Владимир Бонев – доайенът на БГ кукловодите, празнува 90. Известният актьор, чиято кариера десетилетия наред се вписва в историята на жанра, се разписва и в киното – от „На всеки километър“ и „Хъшове“ до „Корави старчета“, последния филм на Пламен Масларов. В него Бонев е в един отбор с още шестима елитни играчи от театъра и седмото изкуство - Васил Банов, Иван Джамбазов, Стефан Бобадов, Иван Самоковлиев, Никола Чиприянов, Никола Пашов. Седмината бохеми и майтапчии живеят в забравено селце и след погребението на последната старица им хрумва щурата идея да си направят купон с уволнена стриптийзьорка от съседното градче. Владимир Бонев прави страхотна роля на мъдрец, който не пести горчивата ирония на живота, но и не се отказва от истинските удоволствия в него. Той няма проблем с превъплъщенията – нито със сериозните образи на екрана, нито с не по-малко сериозните зад и пред паравана. Неподражаемият тембър на Бонев звучи във всички хитове на Централния куклен театър, като само „Рибарят и златната рибка“ има над 1200 представления за 20 години. Неслучайно той припомня, че трупата, в която е сред лидерите в продължение на половин век, започва да получава международни награди още от края на 50-те с “Петя и вълкът“ на Атанас Илков и Николина Георгиева, „Заешко училище“ на Лиляна Дочева, „Часовникарят“ на Иван Теофилов, “История на войника“ на Юлия Огнянова.
„Спомням си – всяка година под егидата на кралицата в Единбург през септември се провеждаше световен фестивал на всички изкуства. Членове на организационния комитет гледат, слушат и решават. За 1969 година в кукленото изкуство е решено България - Централен куклен театър, да участва със спектаклите „Крали Марко“ на Иван Теофилов, „Мизантроп“ на Любен Гройс и “Пинокио“ на Лиляна Дочева, като Иван Цонев е художник и на трите постановки. Първата българска театрална трупа. Денонощни репетиции! Ангажиран е почти целият колектив на театъра. Тук вече кукловодът е начело. Няма живи актьори, всичко е зад параван. Всеотдайна къртовска работа. На този фестивал присъстват известни журналисти, жури… След всяко представление дисидентът Петър Увалиев тичаше в хотела с вестници и викаше: “ Успех! Луд успех!“. След това театърът бе поканен и на турне в Англия и интересът порасна още повече - отговорността също“, споделя Владимир Бонев за списание „Театър“.
„Ние сме в театъра и той е в нас. Още дрънкалката пред очите на бебето е театър. В ръцете на детето всеки предмет става кукла, оживява, започват взаимоотношения. Детето взима кутия за обувки и прави камион, слага вътре картоф – шофьор. Не казва „Не ми пипай картофа, а казва „Не ми пипай шофьора!“. Вяра и наивност“, добавя „динозаварът“ Владимир Бонев пред Кева Апостолова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
