Аз само се вслушвам в живота, казва легендата на експерименталното кино
Авторът на лентата "Торинският кон" получи отличията на столицата и на ФИПРЕССИ
Бела Тар си тръгна с две награди от "София филм фест". Прочутият унгарски режисьор, често титулуван като "последния велик", получи приза на столицата за принос във филмовото изкуството. На специална галавечер организацията на кинокритиците ФИПРЕССИ връчи на маестрото и своето отличие.
"Когато правих първите си филми, осъзнавах голямата си обществена отговорност, която, мисля, не се е загубила и до днес. Но после си помислих: "Разбира се, че политическата ни система създаде големи социални проблеми, но може би ние просто спекулираме с тях". И когато след това правих другите си филми, осъзнавах по-добре от всякога, че не съществуват само социални теми... Невероятно трудно е да говориш за метафизика, за злото. Аз само се вслушвам в живота. Просто мисля за това, което се случва около нас", каза легендата на експерименталното кино Бела Тар в Дома на киното в София.
Специална панорама проследява пътя на талантливия унгарец - от дебютните му социално ангажирани филми от началото на 80-те, заснети с непрофесионални актьори, до по-късни алегорични творби като 7-часовия "Сатанинско танго". Заснет по романа на Ласло Краснахоркай, той е едно от няколкото заглавия, създадени съвместно с известния унгарски писател. Списъкът включва и "Проклятие" (1988), "Веркмайстерови хармонии"(2000) и "Торинският кон" (2011). Тази лента е носител на голямата награда на журито и отличието на ФИПРЕССИ от Берлинале. В нейната основа лежи реална случка - през 1889 г. Фридрих Ницше става свидетел как един кон е пребиван до смърт. Той се опитва да спаси животното, но припада. След около месец немският философ е диагностициран с тежка умствена болест, заради която не говори през последните 11 години от живота си. А Тар проследява какво се е случило с коня - вероятната причина за психическото разстройство на Ницше.
Още първия филм на Тар "Семейно гнездо" (1979), му носи наградата на фестивала в Манхайм, "Алманах на падението" получава специалния приз в Локарно, "Човекът от Лондон" (2007) се състезава за "Златна палма". Историите на Тар са мрачни, заснети в характерните за него бавни, дълги кадри - понякога само в няколко. Но те са сред шедьоврите на най-новото кино, смята известната американска есеистка Сюзан Зонтаг.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
