взаимно се отхвърлиха навремето, присъди на уникалния майстор званието доктор хонорис кауза.
През 70-те излиза монографията на Аксиния Джурова, която първа улавя спецификите на личната му естетика и неконвенционалността му на фона на тогавашните канони за изкуство. През 1972-ра художникът показва за първи път своя сбирка зад граница - в Берлин. Участва в биенале на живописта в Кан сюр мер (1978, 1981), в международния панаир на изкуствата в Базел (1978,1988) и на този в Ню Йорк (1980), в Есенния салон в Париж (1979, 1987). За него френска критичка казва, че
изкуството му се разпознава от километър
Всичко това вдъхва кураж на българина да се пресели във Франция. Първата му самостоятелна изложба там в началото на 90-те е в галерия "Пол Рикар" на прочутия булевард "Шанз Елизе". Периодичните му изложби в различни галерии все повече карат да се говори за него. Докато през 1993-та Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи изложба в двореца Багател и лично я открива.
По повод творбите на българина Ив Сен-Жур, президент на Гран пале в Париж, казва: "Картините му са цяла вселена. Уникален свят, несравним с никой друг". "Картините му, безсмъртни като спомен, като икони са. Платна на света", писа за него през 1992-ра френската изкуствоведка Клод Буйяр в списание "Симез".
В чест на 60-годишнината на Стойчев през 1995 г. Музеят за чуждестранно изкуство в София за първи път отваря вратите си за съвременен наш автор. Първата изложба на художника след отсъствието му от страната е през 1999 г. в галерия "Кавалет". Днес творби на Емил Стойчев има и в постоянната експозиция на музея "Квадрат 500". Неговият емоционален и естетически издържан свят на сънища и фантазии общува там със света на други автори от поколението му - Генко Генков, Георги Баев, Димитър Киров, Светлин Русев, Енчо Пиронков.
"Рисувам, защото виждам, а не защото мога да нарисувам някое лице по памет. Моите картини са моят портрет", е лаконичното себеописание на човека, който обича непрекъснато да пътува. Не само за изложбите, за които го канят от Япония, през Европа до Щатите. А защото обича самотата, която му позволява да осмисли своите сънища и настроения. И изповядва: "Художникът е самотен мореплавател. Поема всичките си рискове".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
